Прекомерни български амбиции бавят газовата връзка с Гърция

Амбициите на България през територията й да се транзитират възможно най-много количества природен газ бавят изграждането на междусистемната газова връзка с Гърция, чиято първоначална цел е да разнообрази доставките на газ в страната ни и да намали зависимостта ни от "Газпром", заради което и Европейската комисия даде 45 млн. евро за реализацията на проекта. Това стана ясно от думите на вицепремиера по икономическите въпроси Томислав Дончев по време на Четвъртата среща на високо равнище ЕС-Югоизточна Европа, която се провежда в сряда и четвъртък, организирана от "Икономист" в София. Той обяви, че причините за забавянето на строежа на връзката са две. Едната е в желанието на България планираният първоначален годишен капацитет на тръбата от 3 до 5 млрд. куб. да се повиши на 20-25 млрд. куб. м. Втората е свързана с "въпроси за изчистване, нека да кажем, че са технически, свързани с нормата на възвращаемост", обясни Томислав Дончев. Брюксел финансира още през март 2010 г. строежа на връзката между двете държави чрез газопровод от Стара Загора през Хасково до Комотини. Останалите средства трябва да осигурят чрез заемен и собствен капитал акционерите с равни дялове в проекта – "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и компанията "Посейдон”, в която участват гръцката ДЕПА и италианската "Едисон". Капацитетът е 3 млрд. куб. м с възможност за увеличаване до 5 млрд. куб. м, като идеята беше тръбата да може да осигури напълно при нужда годишното газово потребление на страната. Засега единствено гарантираните количества газ за връзката са договорените между "Булгаргаз" и азерската компания СОКАР 1 млрд. куб. м газ от находището "Шах Дениз ІІ" в Каспийско море от 2019 г. през Трансадриатическия газопровод (ТАП). Пазарен тест показа интерес и на други доставчици, но в рамките на определения капацитет. През юни 2015 г. обаче премиерът Бойко Борисов при посещение в Баку вдигна капацитета на връзката на 30 млрд. куб. м. Сега и вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че желанието на страната ни тръбопроводът да осигури по-голям обем, което да даде не само стабилност на газовите доставки, но и възможност за реверсивен транзит. Намеренията на страната ни са не просто да доставя за собствените си нужди азерски газ, но и да го пренася до Румъния и Унгария през друг интерконектор от Русе до Гургево, където обаче също има редица технически проблеми за въвеждането му в експлоатация. С един обем, между 3 и 5 млрд. куб. м ние гарантираме консумацията на България, само че аз искам България да е държава, която ще продължи да трансферира газ, не само да консумираме, заяви Дончев. Според него има невероятни възможности за транзит, когато Трансанадолският газопровод ТАНАП бъде изграден. "Има възможности за ползване на газ от LNG терминали (за регазификация на втечнен газ) и трябва да сме технически готови да се ползваме от тях", добави вицепремиерът. Той допълни, че когато говори за газ, не си позволява никакви национални емоции и предразсъдъци. "От газа ме интересуват две неща - едното е да е сигурен, т.е. да идва с тези количества, които са договорени, и цената му да е добра. От къде ще идва, няма особено значение. За да бъдем в ситуация да има конкуренция и да избираме трябва да има повече от един източник - поне три", поясни Дончев. Не на същото мнение са обаче акционерите в проекта, които още преди месеци се очакваше да приемат окончателно инвестиционно решение за газопровода. Според представител на българския участник, промяна на капацитета значи връщането на проекта в началото. Това означава нови проучвания, търсене на още доставчици, които да прекарват газ и най-вече осигурени купувачи – все въпроси с неясни към момента отговори. Вдигане на капацитета до 20-25 млрд. куб. м води до значително поскъпване на проекта, което хипотетично може да бъде поето от финансиране по плана "Юнкер", тъй като надали гръцкият и италианският акционери и още повече "Българският енергиен холдинг" могат да осигурят парите, коментира пред Mediapool Асен Гагузов, член на борда на компанията за реализацията на проекта "Ай Си Джи Би". Томислав Дончев също признава, че Брюксел към момента не може да се ангажира, че ще осигури допълнителни средства. "Само с една четвърт от необходимата сума е осигурено финансиране. Това е относително малко. Повече финансиране категорично би помогнало да се случи по бързо. На второ място, има въпроси за изчистване, нека да кажем, че са технически, с гръцките ни партньори, свързани с нормата на възвръщаемост, които се надявам да бъдат затворени максимално бързо", каза вицепремиерът. "Няма как да не спомена, че и политическите промени в Гърция също се отразиха на сключването на проекта. В рамките на няколко месеца имаше няколко различни правителства. По отношение на първото правителство на Алексис Ципрас, имаше определени резерви, които са преодолени. Служебното правителство не се занимаваше с този въпрос. Това са причините за забавянето", обясни Дончев и увери, че иначе българската страна прави абсолютно всичко необходимо. Изявлението му идва на фона на посещение на енергийния министър Теменужка Петкова в Атина, където тя ще се срещне с колегата си Панос Скурлетис, който вече определи газовата с България като приоритет и на гръцката енергийна политика. В разговорите ще участва и специалният американски координатор в областта на енергетиката Амос Хохстейн, което е видимо доказателство за това, че тръбата е от ключово значение и за американската дипломация, предаде БНР.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/prekomerni-balgarski-ambitsii-bavyat-gazovata-vrazka-s-gartsiya-news240459.html

Свързани новини: