“Търсим актьори и актриси за порноклипове в Бургас, Варна” - от две години насам такава страница „живее“ кротко във Фейсбук. С 36-те последователи, дали „лайка“ си за нея, присъствието й изглежда мижаво. Публикуваните там откровено порнографски снимки обаче всеки ден събират анонимни зяпачи и е цяло чудо, че при всичките ограничения на социалната мрежа за подобни кадри не се е намерил някой, който да „докладва“ страницата. От време на време се повяват и съобщения като това на някой си Данаил Манев - „Az iskaM da stana porno aktor 4akaM odgovor pratete telefonen noMer“, публикувано през май. Едва ли това е истинското име на човека, но желанието му да попадне в необятния свят на порното не само през дистанционното е очевидно.

Други кандидати и кандидатки също са депозирали „молби“ за работа в бранша, придружени със съответните разкрепостени снимки. В момента обаче никой от тях няма как да стане звезда на порноиндустрията от калибъра на легендарните за ХХХ жанра Роко Сифреди и Джена Джеймисън. Нито пък като българина Алекс Ломски и половинката му Еделвайс, които нашумяха с участието си в чужди порнопродукции в началото на милениума. Интернет уби професионалното порно с милионите безплатни клипове, бълвани в извънстудийни условия. Примери, че „и ний сме дали нещо на света“ в тази посока, има не малко.

На 3300 българи средно се пада един порноклип, качен в интернет, показва статистиката от българското присъствие във виртуалното секспространство. В балканската класация положението ни не е розово, защото свенливостта ни ни оставя на четвърто място след сърби, румънци и гърци, но пък сме доста пред турците и македонците. Статистиката е на базата на данни от tubegalore.com - един от най-големите безплатни порнопортали, който извлича специализирано съдържание от съществуващи сайтове за еротичен видеообмен.

Безспорни

фаворити в кратките еротични форми са сърбите

В епохата на професионалното порно те изгряха с лентата „Българин“, а сега аматьорската манифактура бълва по едно филмче на 2234 жители. Следват Румъния с 2800 записа и Гърция с 2960. В Турция една продукция се пада на 5869 граждани. Най-трагично е положението в Македония въпреки претенциите да са първите хора на планетата, правили секс, при това преди още Бог да създаде Ева. В нета няма повече от 50 клипчета с макета, правещи секс, което разрежда статистиката до 1 филм на 42 000 граждани с македонско самосъзнание.

Официалното присъствие в мрежата е само върхът на порнографската самодейност на българина. Предполага се, че поне 30 пъти повече са материалите, заснети за лична употреба, които не са предназначени за широка публика. 73 процента от анкетираните в сайта за запознанства Gepime.com признават, че са се снимали и продължават да се снимат в домашни еротични продукции. "С моето гадже сме се разбрали. Той снима с камера, аз съхранявам клиповете. Да снима, ако ще, всеки ден" - обяснява вижданията си по въпроса палавата verka21. "Защо изобщо се снимате, като няма да го показвате" - дразни се воайор с псевдоним ZANIKOI.

С домашното порно обаче стават издънки и пример за това беше бившата адреналинка Яна. Тя стана жертва на отхвърлен партньор, но има куп още начини интимните кадри да изтекат. Най-големи колекции имат майсторите в сервизи за компютри. Ако изведнъж нещо откаже, нямате време да чистите и да заличавате чувствителна информация и на практика оставяте интимния си живот в ръцете на непознат. Другият вариант да получите национална и световна известност е кражбата или изгубването на телефон. В нета дори има и специални раздели "Порно от изгубени телефони", силни в това са руснаците. Случват се и продажби на телефони заедно със съдържанието.

Глобата е от 1000 до 3000 лв.

Текст в Наказателния кодекс забранява създаването на произведения с порнографско съдържание, като изобщо не прави разлика дали продукцията е с комерсиално съдържание или от любов към партньора и изкуството. Чл. 159 дава до една година затвор и глоба от 1000 до 3000 лева. Качването в интернет излиза отделно също от 1000 до 3000 лева глоба и до две години затвор. Ако един от актьорите в акта не е навършил 18 години или изглежда на по-малко, даже и да е пълнолетен, затворът е до 6 години, а глобата - до 8 бона. В този смисъл българският закон е по-строг дори от тези на някои постсъветски републики. В Украйна например правенето на порно също е забранено, но има вратичка - разрешена е порнографията по „медицински показания”, каквото и да означава това. И ако у нас наказват за правене, в Турция самото притежаване осигурява от година до четири тъмница.

