Едно вето, моля или как се кадрува в службите

Разделението на властите често преминава в „единоначалие“, особено когато става въпрос за кадруване и най-вече за кадруване в службите за сигурност. Случаят с оставането на Йордан Бакалов на всяка цена начело на военното разузнаване сам по себе си не е интересен заради личността на Бакалов или за професионализма му. Той обаче повтаря други две емблематични назначения в службите, в които властта жонглираше с нормативни документи, само и само, за да тикне свой човек в тях. На всяка цена се случи назначаването на Ангел Антонов за началник на Националната служба за охрана (НСО). От цивилен той за часове той претърпя „генералска“ метаморфоза по текстове от закона, които са действащи само във  военно време . „Състоянието на война“ обаче имаше обратен ефект и по-скоро „успа“ властта. Може би заради близостта му с друг генерал и по това време бивш премиер. Близо шест месеца Антонов оглавяваше НСО в разрез с други разпоредби от закона - това че военен не може да заема длъжност, за която се изисква звание, по-ниско от неговото. Макар и закъсняла, реакцията на президента беше да напасне в последствие указа си за военните звания , в който изискването „генерал-майор“ да бъде шеф на НСО се промени с едно звание по-нагоре и вече отговаряше на „генерал-летенантския“ пагон на Антонов. По-очевидна обаче е аналогията с друга ситуация, която взриви обществото. Може би малцина помнят, че назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС мина през законови промени . И то отново на текстове, които бяха напаснати на профила му. В стария текст на Закона за ДАНС изискването беше бъдещият шеф на агенцията да има 10-годишен стаж в службите за сигурност. И тъй като Пеевски нямаше такъв, в спешен порядък парламентът прие промени, които отговаряха на бъдещия кандидат за поста: шефът на ДАНС вече можеше да притежава не по-малко от 8-годишен юридически стаж. Това, което последва, ще го помним дълго. Докато държавниците опитват да убедят публиката си, че в назначенията се водят от принципни съображения, лошият дъх от изявленията им остава заради впечатлението, че крайните им действия са за назначение на всяка цена. Тук не става въпрос за професионалните възможности на Бакалов или Антонов. Нека дори приемем, че това са единствените двама души в държавата, които могат да заемат отредените им постове. Въпросът тук е по-скоро за впечатлението, че целият държавен апарат се задейства така че определени хора да бъдат пратени там, където някой иска. За това на трябва да се учудваме, че премиерът, който заяви, че лично той е посочил Бакалов за поста, поиска от президента вето на закона. И ще го получи. В същото време властта мълчи за това защо отказа да наложи вето на закона за НСО , с който очевидно порочни практики бяха обявени за законни.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_568752.html

Свързани новини: