Гола глава, чифт слънчеви очила и един Ibanez Electric, който под бързите пръсти на стопанина си се превръща в разказвач на вълнуващи истории. Така изглежда Джо Сатриани на концерт. Енергийно торнадо, което гъделичка сетивата, кара въздуха да вибрира и тласка към подскоци на едно краче дори най-големите лаици в танците. Желаещите да получат живителната си доза рокендрол могат да чуят Професор Сач на живо на 11 октомври в зала 1 на НДК. София е поредната спирка от турнето в подкрепа на албума Shockwave Supernova, а с харизмата и перфекционизма си Сатриани ще уважи и деветия рожден ден на радио Z-Rock. Билети за бутиковата вечер, организирана от Loud Concerts, се продават в eventim.bg на цена от 75 до 115 лв. „Монитор” разпита виртуозния китарист за повече подробности около предстоящия лайв.

- Г-н Сатриани, свирили сте в София два пъти до сега. Какви спомени пазите за атмосферата на града и публиката?

- Изкарахме си прекрасно. Храната ви е много добра, в града витаеше изключително приятелска атмосфера, а публиката бе една от най-добрите, пред които съм свирил.

- Какво да очакваме от шоуто ви на 11 октомври в НДК? Бихте ли разкрили повече за сетлиста и бенда, с който пристигате у нас?

- Групата, с която избухваме на живо, включва Майк Киниъли на китара и кийборди, басиста Брайън Белър и барабаниста Марко Минеман. В рамките на това турне свирим великолепен микс от нови композиции и стари неща, и нескромно мога да кажа, че сме в по-добра кондиция от всякога.

- Кои композиции от Shockwave Supernova имат най-голяма сантиментална стойност за вас и защо? Имахте ли кризисен момент по време на записите?

- Целият творчески процес – от нахвърлянето на суровите идеи до записите на готовото парче, мина безаварийно. Забавлявахме се на всеки един етап от работата по диска. Вложил съм цялата си душа във всяка изсвирена нота, така че ми е трудно да фаворизирам един трак или друг.

- Как върви турнето до момента?

- Чудесно и, слава богу, към този момент нямам проблеми извън рутинните, които обикновено са технически.

- Имате ли специален ритуал за релаксация преди за излезете на сцена?

- Обичам да загрявам и го правя 30 минути преди старта на шоуто. Нищо ексцентрично, свиря простички пасажи от някои песни, колкото да раздвижа пръстите си.

- Бившият ви ученик Стив Вай е хибрид между акробат с китара и стендъп комик под светлината на прожекторите. Вие като че ли избягвате цирковия елемент в шоуто си и залагате на енергични, хирургически прецизни сола. На какво се дължи това?

- Циркът на сцената не е за мен. Важно ми е да създам връзка с китарата си, с музиката и с публиката. Нищо повече.

- Един от саундтраците на тийнейджърските ми години бе Flying in a Blue Dream – велик албум! В една от любимите ми песни в него – I Believe, показвате и добър вокален потенциал. Колко често се чувствате изкушен от пеенето?

- Благодаря ви, щеше ми се да пеех наистина добре (б.а. смее се). Аз не съм изпълнител в истинския смисъл на думата и откровено се срамувам. Старая се да не акцентирам върху вокала си пред публика. Обаче ето – на това турне свирихме няколко пъти Big Bad Moоn, в която моя милост също се обажда, и феновете реагираха супер.

- Преди няколко месеца събрахте студийните си проекти в антология- това са 20 години история в звуци. Имал ли сте за този период момент, в който сте си казвал „Край, до тук съм, страстта ми към музиката се изчерпа!”?

- Никога!

- Kакво бихте пожелали на българските фенове, които нямат търпение да ви видят?

- Първо, искам да им благодаря за подкрепата и поредната покана да се върна в София! Нямам търпение да ги зарадвам с най-доброто шоу, което Джо Сатриани някога е правил!