120 години Паметникът на Васил Левски бележи безсмъртието на Апостола

 Паметникът на Васил Левски е строен в продължение на 17 години както поради липса на средства, така и заради липса на опит. В интервю за БГНЕС историкът Елинка Бояджиева разказа историята на изграждането на паметника на Весил Левски. Той е разположен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер на 18 февруари 1873 г. Монументът официално е открит на 22 октомври 1895 г. или преди точно 120 години. Автор на предложението да се изгради паметник на Васил Левски е Димитър Хаджикоцев, който по това време е кмет, защото първият кмет на столицата Манолаки Ташев умира внезапно на 4 май и неговият пост е зает от Димитър Хаджикоцев. Насърчител на тази идея е Пьотр Владимирович Алабин. Това е софийският губернатор не само на град София, но и на цялата Софийска губерния, която включва и Перник, и стига до Самоков. Пьотр Алабин освен това е и автор на предложението за Самарското знаме, което се връчва на българските опълченци, така че не случайно е и губернатор на Софийската губерня, защото вече се говори, че София ще бъде бъдещата столица на Княжеството и на освободена България, разказва Бояджиева. „В този смисъл аз приемам Димитър Хаджикоцев като инициатор, заедно с голямата подкрепа на Алабин”, посочи тя. Относно това как са събирани средствата за изграждането на паметника, Бояджиева посочи, че това е най-трудният момент. Първо, на 6 август 1878 г. - само няколко месеца след Освобождението, започва да се говори за изграждането на паметник на Левски. След разрешение на губернатора да се пусне в Софийска губерния, няколко дни след това - на 11 август, софийските управляващи общинари решават да пуснат съобщение в цялата страна за набиране на средства. Те се събират, но в твърде малко количество и затова след като започва строежът на паметника в края на 1878 г. тогавашният кмет на София Димитър Димов - Македонски прави отчет и посочва, че поради липса на средства, строежът е спрян. След това продължават битките за средства. Има един период, когато Народното събрание не може да отдели от държавния бюджет средства и тогава Софийска община се заема да търси пари сама из цялата страна. Освен това общината отпуска и от собствения си бюджет пари. Това се дължи в много голяма степен на един знаменит кмет на София - Димитър Петков. Благодарение на него започва ускоряването на строежа на паметника. Покрай построяването на мемориала има едни типични български перипетии, свързани с камъка - гранита, който архитект Колар е харесал сред скалите около Бояна, но боянчани не са си давали скалата, докато накрая се решават да я дадат, под натиска на кметството, които обаче са им го платили с 216 хил. лв.

През 1884 г. се създава комисия, тъй като се надига обществеността в лицето на Константин Величков, който пише гневни стихове за тези, които са превърнали паметника в руина. Захари Стоянов пък казва печалните и трогателни думи: “Под тези руини лежи скромната слава на България”. Георг Прошек също надига гневен глас срещу забавянето на строежа на паметника на Левски и липсата на средства. Прошек е познавал Левски, защото е бил инженер в Барон Хиршовата железница, където Левски често е ходил, за да се среща Тодор Каблешков, който пък е бил един от първите ж.п. работници в България още преди Освобождението. Каблешков е завършил такъв ж.п. колеж, открит от французите в Одрин. За проектант на паметника е избран архитектор (така са наричани по това време архитектите) Адолф Колар. Той е този, който проектира паметника и избира авторите на орелефа на паметника. Първо за изпълнител на орелефите е избран Йосиф Страховски - чех, който живеел в България. Колар обаче не харесал неговите орелефи и възложил работата на виенския скулптор Рудолф Вейер, който вече изработва образа на Апостола. Металните части на паметника - веригите, кандилабрите (това са фенерите) и другите метални части, са били изработени във фабриката на Рудолф Филип Ваагнер. В неговата фабрика са били изработени също металните части на Лъвов мост, на Орлов мост и Желязната църква “Св. Стефан” в Истанбул. Този паметникът е един от първите представители на новото влияние в изкуството - Сецесион, който много бързо навлиза в София и затова столицата ни много бързо започва да прилича на европейски град в новото си строителство, тъй като тук работят предимно австро-унгарски специалисти, много чехи, австрийци и др. Много интересна е също и самата тържественост на 22 октомври. Тогава цяла София празнува и нейният празник е бил много патриотичен. Правят впечатление и сценариите, които са били написани (те се пазят в Държавен архив в София) те оставят впечатление, че предците ни са били чудесни сценаристи. Например, те правят сценарии на шествието. Начело вървят поборниците, които са близки сподвижници, съидейници на Левски, след тях са подредени роднините му, последвани са от други представители на организации от следосвобожденската епоха. Става трогателно, силно шествие, което след панихидата на 22 октомври в църквата „Свети Крал Стефан” (сега „Св. Неделя”) тръгва, за да стигне до паметника, където се произнасят слова. Слово произнася и княз Фердинанд. Забележително слово обаче изнася Стоян Заимов, който по това време е председател на Националния поборнически комитет.

Откриването на паметника става по времена кметуването на д-р Димитър Моллов - виден възрожденец, който е бил част от либералната партия на Петко Каравелов. Сценариите, на които се държи блестящото откриване на паметника, са негово дело. Той управлява столицата до 30 септември 1896 г. /БГНЕС

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/259135_120+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D

Свързани новини: