Икономиката на Америка е най-зле. Е, с изключение на всички останали

реч заседанието на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, на което в
зала с 1898 места се изказаха почти 200 лидери. Само че
най-важните изявления през последните две седмици - най-значими,
актуални и важни за целя свят - прозвучаха не в Ню Йорк, а в
Масачузетс и Уисконсин и те бяха не 200 а само две. Първото бе
на президентката на централната банка на САЩ Джанет Йелън в
Масачузетския университет в Амхърст, на 24 септември. Второто бе
на президентска на Чикагския федерален резерв Чарлз Евън, в
Университета в Маркет, на 28 септември.

Речта на Йелън в Масачузетс прозвуча седмица, след като
Комитетът по открития пазар на централната банка на САЩ реши да
не вдига ставките от нулевото им равнище. Изборът му бе
продиктуван от голям и неочакван трус в китайската икономика.
Само за един ден през август индексът на Шанхайската фондова
борса - Shanghai Composite Index изгуби 8,5%, отчитайки
най-силното си свиване от началото на финансовата криза от 2007
година. Това напомни, че икономическите трусове не се нуждаят от
виза, за да прекосяват граници.

Сегашните икономически проблеми на Китай са следствие от
реакцията на Пекин на световната финансова криза 2007-2008
година. Това описаха много добре Анат Адмати Мартин Хелуиг в
съдържателната си книга “Новите дрехи на банкерите” (The
Bankers’ New Clothes).

“До 2007 година банковите кризи са се ограничавали по мащаби
и повечето от тях не са излизали извън националните граници.
Ефектът на “заразяването” не е бил силен. Един пример: Европа не
почувства кризата на така наречените спестовните каси в САЩ.
Кризите от 1992 година във Финландия и Швеция на практика не
усети никой извън пределите на тези страни. Японската криза,
която бе най-голямата през 90-те години на миналия век, и по
мащабите на първоначалните загуби не отстъпваше на кризата в
ипотечното кредитиране в САЩ, не оказа сериозно влияние нито на
Америка, нито на Европа.

Някои кризи, като азиатската банкова криза от 1996-1998-а,
все пак прехвърлиха националните граници, защото местните банки
бяха вземали кредити от други страни. Като цяло обаче
трансграничният ефект на тези кризи се свеждаше до
непосредствена щета за чуждестранните кредитори. За разлика от
тях спадът на пазара за недвижими имот и ипотеки в САЩ, започнал
през 2006 година, доведе наистина до световна финансова криза.

В отговор на тази глобална финансова криза Китай започна
активно да инвестира, приемайки този вариант като лекарство за
свиването на обема на износа и така в страната започнаха да се
трупат дългове, особено на регионално равнище. Този подход
действаше за известно време, но с течение на времето страна
труден за прилагане. “Преди няколко години за всеки долар растеж
в Китай отиваше долар. Сега отиват четири пъти повече,
коментира Рана Форухар от “Тайм”. Ако икономическата ситуация
във втората по големина икономика в света се влоши, то това
несъмнено ще окаже отрицателно въздействия на световната
икономика, включително на това как и кога централната банка ще
реши да вдигне лихвите.

На пресконференция след заседанието по паричната политика
през септември, когато банката избра да не вдигна ставките,
Йелън изрази най-голямата тревога, свързана с Китай. “Ние, както
и повечето анализатори, отдавна чакахме известно забавяне на
растежа в Китай при пребалансирането на икономиката му. Те са го
планирали и в това, струва ми се, няма никакви изненади.

Въпросът е има ли риск от по-рязък спад, отколкото прогнозират
анализаторите. Събитията, на които станахме свидетели на
финансовите пазари през август, според мен отчасти отразяват
опасенията, че в Китай има опасност от спад на икономиката и
вероятно съмнения, че политическите ръководители успяват да
решават тези проблеми”.

В речта си в Масачузетския университет в Амхърст Йелън
отново обясни същността на този проблеми, заявявайки:
“Най-новите икономически и финансови събития в света извеждат на
първи план опасността от това, че спадът на темповете на растеж
може допълнително да окаже натиск върху икономическата
активност в САЩ”. Комитетът по открития пазар на централната
банка на САЩ много внимателно следи тези въпроси, отбеляза
Йелън, подчертавайки: “В момента не очакваме последиците от
неотдавнашните събития в американската икономика да се окажат
достатъчно сериозни и съществено да повлияят на политиката ни.

