Възгледите на един синусоид (интервю)

Господин Синусоид, бихте ли се представили на нашите читатели? Аз съм Синусоид и произлизам от синусите на нашия Мюрер. Сутрин той се изсеква, аз падам в мивката и после се превръщам в това, което стои пред вас. Гръбначен стълб нямам, което ми позволява да заемам всякакви форми и да бъда гъвкав в сложното време, в което живеем. Помните ли барбароните? Нещо такова съм и аз, мога да се превърна във всичко, което поискам. Въпросът е да не притесня никого, да не скандализирам обществото, като го карам да мисли и да бъда в крак с времето. Което означава да приема всяко едно убеждение като свое. Като заговорихте за убеждения, вашите какви точно са, либерално-демократични, консервативно-тоталитарни, комунистически или фашистки, леви или десни? Благодаря ви за въпроса, много е хубав. Хубав на външен вид. Виждате ли, вие ме улеснявате с него. Може би някой ще си помисли, че се затруднявам да отговоря, но не е така. Всички ние, синусоидите, сме с преливащи убеждения. Светът е динамичен. Ние също трябва да бъдем такива. Днес е много модерно да се говори за края на националната държава. Тоест, днес преобладават либерално-консервативните убеждения. Съгласен съм, че държавата е само администрация и не може да бъде висша ценност. От друга страна обаче си умирам да цитирам Ботев и Левски. Опитвам се да докажа, че те са първите либерали. И да продължа с отговора си – комунизмът ми е таен. Либерализмът всъщност е комунистически по душа. Ние желаем да докараме рая на земята по същия начин. Нашият Мюрер задава модела ни на поведение. Понякога се намираме в левите му синуси, друг път в десните, в зависимост от произхода си ние се ориентираме и в околната среда. Чета в пресата, например, че Мюрерът казва, че ще издърпа ушите на руснаците или че ще се скара на американците и аз започвам да коментирам в публичното пространство, че САЩ са агресори, но не пропускам да спомена и че руснаците са милитаристи. Така аз съм в мир със себе си и своята съвест. Не може днес да се говори категорично, не е прието така. Нещата са относителни, нали ме разбрахте? Да, прекрасно ви разбирам, господин Синусоид. Идва ми и друг въпрос по тази тема. Кой ви плаща на вас, петата колона или шестата, в рубли или в долари получавате възнагражденията си? Вижте сега, това е дребнаво. Питате ме нещо незначително. Синусоидите не отказваме никаква валута, обичаме и еврото, особено него, защото то е непроследимо, водните цикли закопават милиони, но бива ли всички пари да отидат под земята? Да не говорим за метрото, магистралите и велоалеите. Чертаем две линии, слагаме табелка „Велоалея“ и всичко е наред. Жълтата боя не е чак толкова скъпа, а и бива ли всичко да отиде за боя? Не може. Схемите не са сложни, Мюрерът се е погрижил да бъде максимално опростено, за да може дори той като един не съвсем умен мюрер да разбира процедурата. Ако едно депутатско място на мен ми струва 150 хиляди, аз ставам депутат, но съгласете се, че не може да живея на загуба, постъпленията после трябва да бъдат минимум милион и половина. Това вече е банално, да не се отклоняваме. Можете ли да ни кажете повече за вашия Мюрер, той сега на власт ли е или в опозиция? Госпожа, нашият Мюрер е винаги на власт. Както и да са неговите имена по паспорт, той заема формата на министър-председател, все синусоидите пак ние следваме неговия пример. И така сме спокойни за бъдещето. Ще ви издам една малка тайна. Мюрерът ни е просто форма, на принципа на фалшивата патица при лова. Инсталира се в блатото, в което живеете, от големите ловджии. И после всички вие го гледате, псувате го, радвате му се, цитирате го, задавате му журналистически въпроси. Той отговаря, забавлява се, ходи на работа, изпълнява мюрерските си задължения. Ние синусоидите го подкрепяме винаги, все пак произлизаме от неговите синуси, той свежда до нас разлини източници на различни валути и така всичко се подрежда. Сега например всеки от бежанците трябва да заплати определена сума. Защо да я заплаща на тоя и оня, като може да я заплати на нас? Нали, питам ви така открито. Е, понякога стават инциденти, някой гръмнал някъде, друг умрял, но това са рисковете, без тях не може. И тук веднага се намесваме ние синусоидите, едни от нас казват браво на граничаря и почват да му правят подписки за награждаване с ордени, други започват да размишляват върху стойността на човешкия живот и да го клеймят като хладнокръвен убиец. Жалко за самите хора, единият умира, другият се превръща в убиец и не може да спи, но това за нас няма голямо значение. Важното е през медиите да протече информация удобна за логаритмуване. А как са трите имена по паспорт на Мюрера към момента? Спомняте ли си филма „Хълмът на боровинките“? Там една възрастна актриса отговаря на същия въпрос, когато я питат контрольорите във влака. Моят отговор съвпада с нейния. Да ви го цитирам ли? Не, няма нужда. Един последен въпрос. Не смятате ли, че е твърде подло да се живее без твърди и ясни ценности и убеждения? Какво значи ценности? Какви убеждения? За пари ли става дума? Ако питате дали уважавам конституцията на блатото, да, разбира се, изпитвам най-дълбоки уважения към законите на това плитко блато. Скоро ще го премахнем напълно, за да не се бъркате. Та в закона фигурират думите, че границите на блатото са свещени и неприкосновени. Но все пак това е едно блато и това са едни думи. Границите се размиват, менят се, както споменах. И аз се съобразявам с действителността. И след като не ти говоря за Родина, а за блато, предполагам разбираш какво смятам и за другите „свещени“ за вас неща. Моето блато не е по-ценно за мене от блатото на съседите, просто блата. Вероизповеданието, записано като традиционно за България, не може да бъде за мене по-важно от вероизповеданието на които и да било хора по света, все еднакви са ми. Затова почвам да спекулирам като баш синусоид, че всички хора на света са равни. Ние от новия стар интернационал така смятаме. Да, равни са. Ще ги изравним. Със земята. След като пресушим блатото. А разни по-дребни синусоидчета през това време ще ви баламосват с приказки за ценности, стойности, хуманизъм, равенство, трети и четвърти пол, правото на силата и силата на правото. Не може иначе, Мюрерът ни служи за пример със своята безгръбначност, всеядност и безформеност! Да живее нашият Мюрер, хайл, а заедно с него и всички големи ловци!

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_577056.html

Свързани новини: