Новият гръндж ликвидира мерките с туники, блузони и панталони

  

Със сигурност ключовата дума на завършилата в сряда в Милано седмица на дамската мода за пролетта и лятото на 2016 г. е „романтика”. Просто защото тя звучеше най-често от устата на стилистите, които разтоварваха напрежението от ревютата си на приказка с журналисти из бекстейджовете. Така например Алесандро Микее – дизайнерът на „Гучи” - определи представената от него колекция като „романтична анархия”,  кипящият от енергия младок Филип Плейн нарече своята „апотеоз на рок романтиката”, а доайенката Донатела Версаче я определи като „романтика в градската джунгла”. Доменико Долче и Стефано Габана пък я пресътвориха в багрите на цяла Италия от Алпите чак до Сицилия, Армани – в загадъчно кралско червено, Роко Бароко в джипси шарено, Анджело Марани в излъчващите слънчева енергия цветове и т.н. А Марани бе този, който обясни най-добре защо той и колегите му поставят ударението върху романтиката. „Светът, в който живеем – обясни стилистът, -  има нужда от позитивност и оптимизъм, от щастие и затова момичетата трябва да имат весел и безгрижен вид”!” „Като бъдат секси, но дискретни, желани, но и любвеобилни!”, допълни го Джорджо Армани.

 

Тенденциите

70-те дефилета в Милано и над 80-те презентации наложиха няколко акцента. На първо място широта – и роклите, и саката, и дори шортите трябва да са свободни, сякаш с една единствена мярка за всички. Впрочем за изчезването на мярката някои модни спецове обвиниха налагащият се напоследък с гръм и трясък т.нар нов гръндж, чиято най-ярка демонстрация в женското облекло са туниките, блузоните, дългите рокли – нощница, широките панталони, обемните куртки и т.н. Тоест все атрибути, които спокойно могат да се носят от всички в една единствена мярка, с изключение на „извънгабаритните” форми, разбира се. Другата очертана тенденция са райетата - вертикални или хоризонтални. Те се появиха не само в колекцията на славещите ги открай време „Мисони”, но и на почти всички от другите дефилета. През седмицата на италианското прет-а-порте

 

бе яко лансиран и т.нар. панталон Капри,

 

който влиза и то за дълго в дамския гардероб през петдесетте години на миналия век. Той обикновено е с дължина около средата на прасеца като в никакъв случай не бива да „захапва” коляното. Може да е както широк, така и впит по тялото, с висока или с ниска талия. А що се отнася до  багрите, то тук италианската изобретателност си каза думата – те пъстрееха в щедри щампи на цветя, плодове, храсти, листа, животинчета, геометрични фигури, географски карти, дори изгледи от градове, курорти и т.н. Платовете и материите пък бяха леки, ефирни, най-вече от памук, лен и други естествени материали, не липсваха трикотаж, дантели, апликации, пачуърк и още камара пъстроти. Поглед върху аксесоарите и най-вече върху чантите, показва, че преобладават малките по размер, с дълга дръжка за носене през рамо, шарени и с възможност за промяна на геометрията и обема им. На краката на моделите пък най-често се виждаха ниски обувки, но не липсваха и такива с високи токове – танкове или в нови причудливи, но ефектни форми.

 

Колкото до изцепките, които винаги се случват през дните на модата в Милано, то за кой ли път безспорна шампионка стана дяволитата Миуча Прада. Прочутата стилистка сега бе сътворила колекцията си в странна игра на грешки, създавайки обаче чрез тях изключителни шикозни тоалети. Така например повечето от нейните дамски костюми бяха като „разфасовани”, с несъвпадащи дължини на ляво и дясно, провиснали като престилки части отпред на полите и с още куп предизвикателни щуротии. Да не говорим за съчетанията от сака и поли, ушити от съвсем различни и на цвят, и като материя платове.

 

На подобна вълна бяха също така разминаващите се копчета и елици на „Макс Мара”, които заформяха зле закопчани, но с някаква нова и удивителна елегантност  сака. Трикът с грешката прозираше донякъде и в колекциите на „Москино”, на „Ботега Венета”, „Библос”, „Трусарди”, „Лаура Биаджоти”, „Ферагамо” и други модни къщи.

Решително против приумиците на Миуча Прада и компания обаче се обяви Краля на стила Джорджо Армани. Той за пореден път обясни на колегите си, че модата е преди всичко прецизност и място за грешки в нея няма.

Кой дизайнер е прав – със сигурност ще се разбере чак през пролетта и лятото догодина, когато дамите облекат тоалетите, предложени им в Милано през отминалата седмица от „отбора” на Прада и от този на Армани.

Интересното е, че напъните на стилистите да наложат чрез колекциите си позитивност и оптимизъм през топлите месеци догодина, съответстваха напълно на настроението между 24 и 30 септември в Милано на  журналисти, търговци и публика. За разлика от предишните 3-4 издания на Milano Moda Donna, когато оклюмалите глави бяха не една и две, сега въпросното настроение бе повсеместно ведро. За него определено допринасяха сякаш възвърналата се на талази креативност на прочутите стилистите, но също така демонстрациите на много талант и оригиналност на по-младите. Сериозен влог в заформилия се като някога истински седмичен купон имаха организираните пищни афтър партита с прочути гости от Холивуд, Ню Йорк, Париж, Лондон. Разбира се, те бяха само за отбрана публика, успяла да се снабди с нужната покана, но и обикновените жители и гости на Милано станаха съпричастни с модата благодарение на завихрилите се по улици и площади дефилета.

А апотеоз на доброто настроение и въобще на възраждащия се италиански моден ентусиазъм стана ревюто на Доменико Долче и Стефано Габана. То буквално преливаше от радост, слънце, красота и всички онези хубави неща, които могат да се случат само на дългото парче земя между Алпите и остров Сицилия. И къде заради моделите, които си правят селфита по подиума, къде заради бликащото на вълни усещане за безметежна свобода, пишещото братство кръсти дефилето на “D&G” „Селфи от Италия, с любов!”