Неочакваният трус в китайската икономика принуди централната
банка на САЩ през септември да остави без промяна лихвите си, но
има шанс да бъдат вдигнати до края на годината.

“Очаквам, че най-вероятно към края на годината ще бъде
целесъобразно да бъдат вдигнати целите за лихвите по федералните
фондове”, каза в заключение Йелън.

Речта на шефа на чикагския федерален резерв Чарлз Евънс в
Уисконсин обаче бе като студен душ за хипотезата за вдигане на
лихвите през 2015 година. “Преди да се повишат лихвите аз бих
искал да имам повече уверения, отколкото имам днес, че
инфлацията действително започва да се повишава”. В
действителност публикуваните в петък цифри за заетостта, които
бяха по-ниски от очакваните, наред с вялата инфлация, вече
наведоха на мисълта някои и други хора, че повишаването на
ставката ще стане факт по-скоро през 2016 година, а не в края на
2015 година. Евънс обаче стигна още по-далеч, излагайки следния
сценарий:

“Има вероятност ние да започнем да вдигаме лихвите, а след
това да разберем, че неправилно сме оценили мощта на икономиката
и показателя за растежа на инфлацията. За да върнем икономиката
в правилното русло, ще ни се наложи отново да сваляме лихвите
до нулата, та дори и да прибегнем до нетрадиционни механизми
като количественото облекчаване (изкупуване на държавен дълг -
бел. ред.).

Подобна нетрадиционна парична политика крие много проблеми.
Един от тях е как количественото облекчаване се отразява на
други страни. Ако Управлението за федерален резерв (УФР) запази
ставките на нулево равнище (или ги върне на него след кратко
повишение), то така се създава голяма несигурност дали ще има
или не допълнителни мерки за количествено смекчаване и кога ще
бъдат вдигнати лихвите. Всичко това ще окаже влияние върху
нововъзникващите пазарни икономики. При все това, ако бъдат
вдигнати ставките, това може да доведе до сътресения на
нововъзникващите пазари, тъй като ще спре притокът от
чуждестранни инвестиции, стичали се на тези пазари при
предишните етапи на количественото облекчаване.

Икономистите от Международния валутен фонд неотдавна са
анализирали реакцията на 21 икономики с нововъзникващи пазари на
125 събития в кредитно-паричната политика на САЩ от 2000 до
2014 година. Те заключили, че промените на УФР през периода на
“нетрадиционната политика” - количествено облекчаване и нулеви
лихви - изглежда са засегнали капиталовия поток и котировките на
акциите на нововъзникващите пазари в по-голяма степен,
отколкото през времето на “традиционната парична политика преди
кризата, когато колебанията на ставките над нулевата черта бяха
главният механизъм на парично кредитната политика. Това че
последиците са по-големи през периоди на нетрадиционна политика,
подчертава, че стойността на лихвите ставки (сега) отива към
нулата”, пишат авторите на “Новите дрехи на банкерите”.

Освен това вдигането на ставките крие опасност от свиване на
обемите на чуждестранните инвестиции, които през последните
години се насочват към нововъзникващите пазарни икономики. Това
ще бъде истински трус за икономите, които ще се влошат още
повече заради спада на глобалното търсене на суровини (главната
причина тук е отслабването на икономиката на Китай).

Един пример: бразилската икономика, която силно зависи от износа,
тази година вероятно ще се свие, а курсът на бразилския реал
спрямо долара спадна до рекордно ниско равнище. Главният индекс
на фондовия пазар в Бразилия се сви една четвърт откакто преди
шест години бе обявено, че в страната ще се провеждат
олимпийските игри през 2016 година. Тези икономически проблеми,
а също и обвиненията в корупция, вредят на президентката Русеф.
Направено неотдавна допитване до общественото мнение сочи, че
71% от жителите на Бразилия определят управлението й като
“лошо” или “много лошо”.

Прогнозирането кога ще се вдигнат лихвите ни припомнят, че
мерките на централната банка на САЩ и методите на изпълнение на
такива мерки много силно влияят на глобалните дела. Както каза
неотдавна Йелън, “УФР не бива да реагира на възходите и
паденията на пазарите”. И е права. Може ли обаче американската
икономика наистина да преуспява, ако останалият свят не се
справя добре?

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител