- Г-н Маринов, преди няколко дни представихте книгата си „Хималайски поглед“. Каква беше целта на това издание и с какви чувства оставате след преживяното в Непал?

- Целта беше да споделя някои свои наблюдения. Тъй като много хора имаха интерес и искаха да им разкажа какво съм преживял в Непал, реших, че книгата е добър начин посланията ми да достигнат до всички. Това е първата крачка в посока към развиване и опознаване на Непал. За това и книгата ще бъде преведена на английски. В контраст с много книги, писани за тази дестинация, които са предимно пътеписи, тук наблягам най-вече на ценностната система, която все още съществува там. Надявам се, че това ще заинтригува читателите.

- Смятате ли обаче, че това може да промени ценностната система и на българите? Ще промени ли погледа им към подобни преживявания?

- Да, според мен това би помогнало. Ние също имаме подобни ценности, но сякаш сме ги покрили с прах, или сме пропуснали да ги научим в училище. Така че написаното дава храна за размисъл в тази посока.

- Ще дарите парите от хонорари за възстановяването на училища и рухнали сгради в Непал. Малко хора са склонни на подобно нещо, защо решихте да го направите?

- Знаете, че в книгоиздаването има такава практика. Успях да договоря 10% с издателството и прецених, че е добре те да отидат за подпомагане на обществени сгради в Непал, на училища и храмове. Всъщност подехме такава инициатива още по време на събитията там, но след това тя утихна. Така че всяка една крачка в тази посока е добра.

- От кога е интересът ви да покорявате върхове, какво ви носи това преживяване?

- Всъщност за първи път посетихме Непал през 2010 година. Със семейството ми имахме желание да пътуваме до по-екзотични места. В същото време наш близък приятел беше ходил там и разгледахме снимки, които ни впечатлиха страшно много. На следващата година попаднахме на група от 11 души, с водач Александър Илиев, която замина за Непал. Сърцата ни наистина останаха там. Затова и следващите 5-6 години тайничко си мечтаехме отново да отидем, само че малкият ми син нямаше и 4 години. Нямаше как да го вземем, беше невъзможно да издържи такова пътуване.

- Всъщност защо решихте да вземете и децата си? На какво се научиха?

- Взех ги със себе си, защото това са уроци, които не се учат нито от снимките, нито от видеото. Всичко се случва на място и човек трябва да отиде там, за да ги разбере. Имат интересна психология. Човек трябва да се сблъска лично с подобно преживяване и не намерих по-подходящ начин от това да ги заведа там и да ги откъсна за малко от нашата цивилизация. Само така можеха да видят, че има и друга гледна точка - че няма пряка връзка между материалното благополучие и духовното развитие, ценностите. Непалците са пример в това отношение. Това са хора, които живеят мизерно според нашите критерии, но са изключително щастливи и ведри, емоционално силни.

- Което на нас ни липсва определено, нали?

- Така е. Но то е следствие от факта, че сме свикнали да се заседяваме повече. Важно е човек да търси баланса.

- Какво ни липсва при възпитанието на децата? Променени ли са ценностите?

- Ценностите са нещо динамично. Само че днешното време предоставя много повече предизвикателства пред децата като количество информация, която ги заобикаля. Голяма част от нея е невярна, друга - изкривена. Затова е много важно човек да се научи да отсява информацията. Дори е обезпокоително, че в училище не се обръща внимание на това. Учи се всичко останало, което е свързано с наизустяването на някакви данни, но лошото е, че не знаем как да боравим с тези данни. Децата от малки трябва да бъдат тренирани да развиват методиката на мислене. Важно е да имаме правилните навици и нагласи, за да сме успешни. За съжаление, ако нямаме критерии да отсяваме същественото, започваме да се давим в океана от нова информация.

- Често се изтъква, че днешното училище изостава и не отговаря на изискванията на новото поколение. Какво е решението?

- Аз съм далеч от мисълта да принизявам българския учител или да омаловажавам неговата роля. Той има амбициозната задача да изгради от подрастващите личности. Свидетел съм, че има много добри преподаватели. Само че самата система явно не им дава възможност да покажат себе си в най-добрата си светлина - било заради недобре съставените учебници или заради механичното предаване на информация. Би трябвало да се наблегне на съвсем различни неща. Да речем, отчитам като голям пропуск това, че децата завършват училище без елементарни познания за това какво е полезно за тяхното здраве и какво не. Като че ли усилията сега са насочени само към това да се погълне дадена информация. Училището не ти дава възможност да експериментираш и дори да грешиш. Децата се стремят единствено към дадена оценка. А няма нищо лошо да получиш двойка. Това е просто показател за определени пропуски, които трябва да наваксаш.

- Като многодетен баща кажете какви грешки допуска съвременният родител, който все се оплаква от липсата на време?

- Мога да говоря за собствените си грешки. Най-голямата от тях според мен е, че със съпругата ми непрекъснато сме заети с нещо. Вярно е, че в днешно време най-важното за възрастните е да осигурят прехраната в семейството. Амбициозните цели, които си поставяме обаче, водят предимно към стрес. Това рефлектира върху децата. Затова би трябвало да моделираме всички наши задачи на фона на възможностите си. Забелязвам, че колкото повече време отделям на децата си напоследък, това внимание ми се връща. Те стават по-адекватни. Дори след посещението в Непал те започнаха да вземат участие и в домашните задължения и съпругата ми остана доста учудена от това.

- Прекалено лесно оправдание ли е, че нямаме време?

- Да, така е. Всичко е въпрос на организация и на определяне на приоритетите. Все пак има задачи, които можем да изоставим и вместо тях да отделим половин час на децата си.

- А какво научиха вашите деца от свои връстници в Непал, какво ги изненада?

- Разбраха, че там децата от съвсем малки помагат на семействата си. Когато родителите не са вкъщи, децата не стават свидетели на труда им. И дори не могат да разберат защо те са уморени, когато се приберат вечер у дома. Така и те самите не могат да се научат на труд, защото не виждат положените усилия. Единици са хората, които си позволяват да заведат детето си на работното си място и то да види как протича денят му там. Докато в Непал малчуганите могат да са част от тези задължения и те се приобщават към този процес - почистване на къщата, работа в градината и др. Все неща, които ние омаловажаваме, но са стожери на трудолюбието на децата.

- Как гледате на покоряването на връх Манаслу от наш сънародник? Почувствахме се горди, че сме българи.

- Страхотно е, наистина. Това беше последният осемхилядник, на който не беше стъпвал българин. Възхищавам се на Боян за мъжеството и упоритостта, която прояви. Имаме нужда от такива примери и постижения. Много хора не подозират колко трудно е едно такова изкачване. Бих искал да има такива успехи и в други сфери. Затова се радвам, че около мен вече има хора, които се занимават с органично земеделие, обръщат внимание на здравословния начин на живот. Това изисква много време и ресурси, но пък работи в посока на това българите да се върнат към корените си. Когато един народ се върне към традициите си, той става по-силен.

Визитка:

Стоян Маринов е баща на четири деца, предприемач в областта на
информационните технологии, любител фотограф и планинар
Има заслуги в създаването на международно признат софтуер за автоматизация на излъчването PlayBox заедно с трима български партньори, както и в създаването на най-успешния български собствен продукт, Grafio, за мобилни устройства на Apple
Интересува се от здравословен живот, личностно развитие, родителство

Преди няколко месеца заедно с трите си деца се оказаха на мястото на трагедията по време на разрушителното земетресение в Непал

Преди няколко дни излезе книгата му „Хималайски уроци“, в която разказва за преживяното