Основният проблем е липсата на грижа за кварталите. Сега в София се пудрят само представителните части – центърът и основните булеварди се ремонтират и облагородяват. Време е да се помисли за милионите столичани, които живеят тук – за техните улици, за градинките между блоковете, за удобството им. Така е в цяла София. В „Красно село“ се хвърлят много пари за големите булеварди, кърпят се едни и същи улици, останалите са в много лошо състояние. Вместо две години поред да се асфалтира бул. „Скобелев“ в участъка бул. „Прага“-Руски паметник, да се обърне внимание за възстановяване на вътрешноквартални улици. Вместо да се кърпят едни и същи улици, да се търси отговорност от фирмата изпълнител и този кърпеж да става за нейна сметка, а не за сметка на данъкоплатците. Не трябва да се мисли само за перничани и другите, които идват в столицата, а и за хората, които живеят тук. Но за вътрешнокварталните улици никой не дава пари, защото направата им ще помогне само на семействата, които живеят там, няма да има телевизии, рязане на ленти, няма да се гради имидж. Управлението на една столицата не е само PR акция.

Да накара институциите да пренасочва делегираният бюджет към по-смислени и важни за хората неща. Това е най-важната роля на районния кмет. Да е близо до съкварталците, да знае техните реални, ежедневни проблеми и да насочва вниманието на Столична община за отпускане на средства за тяхното разрешаване. Аз имам отличен опит като зам.-кмет и то в период, в който няма никакви упреци към общинската администрация в района.

Бъдещето на София е свързано с бъдещето на България. Не може една столица да процъфтява само с амбулантна търговия, без производство, без собствено лице. Без нормален туризъм – вижте в какво окаяно състояние е Витоша, а колко са столиците, които разполагат с такова богатство. Нужни са големи цели, приоритети. Такива няма не само в София, но и пред държавата.

Нямам мнение и коментар, след като има 24 кандидати за кмет на район „Красно село“. Аз такова нещо не си спомням да е имало друг път. Има и политически сили, които не са представени в района, но имат свой кандидат.

Приех, защото смятам, че са искрени в желанието си да променят нещо в София. Например нещата в програмата на кандидатът на ББЦ за кмет на София Мария Календерска ми допадат, във всички точки в програмата вижданията ни се припокриват. Особено за изоставените сгради, които се рушат. Почти навсякъде в столицата ги има. И пространства, които стоят така и чакат или цената да им падне и да станат много изгодни за потенциалния купувач, който е заплют отдавна, или са взети, но се чака печалба от някъде другаде, за да се инвестира в тях. Това са язви в един функциониращ град.

С липсата на рутина. Рутината в известна степен пречи. Затова казвам, че кметуването не е професия. Един-два мандата е добре, но след това е хубаво да има прекъсване, слизане при хората, поглеждане на тази дейност от друг ъгъл. След това човек обогатен вече може да използва тази рутина, която е придобил при предишното си кметуване и да приложи новите неща, които е видял в периода, когато не е бил в администрацията.