Визитка:

Роден е на 31 август 1969 г. в Кърджали
Завършва медицина в София през 1996 г. Има специалности „Анестезиология и интензивно лечение”, „Спешна медицина”, „Обществено здраве” и „Здравен мениджмънт”
Специализирал е в Копенхаген и Кеймбридж
От началото на 2013 г. е изп. директор на „Пирогов”, където започва професионалната си кариера през 1996 г. като ординатор в Клиниката по спешна анестезиология и интензивно лечение

- Проф. Миланов, наскоро заявихте, че Спешна помощ се е „превърнала в домашна поликлиника”. Защо?

- Всъщност това беше дефиниция на д-р Стойчо Кацаров, но аз съм съгласен с нея. В момента Спешна помощ е домашна поликлиника и това издава липсата на добра първична здравна мрежа, която да обслужва пациентите в извънболничната помощ. Така Спешна помощ се превръща в буфер и патерица за неуспехите на родното здравеопазване в друга сфера. Някогашните здравни служби бяха заместени с филиали, които се превърнаха в едни амбулаторни звена, където се извършва всичко друго, но не и оказване на спешна помощ на населението.

- При какви неспешни случаи хората търсят спешните лекари?

- За абсолютно всичко. Например пациент с отклонение в кръвното налягане, което не е хипертонична  криза, не може да намери общопрактикуващия си лекар и влиза във филиала за Спешна помощ. Това говори за много сериозен пропуск в системата. Така спешната помощ наваксва пропуските в здравеопазването.

- Основен извод от доклада на Сметната палата е, че спешната помощ не е ефективна и ефикасна, съгласен ли сте с това заключение?

- Аз смятам, че в момента Спешна помощ е и ефективна, и ефикасна. Ефикасна е от гледна точка на разходите. Има ли друга държава в света, която да отделя по 2 лв. на гражданин годишно за медикаменти за спешна помощ и да постига все пак някакви резултати?! В тази връзка нашата ефикасност е на ниво. Ако някъде това може да бъде постигнато... - халал да им е.

- Докладът показа още, че половината от лекарите в линейките не са завършили спешна медицина. Как можем да обърнем тази тенденция?

- Това е съвсем естествен процес. Желаещите да специализират спешна медицина са много малко, професията е непривлекателна от чисто финансова гледна точка. Има затруднения и пред кариерното развитие. Един лекар не се развива в линейката, а в спешното отделение, където може да се обучи и да види най-много случаи. В тази връзка изготвих нова програма за обучение по спешна медицина, която предвижда специализацията да е разделена - в лечебното заведение и в линейката. Има държави в Европа, в които медиците в другите специалности също прекарват по шест месеца или година в линейка – става дума за хирургия, травматология, включително вътрешни болести, обща медицина и т.н. Този принцип важи и за някои програми у нас, но не се изпълнява. Така например в програмата по обща медицина има минимум три месеца обучение по спешна медицина. Но аз тези хора не съм ги видял. Какво правят и къде се обучават, не е ясно.

- Колко души годишно решават да специализират спешна медицина?

- Държа да кажа, че аз като национален консултант по спешна медицина не знам колко души започват да специализират и никой не знае. И тук нещо куца... Никой дори не е определил потребностите на държавата от такива специалисти. Къде ще работят те?! В спешните отделения, които ги нямаме?! За две години на линейка един специалист се деквалифицира, затова той трябва да работи в болница. Ситуацията с кадрите в тази област е гротескна, тя е риск за държавата и тази катастрофа придобива застрашителни размери. В момента системата се крепи на купчина ентусиасти, които са достатъчно луди да работят това, и крахът ще бъде жесток. Да, все още има лекари, които обичат екшъна, защото специалността е страшно интересна. Можеш да видиш резултатите на минутата и това са реално спасени животи. Но дотам! Другите проблеми си продължават – обиди, нападения, за които нито пациентите, нито лекарите за виновни. Мога да кажа колко души са били на изпит при мен за специалност. На майската сесия минаха трима колеги и една медицинска сестра, която за пръв взе специалност „Спешна медицина” в България.

- Как новият стандарт за спешна медицина, който предстои да влезе в сила, ще промени системата?

- Документът поставя много здрави основи – той е компилация между световния опит и познанията на лекарите в тази област. Изпълнението му обаче ще бъде трудно. Новата концепция предвижда въвеждането на т.н. телефонен триаж, който ще определя три степени на спешност на повикванията – червен, жълт и зелен код. Повикването с код „червено” ще бъде обслужено до осмата минута, с код „жълто” - до 20-ата минута, с код „зелено” - след 20-ата минута. Този стандарт приближава възможностите с нуждата. Не по-малко важни обаче са и другите интервали, като например за колко време една линейка ще стигне до болницата, колко време ще я задържат и за колко време пациентът ще бъде обслужен. Хората сякаш си мислят, че в големия град има един арсенал от линейки, които стоят и чакат да бъдат пратени на адрес. Но линейката взима пациента, кара го в болница, след което го чака. Понякога болниците държат линейките по два часа. Затова новият стандарт предвижда лечебно заведение да задържа линейка максимум половин час, за да може след това тя да е на разположение за нов сигнал. Триаж ще има и при приема в спешен кабинет. В момента дори и в „Пирогов” има случаи, при които пациент с разкъсана слезка седи на стола и чака, и едновременно друг нахалник, който сутринта е станал и го е заболяло коляното, без да има травма, тропа по вратата и казва: „Приемете ме”, докато другият човек умира. Целта на триажа е именно да раздаде справедливост на нуждата от медицинска помощ. Всеки пациент, постъпил в спешно отделение, трябва да бъде триажиран до петата минута. Това е първият интервал, след което в зависимост от тежестта на състоянието отново има три кода – червен, жълт и зелен. При първия тип пациенти, определени с червен код, е необходима незабавна намеса и те трябва да бъдат приети до една минута. Вторият тип пациенти с код „жълто”, които отново са спешни, но не в животозастрашаващо състояние, трябва да бъдат обслужени от спешен лекар до половин час. И при третия тип пациенти със зелен код, които могат да чакат, обслужването трябва да бъде до 120 минути. Тези времеви интервали са необходими за качеството и контрола на работата на спешното отделение.

- Чували ли сте за случаи, при които се плаща на спешни екипи, за да докарват пациенти в определени болници? Как може да се пресече тази порочна практика?

- Тази практика е факт. Дори преди няколко дни имаше случай, при който спешен лекар, който води пациент в „Пирогов”, моли колегите тази информация да не стига до ръководството на Центъра по спешна медицинска помощ в София, т.е. там има негласна заповед в нашата болница да се карат основно неосигурени и тежки пациенти, които да не натоварят бюджета. Това е форма на рекет, която се прилага. В новия стандарт е предвидено да бъде разписана болнична транспортна карта, която да пресече подобен рекет. Пациентът ще трябва бъде приет в болница със спешно приемно отделение, която е най-близо до мястото на инцидента или до дома на пациента. И ако има отклонение в спазването на болничната транспортна карта, това ще е достатъчно основание директорът на Центъра за спешна помощ да си отиде.

- Мислите ли, че този стандарт обаче ще може да заработи просто с въвеждането “от утре”?

- Все отнякъде трябва да се започне. С магическа пръчка промяната няма да дойде изведнъж и хората си дават сметка затова. Очакванията са много големи. За мен основният проблем за имплементирането на стандарта е, че няма хора, които да го изпълняват. Министерството може да купи страхотни автомобили, хеликоптери и облекло, но да се окаже, че няма кой да го сложи и няма кой да се вози в линейката.

- Какво мислите за идеята на здравния министър Петър Москов в болница да се влиза чрез пръстов отпечатък и как такава мярка може да се приложи в болница като „Пирогов”?

- С тази мярка се лекуват симптомите, а не болестта. Здравната система е болна и тя не може да бъде лекувана по този начин. Аз не съм човекът, който да каже на екипа на МЗ дали са прави или не, мен никой не ме е питал, не ме попитаха и за обединението на двата центъра София-град и София-област. Но да кажем, че аз лично не бих подкрепил такава мярка. Но тук проблемът не е кой какво подкрепя, а дали обществото го е пожелало, или някой да му казва какво да прави. Тук не става дума за парите на НЗОК, а за парите на пациентите, които всеки месец плащат здравни вноски. Ако те пожелаят да дават пръстови отпечатъци – така да бъде. Вероятно има хора, които биха си казали: „По-добре да си сложа палеца, но да не ми крадат от моето”. Ако обществото иска това – бих го приел. А колкото до това дали такава мярка е приложима в „Пирогов” - тук влизат и хора с изгорени палци или без палци, но да кажем, че това са екстремни ситуации и изключението не прави правилото.

- Преди близо осем месеца подадохте оставка като директор на „Пирогов” заради хроничните финансовите проблеми на болницата. Промени ли се нещо оттогава?

- Няма съществена промяна. При сегашното финансиране на болницата, смятам, че „Пирогов” няма бъдеще. Аз направих каквото можах – въведох информационна система, опитах се да свия разходите, оптимизирах персонала, но не става. Продължаваме да работим с допотопна техника, имаме рентген на 35 години. В същото време пациентите се хвърлят като сираче пред вратата на „Пирогов”, защото са подритвани и никой не ги иска. До един месец ще представя своята визия за развитието на болницата. Тогава ще очаквам отговор – да или не. И ако е „не”, се връщам при пациентите. Ако е „да”, ще е добре за „Пирогов” независимо кой е нейният директор.

- Каква промяна искате?

- Искам промяна на статута на болницата, а оттам и на финансирането й, предвид спешността, която поема.

- По-конкретно?

- По-конкретно смятам, че държавният бюджет трябва да поеме издръжката за спешността, която касае нашата дейност.

- Искате да кажете, че поставяте условие и ако статутът на „Пирогов” не се промени и едва ли не не мине под шапката на Министерски съвет, ще подадете отново оставка?

- Искам да кажа, че „Пирогов” и в момента се определя в един списък като болница с национално значение, но това не се отчита при финансирането й. Аз съм човек, който в момента разпределя нямане. Тази болница не може да продължи да се финансира по този начин и затова трябва спешна промяна. Тук и Стив Ханке да дойде, ще избяга след три дни. Колкото до оставката – аз съм готов, тя е тук, просто й сменям датата.