А София можеше да е град на ЮНЕСКО

Преди осем години предложих на Столичния общински съвет да подготви своята кандидатура за включване на Историческия център на София в списъка за Световно историческо наследство на ЮНЕСКО. Градският парламент подкрепи тази инициатива и възложи на кмета да разработи програма за подготовка на кандидатурата, но решението остана неизпълнено. Сега виждаме кича на Ларгото, но всичко това си има обяснение. Изграждането на облика на една столица, която уважава своята история, предполага целенасочени действия на общината. Кметството обаче се проваля всеки път заради своето пълно безхаберие, което успява да надделее дори над корупцията. Какво трябваше да се случи? Подготовката за включването на Историческия център на София в списъка на ЮНЕСКО изисква описание на всички исторически обекти и изработване на планове за развитие при максимално запазване на тяхната автентичност. Всяко видоизменение, както се прави сега на Ларгото, рязко намалява шансовете на древна Сердика и центъра на София да бъдат признати за наследство на ЮНЕСКО. За тези осем години ние можехме да свършим всичко това и центърът на София да бъде превърнат в красив и хомогенен археологически и архитектурен комплекс. Можеше и да имаме признанието на ЮНЕСКО, но го нямаме. Конюнктурата над руините Докладът за ЮНЕСКО беше получил предварителната подкрепа от редица институции - Института по архитектурознание на БАН, от представителството на ИКОМОС-България, от Камарата и Съюза на архитектите, от ОП „Стара София“ и много други. Единствено Институтът по паметниците на културата, ръководен тогава от арх. Георги Угринов, обяви, че центърът на София няма качества да бъде световно културно наследство. Защо? Защото официалната кандидатура за ЮНЕСКО щеше да даде на центъра на София най-високата възможна степен на защита. Щеше да стане невъзможно да се правят сегашните безобразия. Институтът по паметниците бягаше от цялата тази история, защото бе много удобно на всички да работят на парче. Идеята за ЮНЕСКО се роди точно тогава, когато трябваше да да защитим центъра на столицата от намеренията на руското посолство да застрои своя имот до градинката до Руската църква по модела на сградата на "Газпром" във Виена. Тогава се появиха и мераците за презастрояване на хотел „България“, за надстрояване на сградата на Института по социология на БАН, на ул. „Московска“ и др. и тази инициатива поне временно спря мераците за строителство в идеалния софийски център. Сега общината гледа отстрани и не прави никакво усилие да се намеси при разкопките на "Ларгото". Проектът е грозен, а общинският съвет дори не го е обсъждал. Случва се постоянно бягство от отговорност. София има уникална история, но твърде много частни интереси "Реставрацията" на Ларгото е само един от лошите примери. Част от подземния паркинг под централата на "Уникредит Булбанк" се заема от т.нар. антична римска улица, която е напълно запазена. Тя тръгва от Ларгото и стига до средновековната църква "Св. Спас". Археологията от там е изнесена при строителството на метрото и се съхранява в момента на склад в "Метрополитен" с идеята един ден да бъде възстановена. Преди седем години собственикът на паркинга поиска да закупи въпросните 1000 кв.м., върху които е разположена римската улица. С тази цел беше внесен доклад в общинския съвет от тогавашния кмет на район "Възраждане" Ева Сеизова. Какво точно се иска беше скрито. Описанието бе за имот на ул. "Нишка", за да не се усетят общинските съветници, че става дума за бул. "Тодор Александров" и античната улица. Тогава съвсем случайно в хода на обсъждането един от колегите ми обърна внимание да не би да става въпрос за имот, свързван с резервата "Сердика-Средец". Това е същия резерват, който сега се достроява безобразно, но иначе се води от национално значение и има най-високата степен на защита. Тогава попитах вносителите дали не става дума за римската улица. Отговорът дойде от тогавашния председател на общинския съвет, който ми обясни колко е важен паркингът и как археологията ще я експонираме някъде другаде. Отговорих, че ако тази продажба стане, ще изляза пред Столичната община и ще разказвам на всички минувачи за каква продажба става въпрос. Тогава сделката пропадна. Проблемът е, че до ден днешен античната улица е част от подземен паркинг. Общината сякаш е забравила, че тя е част част от първоначалния проект, наречен "Сърцето на града", който бе разработен преди 15 години. Повече от 12 години не се прави нищо за експонирането сердикийския колизеум, разкрит през 2004 година при строителството на хотела на ул. „Будапеща“. Неговата арена е само с 14 метра по-малка от тази в Рим. Стадионът е имал 20 000 седящи места. Дълго време той е търсен от археолозите, защото още през 20-те години на миналия век е открита каменна плоча, която е изобразявала гладиаторски битки. Това е типичния афиш за подобни събития от онези години. Най-накрая е открит. Сега като виждаме как нещата се случват на Ларгото, чудя се, дали колизеумът на Сердика да не изчака следващите поколения. Бурени и компоти Отношението на общината може да се види и в бурените, прорасли върху античния мавзолей на ул. "Димитър Хаджикоцев" в "Лозенец". Той е разкрит през 50-те години на миналия век при подготовка на строителството на жилищен блок. Археолозите откриват, че мавзолеят е построен за нуждите на богата фамилия от 4-5 век. Запазена е цялата му основа, а саркофазите са оцелели напълно. Преди 4 години поех една инициатива и заедно с тогавашния заместник-министър на културата Тодор Чобанов и инж. Чилев от ОП “Стара София“ направихме всичко възможно да променим градоустройството. Така от място, отредено за жилищно строителство, мавзолеят бе отреден само за археологическото наследство. Теренът беше прехвърлен на Столичната община и г-жа Йорданка Фандъкова обеща, че с финансиране от "Америка за България" там ще се построи амфитеатрална сцена, а обектът ще бъде напълно социализиран. И досега мавзолеят продължава да буренясва. Вместо това може да се направи експониране на античния мавзолей, което дава страхотни възможности за улица "Димитър Хаджикоцев". Би се оформил и невероятно красив вход от "Лозенец" към Южния парк. По същия начин Столичната община се отнесе преди години към средновековната църква "Св. Троица", която бе открита при строежа на блок до сегашното американско посолство в "Лозенец". При разкриването на основите й се оказа, че това е една от двете църкви в София, в които е бил проведен Сердикийския събор. Столичната община не направи нищо и блокът се построи. Църквата остана в неговите мазета, където хората си държат туршиите. Сердика е единственият град, който е останал в православна държава, където се е състоял общ събор на Църквата. В Сердика е подписан и едиктът на император Галерий за прекратяване на гоненията срещу християните. Това е наследство, което трябва да бъде пропагандирано и уважавано. Всички тези проблеми показва рефлекса на управлението на ГЕРБ, което по рефлекс бяга от проблеми, а се появява само, когато трябва да открие някакъв обект. Винаги чиновниците отнасят проблема, а кметът бяга от отговорност. Сега виждаме какво се случва с Къщата с ягодите, същото е с къщата на Фингов, оставена напълно да се разрушава. Не им пука, това е отношението към града. *Предизборна кампания "Местни избори 2015". Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/a-sofiya-mozheshe-da-e-grad-na-yunesko-news240742.html

Свързани новини: