Бързане, пренебрегване на експертите и липса на публичност за Ларгото още от 2011 г.

Бързане. И то сериозно. Това се вижда от документите за съгласуване и прокарване на реставрацията и консервацията на откритата част на "Антична Сердика" до Ларгото и пред ЦУМ в центъра на София, с които "Дневник" разполага (виж прикачените документи). Покрай това пришпорване, всяко едно от "неудобните" мнения на експерти и опити за по-сериозно оглеждане на нещата, просто отпадат. А за обществено обсъждане, каквото и вчера от Министерството на културата също сметнаха за неособено полезно, съвсем пък не е било мислено.

Да е готово до пет дни!

На 26 октомври 2011 г. министърът на културата Вежди Рашидов разпорежда на Националния институт за недвижимо културно наследство да изготви първичната документация за проекта при Ларгото - задание за проектиране за осъществяване  на консервация, реставрация и експониране на археологическите останки в обвхвата на проект "Антична Сердика". И в писмото си иска изготвянето на заданието за обекта да стане до пет работни дни.

Няколко дни по-късно - на 1 ноември, от НИНКН - тогава с ръководител арх. Йорданка Кандулкова - отговарят подробно на министъра, че няма как да са готови за пет дни. "Това е отговорна  и сложна задача, която изисква голям набор от изходни данни, технологично време и екип от експерти от различни специалности", пише Кандулкова до министър Рашидов. Тя смята, че работата може да бъде свършена за около 45 дни.

Липсват ключови документи

Заданието може да бъде готово за месец и половина, но ако преди това в института постъпят необходимите документи. От института ги посочват - да се изясни собствеността и начинът на ползване и стопанисване, да има цялостно геодезично заснемане на археологичните структури, обобщена научна оценка на ръководителите на археологическото проучване. НИНКН се нуждае от становища от доста институции като археологическия институт, общината, общинското предприятие "Стара София" и др. Кандулкова иска и всички протоколи на работните групи, коментирали възникналите проблеми и санкционирани решения, пояснения за намеренията за процедурата, по която ще се избере проектант/изпълнител на консервацията и реставрацията и др.



"Считаме, че заданието е основна фаза в процеса на проектиране и предвид огромния обществен интерес същото следва да бъде подложено на широко обществено обсъждане преди разглеждането му в МК", пишат от НИНКН още през 2011 г. до Вежди Рашидов. Предлагат и експертно обсъждане на среща между представители на културното министерство, на регионалното ведомство, института, столичната община и др.

Всичко това обаче явно не се харесва и не работи за придвижване на документацията в поисканите от Рашидов пет работни дни. И комуникацията с НИНКН по този въпрос спира за известно време. Междувременно в средата на декември арх. Кандулкова е и уволнена като директор на института.

СПЕШНО!

Това не означава, че задание вече не иска бързо, просто то е било възложено на друг, не на института. В НИНКН така и не постъпват посочените от експертите голям брой документи. Нито има някакво обсъждане - било обществено или между специалисти от различните компетентни структури.

Но пък още в един от първите работни дни на 2012 г. - 4 януари, в НИНКН постъпва за съгласуване самото задание. Писмото е с разпореждане за "СПЕШНО!" разглеждане.

Пред "Дневник" запознати с документацията коментираха, че и до днес не знаят кой точно и как е направил самото задание. И то в тези кратки срокове - между ноември и Нова година. Те се питат и как изобщо са били събрани толкова бързо препоръчаните от НИНКН материали, без които според тях изготвянето на заданието не би било достатъчно професионално.

"Дневник" попита Министерството на културата за това кой е направил заданието. Малко по-късно получи отговор: питането да бъде отправено по закона за достъп до информация. Срокът за отговор по този закон е 15 дни.

Без значение е какво мислите

Така в края на 2011 г. и началото на 2012 г. още при изготвяне на самото задание без значение се оказват както мнението на обществото, така и професионалните изисквания на експертите, оторизирани и компетентни именно по тези теми.

Тази практика - на бързане и несъобразяване с критиките, на липсата на дискусия и публичност, обаче продължава и след това, при изготвяне на самия проект за реставрация и консервация. На 13 февруари 2013 г. от Министерството на културата искат от НИНКН да изрази мнение и да излезе със становище по вече готовия проект за откритата част на "Антична Сердика". А институтът се произнася за около седмица и е изпратил становището си на 20 февруари 2013 г.

Както "Дневник" вече писа, експертите отправят редица забележки по проекта, наричат го непрофесионален, възразяват срещу големите нови надзиди, планираните арки...смятат за нужни още доста документи. И пак настояват за дебат и повече публичност.

Само седмица по-късно обаче от Министерството на културата с подпис на тогавашния зам.-министър Георги Стоев излиза документ, в който проектът бива одобрен. Без забележки. Писмото лаконично гласи: "Съгласувам". Единствената препоръка е в хода на реализацията на проекта да се изготвят необходимите детайли като стъклените витрини между покритото и откритото пространство, стълбищата и достъпа. Нищо не се споменава за предизвикалите сериозни спорове и критики днес надзиди, градежи, арки.

Седмица по-късно от НИНКН пишат и до Стоев - "държат да отбележат", че забележките и изискванията им не са били отразени.

Министерството: Мненията на експертите не са задължителни, общественият дебат занемарява експертизата

Вчера от Министерството на културата пожелаха да уточнят изрично, че не са длъжни да се съобразяват с мненията на НИНКН, макар че те са упълномощената държавна институция именно да дава такива мнения. И посочиха, че все пак крайното решение е след съгласуване с инспектората на министерството и при финален подпис на министъра или негов упълномощен заместник.

От думите на зам.-министър Бони Петрунова пък излезе още, че мнението на обществото също не е особено важно, за да бъде търсено. "Тогава (2013 г. - бел. ред.) не се е случило обсъждане заради падането на правителството, дали е нямало време, не знам какво е станало. А сега не се е налагало преди да бъде поставен въпросът. Не смятам, че всяко нещо може да се решава с обществено обсъждане, малко занемарихме експертизата. Даже съм давала такъв пример, че ако се налага да се вземе спешно решение дали да ви се направи операция от апендисит например, надали ще чакате обществено обсъждане", каза Петрунова.

Така от документите, но и от действията и думите на ръководството на Министерството на културата още от 2011 г. та до момента се разбира, че нито мненията на експертите (или т. нар. занемарена експертиза по определение на Петрунова), нито становището на некомпетентното общество, не е било от значение.

Прочети цялата новина http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/10/15/2629503_burzane_prenebregvane_na_ekspertite_i_lipsa_na/?ref=rss

Свързани новини: