Торбьорн Ягланд: Освен Сирия и Либия трябва да погледнем и на Балканите

- Да, знам, че това е труден въпрос, дори проблем за България. Президентът Плевнелиев по време на разговорите заяви, че България регистрира всички пристигащи на границата. Но трябва да кажа, че у вас нещата са много повече под контрол, за разлика от Гърция, където никой не бива регистриран, просто хората са пренасочвани по-нататък към други страни.

- Точно защото регистрираме хората, вземаме им отпечатъци и ги затваряме в специални лагери, нямаме и толкова бежански натиск на нашите граници.

- Това е наистина така, защото според Дъблинската конвенция, ако си регистриран, ще бъдеш върнат в страната, която те е регистрирала, а повечето от мигрантите искат да стигнат в Германия или някъде в северната част на Европа. Те просто не искат да бъдат регистрирани, преди да са стигнали там, страхуват се от това и една от причините да не идват толкова много в България е именно тази. Съгласен съм.

- Мислите ли, че Европа е близо до общо решение за бежанската криза, или това все още е утопия?

- Надявам се, макар да е късно. Ако бяхме започнали с надлежната регистрация по-рано, в Гърция и Италия най-вече, нещата биха били по-различни днес. Сега много страни в Европа стигнаха до извода, че трябва да се действа екипно, но за съжаление, е доста късно.

- Заплашени ли са човешките права на бежанците в Европа?

- Очевидно да. Първите рискове за тях идват още щом преминат границата, тогава най-често техните човешки права са заплашени. Всички

бяхме свидетели

на покъртителни

кадри от

унгарската

граница

Трябва да е ясно, че всеки, който стъпи на европейска земя, е под закрилата на Европейската конвенция за защита на правата на човека.

- Къде сте регистрирали най-големи нарушения на тази конвенция по отношение на бежанците?

- Бих посочил отново Гърция, защото ситуацията там е много лоша, но това е отдавна. Имаме проблеми в Малта също, разбира се, и в Италия.

- Може би защото Италия е основната европейска врата за мигрантите от Африка и всички тези лодки, които идват от Либия.

- Да, всъщност във всички страни, които са на първа линия, имаме проблеми. И това не са нови проблеми. Това не е отсега. Случва се от години.

- Какво би било най-доброто решение на тези проблеми според вас?

- Най-доброто решение, разбира се, е да имаме мир във всички тези проблемни региони. Да се постигне мирно решение за Сирия, да бъде стабилизирана Либия... Но ще добавя и още нещо. Важно е да се подобри и положението на Балканите, защото освен бежанци имаме и икономически имигранти, които просто не виждат никакво бъдеще в родните си страни. Редно би било да се фокусираме и върху това. Да погледнем и на Балканите.

- Според Евростат 13% от кандидатите за убежище само за април, май и юни тази година са били албанци и косовци. Тази бройка е колкото на афганистанците например.

- Да, абсолютно обективни са тези данни, които цитирате. И ние наблюдаваме този обезпокоителен процес на преселение от Косово от доста време. А също от Албания и Босна и Херцеговина. Хората просто не виждат никаква перспектива в страните си и затова се насочват към държави от ЕС.

- Това не е ли твърде обезкуражаващо, особено когато говорим с добри пожелания и оптимизъм за Сирия и Либия? След като няма бъдеще и не успяхме с общи усилия да дадем перспектива на малка страна насред Европа, каквато е Косово, защо си мислим, че ще оправим Сирия и Либия?

- Абсолютно имате право! Към този ред на мисли бих добавил и Босна и Херцеговина, където отделни сектори, а даже, бих казал дори, и

цялата държава

не функционира

добре

Сигурно заради Дейтънското споразумение, а когато говорим за Косово, също всички знаят историята. Всичко има специфичен бекграунд.

- Да добавим в този разговор и Турция, която е ключова страна, когато става дума за бежански поток. Поне от българска гледна точка, защото според нас Турция контролира процеса на движение на бежанци.

- Да, така е, но не трябва да забравяме, че Турция се сблъска с невероятни проблеми. Тя трябваше да приюти толкова много бежанци и в същото време да живее врата до врата със сирийската катастрофа. Не можем да обвиняваме Турция за всичко, защото тя полага невероятни усилия. Понякога турците просто не са в състояние да осигурят граничния контрол по най-добрия начин. Едва ли някоя европейска страна би се справила по добре на мястото на Турция. Освен това

дълго време

турците не

получаваха

никаква помощ. Не говорим за 2015 г. Това е ситуация, която се развива и продължава вече няколко години.

- Ако Европа се съгласи с това, което Турция иска - зона за сигурност в Северна Сирия, това ще бъде ли добро решение от гледна точка на бежанския проблем?

- Нямам мнение по този въпрос, защото не съм експерт, а и зоната за сигурност не е в моя мандат на отговорности. Затова не бих си позволил да говоря по въпроси от сферата на сигурността.

- Тогава да ви попитам нещо по-философско. Провали ли се интеграционният модел на Европа?

- Не, не мисля така. Има проблеми, някои са свързани и с имиграцията, но иначе повечето от страните членки се справят повече от добре.

- Дори Франция?

- Франция има специфични проблеми, съгласен съм. Голям брой хора, идващи от бившите колонии, и други фактори, които не бих искал да обсъждам.

- Така стигаме до Тунис. Вие сте член на Норвежкия Нобелов комитет, който присъжда Нобеловата награда за мир. Защо тази година дадохте приза на тунизийските адвокати и другите браншови организации? Защо не на папата или на Меркел?

- Защото Тунис е сред държавите, които можем да наречем успешни. Имаше революция, мирен процес, политически процес... Стигна се до нова конституция, налице са фактори като консенсус, гражданско общество и т.н. Тунис е добър пример.

- Може и да е добър пример, но не е ли редно да отбележим и бруталните терористични прояви и факта, че повече от 6000 тунизийци се сражават на страната на “Ислямска държава”, а още поне 2000 са сред дестабилизиращите фактори в съседна Либия? Можем ли да сме оптимисти за бъдещето на Тунис?

- Да се надяваме, има достатъчно причини да сме оптимисти за Тунис. Макар и да има много предпоставки за това да мислим обратното. Да, има опасност от терористична активност, има много обстоятелства, но въпреки това тунизийците са в състояние да съхранят националния консенсус. И това трябва да бъде оценено.

Торбьорн Ягланд е роден на 5 ноември 1950 г. в Драмен, Норвегия. Избран е за генерален секретар на Съвета на Европа (СЕ) през септември 2009 г. През 2014 г. е първият на този пост, преизбран за втори мандат. Изпълнявал е двете най-важни правителствени функции в Норвегия - министър-председател (1996-1997) и министър на външните работи (2000-2001). Бил е и председател на Стортинга - норвежкия парламент (2005-2009). Член на Норвежкия Нобелов комитет, който присъжда Нобеловата награда за мир.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител