Да убиеш мигрант

Защо Европа се шокира от първото убийство на мигрант по външната ѝ граница? И защо в България настроенията са точно обратните? Георги Папакочев се спира на историческите, правни и етични измерения на извършеното деяние. През 1989 година, когато падна Берлинската стена, 42-годишният днес служител в Граничното полицейско управление в град Средец (бившето „славно“ Грудово) Вълкан Хамбарлиев е бил на 16 години. През цялата си пионерска и комсомолска възраст дотогава младежът от гарнизонния град, подобно на цялото крайгранично население, със сигурност е бил обучаван да бъде безпощаден към „изменниците и враговете на социалистическата родина“ и зорко да следи за нарушители на нейните граници. Бъдещият граничен полицай вероятно е чувал и хвалбите на някогашните граничари и техните командири за ликвидирани от тях бегълци за Турция, както и впечатляващите разкази за наградите по 2 000 лева, изплащани за всеки застрелян източногерманец, опитал се да премине нелегално българската граница. Още през 2008 година германският професор по политически науки от университета в Олденбург Щефан Апелиус беше установил, че през годините на Студената война над 4 500 души са опитали да преминат българската гранична бразда и най-малко 100 от тях са били убити, без след това тези случаи да бъдат разследвани. На лов за мигранти Завчера /четвъртък/ граничният полицай и страстен ловец Вълкан Хамбарлиев регистрира първият случай на насилствена смърт на нелегален мигрант по външна граница на ЕС. Той застреля със служебното си оръжие афганистанец, добрал се с още 50-ина свои сънародници през границата до отдалеченото на цели 30 километра от границата село Дюлево. Насочил в тъмното пистолета си срещу чужденците и без да му мисли много натиснал спусъка. Вероятно го е направил със същата лекота, с която отстрелва зайци и диви прасета на лов и с култивираната от младежките му години представа за патриотичен дълг. Само ден след убийството жители на бившето Грудово стартираха подписка в защита на полицая „защото бил изпълнил служебните си задължения“. В нарочно прессъобщение Националният полицейски синдикат окачестви стрелеца като „професионален, смел и самоотвержен служител и колега, с когото всички се гордеят“. Да, обаче… Правозащитничката Маргарита Илиева, директор на Правната програма на БХК припомня пред ДВ, че по силата на стандарта за абсолютна необходимост при употребата на огнестрелно оръжие служителите от всички видове полиция нямат право да го използват, ако не е застрашен нечий живот – на самия полицай или на трето лице. Независимо от това дали афганистанските нелегални бегълци са се криели, бягали, карали са се с полицаите. Но ако няма застрашен живот, тогава представителите на властта нямат право да стрелят дори предупредително във въздуха. „Откриването на огън в ситуация, в която това не е абсолютно необходимо, е незаконно по закона за МВР. След многобройните осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека този стандарт изрично беше въведен и в българското законодателство преди няколко години в резултат на големия брой ситуации, при които полицаи са убивали роми и българи“, припомня адвокат Илиева. Тя допълва, че при незаконна употреба на оръжие се нарушава правото на живот по Член 2 от Европейската конвенция за правата на човека. „Дори теоретично да се докаже, че в конкретния случай липсва престъпление по силата на НК, във всички случаи остава отговорността на държавата за нарушеното право на живот на починалия човек“, е категорична юристката. Стреляйте над главите! В края на 2013 година в репортаж от бежанския лагер в Харманли тв-журналисти бяха записали изявления на полицаи, които твърдяха, че са получили инструкции от началник да упражняват насилие (бой) върху търсещи закрила чужденци с цел отблъскването им от границата и недопускането им на българска територия. Отговор от властите тогава не последва, но в замяна на това в началото на 2014 г. международната правозащитна организация Хюман райтс уоч представи подробен доклад, в който между другото пише: „Някои хора ни съобщиха, че български гранични полицаи ги заплашвали с оръжие, включително чрез стрелба над главите им. На едно групово интервю в Турция с петима афганистанци, три момчета и двама мъже, единият от интервюираните описа един такъв инцидент от януари 2014 година.“ Констатациите в доклада бяха отхвърлени от тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, а бившият шеф на Агенцията за бежанците Чирпанлиев нарече правозащитниците "дебили, лъжци и измамници, които по нагъл, циничен, лъжлив начин заблуждават общественото мнение". Отговорността на политиците „Бих свързала инцидента с убийството на афганистанския мигрант и с това, че през всичките вече няколко години на бежански вълни, български политически лица на високо равнище пропагандираха срещу тях и така създаваха сред българите психоза за опасност, за нетърпимост към чуждите, от която следваше те да бъдат насилвани по най-различни начини“, казва адвокат Маргарита Илиева. А когато тези настроения са вече факт, естествено е те да бъдат последвани и от деяния. „Това е огромната отговорност, която трябва да поемат властниците, които съзнателно подбуждат отношение на страх, омраза и дискриминация срещу бежанците. Целта им е да накарат обществото да не мисли за техните бездействия или порочни действия, а да припознава някакъв посочен от тях враг“, коментира правозащитничката от БХК. Ние бяхме спирани отвътре, те са спирани сега отвън Разтърсен от убийството на мигранта, известният български психиатър, дисидент и политически затворник д-р Любомир Канов направи специално за ДВ от САЩ, където живее и работи, кратък коментар: „Блестящата настръхнала ограда по турската граница срещу бежанците, с нейните стоманени подострени шипове, се намира в странно и иронично отрицание спрямо "Бягащата Стена" на избягалия зад Оградата Кристо. "Ние" бяхме спирани отвътре тогава с кльонове. "Те" сега са спирани отвън с Оградата. Уродливи идеологии и религии вече много векове не оставят човеците да изживеят в мир и бездруго краткия си живот и да погалят децата си, преди те да пораснат и да се сбогуват с тях навеки. Уравнението на Свободата остава нерешимо“, коментира д-р Любомир Канов. Дойче веле

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_574399.html

Свързани новини: