... и утрото, надежда и спасение, разгъва своята лазурна дреха...

/КРОСС/Градът Из тоя друм съмненията бродят,изгубен син, не тръгвай в тоя друм!Там горестни затмения те водят,из тоя друм съмненията бродят,съмненията давят твоят ум! Ти губиш невъзвратно светла памет,обричаш се на бедствия самин,там признаци застинали те мамят,из тоя друм ти губиш светла памет,из тоя друм не тръгвай, беден син! АЗ не послушах сърдечни моления,тръгнах към чужди земи,тръгнах - и ето, че цял свят пред мене е,цял свят пред мене шуми. Счуват се смътни въздишки сподавени,тътне бездомната нощ,молят безпътни жени, изоставенив пропасти мрачни без вожд. Буря се носи над град и селения,буря прегради ломи.Аз не послушах сърдечни моления,тръгнах към чужди земи. ТРЕПТИ умората на сънний град,и утрото, надежда и спасение,разгъва своята лазурна дреха.Животът се пробужда вечномлад,в душите на бездомни и смиренис лъчите на желаната утеха.Аз виждам брат у всеки непознат,и сред тълпата, що гърми край мене,мечтите неродени се възеха. Да можех сам да бъда сред градаи да ловя желанията смътнина своите сестри и братя бедни,та в горестния шепот на дъжда,когато безутешна вечер тътнеи впива пръсти, пламенни и ледни,в душите загрубели от труда,да бъда страж на тъмни и безпътнив часа на изпитания последни.ТРЕПЕТНИ зори обаждатден в разтленний град,сънните тълпи възраждатсънния площад. И сред трясък и тревогатехний брой расте,те са много - толкоз многогде отиват те? НА ЖИВОТА безспирний грохотги поглъща и бързо мени,те са жертви на вечния походкъм далечни незнайни страни

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/drym-poslyshah-moleniyatrugnah-1483142.html

Свързани новини: