От няколко дена си повтарям, че да заменят митологията с потреблението могат само пълни идиоти. Не знам откъде ми щукна да задълбая в посока митове и символи.

Зачетох се в разсъжденията на готвача окултист Юрайда от „Добрия войник Швейк“.

Сигурно помните,ако сте почитатели на Ярослав Хашек,  че въпросният рицар на черпака  още като цивилен, редактор и собственик на  списание за задгробни науки,  написал голям трактат, в който развивал тезата, че никой не бива да се бои от смъртта, както и трактат за преселението на душите.

Вероятно това ме насочи да седна да пиша за митовете в днешния свят, макар и подтикнат от един комичен образ.

А може би, защото в стаята наскоро влезе 7-годишната ми дъщеря, която ме уведоми делово, че във въпросника, която и дали от училище, е написала в графата „любима книга“ - „Старогръцки митове и легенди“.

Интересен избор за едно хлапе, още повече, че наистина си пада да слуша митове от всички краища на света. Да не говорим за нашите си- Крали Марковци, самовили, самодиви, змейове,  орисници, оживели камъни и дървета, говорещи  животни и т.н. 

Явно всички ние от люлката имаме нужда от митологията и от нейните прастари истории, в които са кодирани тайните за моделите на света и човешкото поведение. Просто изпитваме такава потребност, тя е дълбоко вкоренена в нас, част е от механизмите ни за оцеляване.

Жалко само, че в съвременния свят функцията на мита е агресивно присвоена от рекламата и пропагандата, които създават собствени нелепици на неговото място.

Истините за света и нашето съществуване в него се крият в прастарите истории, същите онези, които са повтаряли хората преди хиляди години край огъня, не в тези, които наподобяват пластмасовите боклуци и гротескови образи на съвременни герои, заради които са създадени първите.

Митовете са ключовете за разкриване на духовния потенциал на човешкия живот, както учи един от най-задълбочените им изследователи  Джоузеф Камбъл. В  книгата „Силата на мита“ той казва:

„Чети митовете!

Те ще те научат да се обърнеш навътре в себе си и тогава ще започнеш

да разчиташ посланието на символите.

Чети митовете на други народи, не само онези, които са част от собствената ти традиция, защото в такъв случай неволно интерпретираш собствените си вярвания с оглед на фактите-ако обаче четеш други, чужди митове, тогава по-лесно усвояваш съдържащото се в тях послание. С помощта на митовете можеш да настроиш ума си на вълните на чистото преживяване.“

Замислете се над мъдростта на тези думи, защото тя ви е необходима, за да не загубите истината за себе си в днешния малоумен свят. Той, както отбелязва  Джоузеф Камбъл, е демитологизиран.

В днешното училище не ни учат на мъдростта на живота, там само получаваме информация и изучаваме технологии, напомня американският професор.

Той обаче дава и примера за митологична фигура в съвременното общество. Когато един съдия влиза в залата и всички се изправят на крака, те всъщност не стават пред въпросния човек, а пред одеждата, която носи, и ролята, която му предстои да изиграе.

И онова, което го прави достоен за въпросната длъжност, е честността му като представител на принципите, заложени в нея. А хората всъщност стават на крака пред една митологична фигура. Камбъл говори, разбира се, за американски съдия. У нас нещата са по различни.