За метър порнолента - 150 долара глоба

Преди 12 години иранският гражданин Хамид Никоджуй поискал убежище на аерогара София, защото в родината му го преследвали за три касети с порно. Получил две призовки и решил да духне със самолет в Европа, защото в Техеран властите налагали глоба за притежаване на порнокасети в размер на 150 долара за всеки метър видеолента.

Хамид е задържан на летището в София на 2 ноември 2002 г. при опит да напусне България с фалшив паспорт. В страната си развивал търговска дейност - продажба на видеокасети в магазинно помещение под наем. Малко преди да напусне Иран, полицията направила обиск в дома му и намерила 3-4 порнокасети. След известно време получавал на два-три пъти призовки, но не се явявал, тъй като знаел, че глобата, която ще му наложи съдът, е много висока - 150 долара на всеки метър заловена порнокасета. След получаване на последната призовка напуснал Иран.

Започна се със „Секс партия бридж“

Лентата „Секс партия бридж“ е първият български порнофилм, заснет в началото на 90-те години на миналия век. Режисьор е Деян Русев - Бърд, а оператор - Пламен Стоев. Звезда в нея е Георги Софкин, лидерът на „малките хора в България”. Първоначално той отричаше участието си, но после се „пресрами“ и неведнъж е разказвал пред жълтата преса, че заснели едно към едно половия акт. Но понеже той траел колкото в реалния живот, се наложило да прибегнат до монтаж. Софкин гледал на заниманието си като на научно изследване.

Съдят класика Стоян Венев

Класикът на БГ живописта Стоян Венев е съден за порнография през 1933 г. Той рисувал еротични творби още по време на следването си в Академията, а две години след завършването му полицията конфискува пет „нецензурни“ картини, показани в изложба.

Обвинението е, че имат „неморално“ съдържание. Прокуратурата завежда дело за порнография срещу бъдещия класик. След известно размишление съдиите решават – художникът е невинен. Еротиконът му е табу и по-късно, в годините на социализма. Едва през последните години неговите „неморални“ рисунки виждат бял свят в няколко български галерии и аукциони.

Художникът Никола Мирчев, който в соцепохата е сред най-влиятелните фигури в българското изкуство и заради миналото си на политзатворник и активист на РМС, също топи четката си в името на еротиката, но го държи в тайна. Едва наскоро синът му Ивайло Мирчев показа негови актови рисунки, които поразяват с натурализма си. Говори се, че са правени по идея на Богомил Райнов, който бил домакин на Мирчев в Париж. Запознавайки го с парижките потайности, писателят го подтиква да направи скици на еротична тематика. После ги прибира да се съхраняват на сигурно място. Днес те са частна собственост.

SOS

ХХХ спасява турското кино през 70-те

Порнографията спасява турското кино през 70-те години на миналия век и дава глътка въздух на оператори, режисьори и собственици на кинотеатри в джумхуриета. До началото на седмото десетилетие кината са доминирани от турски продукции. През 1973-та обаче идва кризата в ОПЕК, през 1974-та - военната криза с нахлуването в Кипър и турската икономика започва да се свлича надолу. Цените на билетите за кино поскъпват с 50 процента, а посещенията в кината падат с 45 на сто. Първо, телевизията навлиза все повече по домовете, второ - по турските улици е опасно да се излиза.

Тогава идва порнографията, успоредно с музикалните арабески. И двата жанра са предназначени за бедни градски мигранти, бивши селяни, но пълнят салоните. За разлика от България, която строи социализма, Турция познава порното. От началото на 70-те се снимат софт еротични комедии по италиански сюжети. През 1979 година на сцената настъпва революция - излиза първият легално заснет и разпространяван филм с хардкор сцени "Каква жена!" (Öyle bir kadın ki) на Наки Юртер (Яни Велиградино), който само през същата 1979 заснема още 33 подобни филма. Кината се пълнят, малолетните просячета из Бейоглу не успяват да насмогват с продажбите на "Клинекс" - пакетчета с кърпички, така необходими на посетителите на киносалоните. Юртер и колегите му танцуват само едно лято. През 1980 г. идва държавният преврат и новата власт забранява абсолютно порното. Порнопроизводството се възстановява през 90-те до идването на власт на ислямистите. Сега турското порно продължава да си е жанр, но се снима в Германия, а актьори се набират и в самата Турция.