Кюрдите не се нуждаят само от оръжие

10/22/15 10:52
(http://www.klassa.bg/)

Кюрдите не се нуждаят само от оръжие

Откакто Ислямска държава (ИД) започна да завзема значителни територии в северна Сирия и Ирак политици и анализатори се концентрираха първоначално върху въпроса дали Америка трябва да въоръжи кюрдите да се сражават срещу джихадистката групировка. Но този дебат пренебрегна ключов недостатък в кюрдската политика на Америка: докато военната подкрепа за кюрдите в Ирак и Сирия се е увеличила, разработването на съответна политическа пътна карта по отношение на кюрдските общности в региона изостана. Има опасност изключителното акцентиранe от страна на Вашингтон върху предоставянето на възможност на кюрдите да се борят с ИД да създаде нови проблеми, които биха могли да тормозят Ирак и Сирия много по-дълго време. Съединените щати започват да вярват, че са изправени пред дилема: Необходимо е кюрдите да бъдат въоръжени, за да се сражават с ИД, но трябва да се внимава това да не разпали политическите очаквания на кюрдите. За битката си с ИД на дълъг фронт в Сирия и Ирак Америка се нуждае от помощ от страна на кюрдските сили в двете страни. Досега Вашингтон е осигурявал военна подкрепа на регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак и е координирал въздушните си удари с доминиращата кюрдска въоръжена сили в Сирия – Народните отреди за защита (НОЗ). Междувременно, администрацията на Обама е бил колеблива за укрепване на полуавтономните институции на иракския регион Кюрдистан до голяма степен поради опасения, че това един ден може да бъдат градивните елементи на независимостта на иракските кюрди. Дори от американската военна помощ са се възползвали кюрдските сили, свързани с конкретни политически партии, а не регионална интегрирана военна институция. Това е, защото САЩ и много от нейните регионални съюзници се притесняват, че кюрдското отцепване от Ирак ще причини голяма непредсказуемост и хаос, включително чрез подклаждане на подобни сепаратистки настроения сред кюрдските групи от населението в съседните страни, като по този начин може да се стигне до срутването на целия регионален ред. В действителност независимост е твърде невероятен сценарий поради причини, които нямат почти нищо общо с американската политика. В това число става дума за корененото разделение между иракските кюрди и засилващата се кюрдска зависимост от регионални сили като Иран и Турция, които отхвърлят идеята за окончателна кюрдска независимост. Въпреки че независимостта продължава да е емоционално силно вдъхновение за повечето кюрди, тя по-скоро се е превърнала в политическа карта в ръцете на някои лидери на иракските кюрди, отколкото в жизнеспособен политически проект. САЩ много внимават да не застрашат стратегическите си отношения с Турция. Те рискуваха да си навлекат гнева на Турция само по една причина: да помогнат на НОЗ в тяхната битка срещу ИД. Миналата седмица американски военни извършиха доставка на 50 тона муниции на сили, в северна Сирия, включително на бойци от НОЗ. Въпреки че въоръжава тези сирийски кюрди, Вашингтон се държи настрана от дипломатическо ангажиране с политическия клон на НОЗ – Партията Сирийски демократичен фронт (ПСДФ) (Турция гледа на ПСДФ като на потенциална заплаха поради връзките й с Работническата партия на Кюрдистан или ПКК). Проблемът с укрепване на кюрдската военна мощ без успоредна политическа инициатива е, че Америка не е поставил ясни ограничения върху това, което кюрдите ще правят с новопридобитата сила или да им бъдат предложени гаранции за това, което те могат да очакват в бъдеще. Това намали способността на Америка да повлияе върху кюрдските си съюзници, дори когато те се простират отвъд традиционните си граници. В Ирак кюрдските сили влязоха в територии с етнически смесено население, върху които сега те де факто са установили контрол. Знаейки, че американската военна помощ идва само при eдно условие - борбата с ИД - кюрдските бойци набързо установиха контрол на територията. Те използваха своето военно предимство , за да подчинят местното население, което не е кюрдско, в Киркук и други спорни територии, посявайки чувства за взаимно недоверие и отмъщение. В северна Сирия кюрдските сили работеха бързо за консолидирането на контрола им с цел да се поставят в позиция на неизбежни действащи лица в бъдещето на страната. Все пак кюрдското настъпление в райони, които не са с предимно кюрдско население, провокираха враждебност в другите групи. Старите приказки на сирийското правителство, което определяше сирийските кюрди като "сепаратисти", сега се повторят от не-кюрдски опозиционни групи, борещи се срещу режима на Башар Асад. Изключителната военна концентрираност на Америка окуражи кюрдите да заложат непропорционално на своите военни постижения. Този подход отчуждава некюрдското население, което сега живее под кюрдско управление, докато увеличава засилващата се конкуренция вътре между самите кюрди за достъп до военна подкрепа отвън. НОЗ, например, сега може да се опитат да установят отношения с Русия или да използват перспективата за такова партньорство като средство за придобиване на по-голяма американска военна подкрепа. Всичко това прави още по-трудно постижима непосредствената цел на Вашингтон да обедини координирана борба срещу ИД и по-дългосрочната цел за премахване на условията, които позволиха на групировката да възникне . военното сътрудничество с кюрдите трябва да се комбинира с ясна политическа пътна карта. Най-малкото това би означавало задължение американците да разработят иракските кюрдски институции и да помогнат като посредник в бюджетните и петролни спорове с Багдад, което би осигурило някои критични гаранции за благосъстоянието на кюрдския регион. Вашингтон може да окаже такава подкрепа в замяна на съгласие от страна на кюрдите за споразумения за предприемане на съвместни действия в сферата на сигурността и администрацията с некюрдското население в спорните територии. В Сирия САЩ би трябвало да подсигурят военната си подкрепа за НОЗ с политическо обвързване с ПСДФ. В замяна сирийските кюрди биха могли да се разграничат от битката на ПКК срещу Турция, като така реагират на загрижеността от турска страна. За да стане това НОЗ и ПСДФ би трябвало да приложат постигнати предварително споразумения за сътрудничество с иракски кюрдски групи, които имат силни връзки с турското правителство и да поделят властта върху взимането на решения с арабски опозиционни фракции, подкрепяни от Турция. Всичко това ще даде на Вашингтон повече влияние върху сирийските кюрдски сили преди те да продължат и в бъдеще да оказват натиск върху некюрдските райони. Америка трябва да престане да работи с кюрдите само като с военни съюзници. В противен случай Вашингтон може да допринесе за появата точно на такъв тип регионална нестабилност, какъвто неговата политика се стреми да предотврати. /БГНЕС
..............
Коментарът на Кале Салих, сътрудник на Европейския съвет за международни отношения, и Мариа Фантапи, анализатор в Международната кризисна група, е публикуван във в. „Ню Йорк таймс“.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/259140_%D0%9A%D1%8E%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B5+%D1%81%D0%B5+%D0%BD%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%8F%D1%82+%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE+%D0%BE%D1%82+%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5+

Публикувана на 10/22/15 10:52 http://www.klassa.bg/News/Read/article/259140_%D0%9A%D1%8E%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B5+%D1%81%D0%B5+%D0%BD%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%8F%D1%82+%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE+%D0%BE%D1%82+%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5+