Изследователите подбрали 182 респонденти и създали във Facebook фалшиви профили на няколко политици. На едната половина участници показали публикации от името на кандидатите с позитивни коментари и много лайкове, а на другата половина – с негативни коментари и съвсем малко лайкове.

Оказало се, че потребителите, които виждат позитивните коментари и лайковете под постовете на кандидатите, са по-склонни да гласуват за тях. Другата група респонденти, които са видели публикациите с негативни отзиви под тях, се отнасят с по-голямо

недоверие към

съответните политици

и не биха дали вота си за тях.

Освен това станало ясно, че няма значение колко умело отговарят кандидатите на позитивните или негативните отзиви – изначалното мнение на респондентите за тях почти не се променя.

Гласоподавателите се доверяват повече на мненията на „обикновените хора”, отколкото на публикациите и отговорите на кандидатите или PR специалистите, отговарящи за техните акаунти във социалните мрежи. Именно с тази особеност на поведението на потребителите се свърза скорошното решение на Facebook да въведе алгоритъм за следене на фалшиви новини на основата на данни за премахване на поста от стената и съобщенията на потребителите. Измерванията показали, че емоционално заредената фалшива новина се разпространява чрез репостове много по-бързо отколкото последващото я опровержение, което носи със себе си разочарование от разрушаването на вече възприетия от мозъка мит. Така измислената новина за жена, която си присадила трета гърда, се разпространила почти два пъти по-бързо, отколкото опровержението й. В този случай Facebook обяви, че не иска да играе ролята на цензор, затова няма на премахва „новината”, а само ще я отбелязва като фалшива.

Facebook продължава да предоставя възможност за редактиране на заглавието и превюто на новината (първоначално това се правеше с цел да могат да се поправят грешки в оригинала) при репостването й от популярни медии, на които аудиторията се доверява. При това се запазват оригиналната снимка и уеб адресът на въпросното издание, като по този начин злонамерено редактираният репост изглежда правдоподобно. Тази не съвсем очевидна функция на Facebook може да се използва за създаването на

лъжовно първо

впечатление

за политиците.

Колко бързо в социалните мрежи могат да се разпространят емоционално заредени публикации за личности, говори гафът на кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп, на чийто агитационен плакат противниците му забелязаха нацистки войници.

За подобни политически интриги ще се отделят все повече финанси. Самият Facebook също претендира за парче от предизборната торта и прави всичко възможно да отмъкне възможно най-много пари от телевизията и другите традиционни медии. През октомври 2014-а изследователното подразделение на социалната мрежа публикува резултатите от негласен експеримент с потребителите си. В него беше установено влиянието на позитивните и негативните публикации в стената на потребителя върху общото му настроение и начина, по който възприема другите постове. Предполага се, че скритата цел е била постигането на по-позитивно възприятие на рекламните съобщения за сметка на пресяването на лошите новини и постове на стената.

Оказало се, че влиянието на позитивните и отрицателните публикации на общото настроение на потребителя е незначително. Но самият факт, че Facebook без разрешение провежда експерименти над хората, предизвика бурно негодувание.