Ако волейболистите бяха политици

/КРОСС/ Тази сутрин България се събуди различна. Загубихме полуфинала срещу Франция. Но спечелихме нещо много по-важно. Обединихме се. За първи път от много години бяхме нация, а не група граждани, живеещи на обща територия (не искам да правя аналогия със САЩ 1994, защото сравненията волейбол-футбол изместват темата). Тази нощ бяхме БЪЛГАРИ. Без значение кой какъв е - десен, ляв, про- или анти-, всеки гледаше и подкрепяше момчетата на Пламен Константинов. Те го заслужаваха. Не. Те го ЗАСЛУЖИХА. Този път не става дума за обичайната подкрепа, която дължим на принципа "Айде, наште". Този път видяхме български спортисти, които играят като равен с равен срещу световния №1. Малко е да се каже, че играха достойно. Те очароваха! Но не (само) с отиграванията си на терена, а с достойнството и честта, които излъчваха. Не искам да влизам в детайли. В интернет е пълно с разбори на мача. В предишния си постинг по темата ("Седем урока, които научихме от волейболистите") казах всичко, което мисля по отношение на самата игра. За хора като мен, които по принцип не гледат волейбол, по-важното е, че нито за миг не почувствах срам или неудобство от постъпките на българските играчи. Точно обратното - чувствах се невероятно горд, че имаме такива спортисти. Подкрепях ги. Стисках палци в трудни моменти. Молех се на Господ да им помогне да обърнат резултата в тайбрека. Горях с тях... Днес се събудих с криво настроение

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/terena-bulgariya-ambitziya-1484800.html

Свързани новини: