(http://www.klassa.bg/)
Да възродим материалното производство в България – залог за оцеляване на нацията!
България е в състояние на поредна национална катастрофа, която заплашва устойте на държавата и бъдещето на нейното население! Има ли изход от създалата се/създадената умишлено ситуация? Отговорът е дефинитивно да, но при условие – полагане на огромно, добре структурирано и систематизирано усилие както от страна на държавата, така и от всички нас!Кои са основните средства и играчи, които биха могли да осигурят успеха на това усилие?
Това са:
А. Средства:
1. Съществуващият финансов ресурс от банкови депозити – по непотвърдени данни – около 40 милярда лева!
2. Външен финансов ресурс – по линия на фондовете на ЕС и частни такива, който да бъде привлечен за реализацията на проекти в сферата на материалното производство;
Б.Играчи:
1. Държавата в лицето на нейните институции и политика;
2. Парламент, който да инициира мерки за стимулиране на инвестиционния процес в страната;
3. Банковия сектор:
4. Външен инвестиционен посредник (координираща и водеща институция!!!), която да привлича потенциални инвеститори или заинтересовани структури и най-важното да осигурява “прозрачност“ на инвестиционния и стопански процес;
5. Българската фондова борса и стокови борси;
6. Български Обществени организации в сферата на икономиката – Търговски палати, Сдружение на работодателите и т.н.
Каква е логиката на горните съставни части?
- Съществуващият финансов ресурс – това са банкови депозити на гражданите и/или ликвидни средства на фирми, които освен някаква минимална лихва не генерират нищо друго нито за собствениците си нито за икономиката на държавата! Тези средства по същество са „мъртъв“ капитал или „пасив“ докато не бъдат превърнати в инвестиции в материалното производство. Не на последно място това предполага и целенасочена образователна политика за населението на страната в сферата на финансите и инвестициите, както преки така и опосредствени чрез финансово-брокерски институции!
- Външен финансов ресурс – налични и/или достъпни средства по линия на ЕС (план Юнкер - 300 милярда Евро за инвестиции в страните от Общността!);
- Държавата в лицето на нейните институции и политика – необходима е спешна „преориентация“ на приоритетите на държавата с оглед осигуряване на максимално благоприятна среда за развитие на инвестиционния процес, която може да се осъществи посредством:
§ Държавно „съучастие и съпричастие“със средства от бюджета и материални активи (терени, помещения и др.), в това число „златни акции“, гарантиращи интереса и подкрепата на държавата за конкретната инвестиция;
§ Целенасочени действия за привличане на чужди инвеститори чрез реклама и промоционални мероприятия и др.;
§ Създаване на нови и активизиране на дейността на съществуващи „свободни производствени и митнически зони“ на ключови места – пристанищни градове, транс-балкански транспортни артерии и др.;
§ Активно лобиране и осигуряване на финансов ресурс по проекти от фондовете на ЕС – необходимо е държавата да направи обосновани постъпки пред ЕС за получаване на достъп до фондовете, за които говори Юнкерс (300 милярда Евро), които „залежават“ и които се очаква да се инвестират в материалното производство в страните от ЕС);
- Парламент – два от основните „инструмента“ за осъществяване на държавна политика в сферата на икономиката в пазарна среда са: данъчната политика – данъците и данъчните преференции по отрасли и региони, както и „преразпределението“ на средства от бюджета (другите два, които при сегашния статут на страната не биха могли да се ползват, са курсовите разлики на националната валута и лихвените проценти по баковите услуги - депозити/кредити). С данъците могат да се създават и унищожават отрасли и региони (примерно – освобождаване от данък печалба за определен период от време, данъчни преференции за определени региони(пример: северозападният регион) и др.)[1], докато със средствата от бюджета могат да се стимулират и/или финансират определени действия и дейности, които да са в съзвучие с приетата от държавата икономическа политика. Естествено Парламентът има и други изключителнио важни задължения – не на последно място гарантиране на правовия ред и правораздаване с оглед гарантиране на чуждите и свои инвестиции в страната.
- Банковият сектор – той е „държателят“ и в основни линии „разпоредителя“ (по липса на реално действаща фондова борса и други финансови посредници) на наличния финансов ресурс, който би следвало да бъде мобилизиран за целта;
- Външен инвестиционен посредник – опитът до сега показва, че всякакви начинания оставени в ръцете на наши играчи водят до провал или в общия случай до присвоявания и разруха! Външният инвестиционен посредник трябва да гарантира осъществяването на един прозрачен и успешен процес!
- Българската фондова борса, Български Обществени организации в сферата на икономиката – това са институции, които активно следва да се включат в една по-мащабна акция за възраждане на материалното производство в страната. На този етап участието и ролята на Фондовата борса като мобилизиращ фактор за набиране и управление на инвестиционни средства у нас е под всякаква критика!
Стъпки (схема на действие) на предлагания подход:
А. Определяне или създаване на „координиращ“ орган от страна на държавата за провеждане на политиката за възраждане на българското материално производство в пазарна среда;
Б. Провеждане на задълбочен и целящ постигането на очаквания ефект диалог с банковия сектор у нас – целта е „раздвижването“ на „мъртвия“ ресурс в банките и насочването му в производствената сфера. Едно съществено предимство за всички „вложители“ би могло да бъде значителното подобряване на „доходността“ на капитала под формата на дивиденти от вложения в материалното производство;
В. Привличане на подходящ външен „инвестиционен посредник“ на който да се предоставят съответни „правомощия“ (комплексен договор с държавата) и който да:
- Влезе във взаимодействие с банковия сектор у нас за осигуряване и мобилизиране на „вътрешния ресурс“ от средства;
- Да работи активно с държавата и нейните институции с оглед осигуряване и определяне на мащаба и формата на нейното „съучастие и съпричастие“ по конкретни проекти и инвестиции;
- Привлече потенциални клиенти, които биха желали да създадат производствени мощности (промишлени, селско-стопански) на територията на страната(тук благоприятстващ фактор се явява статутът на страната като член на ЕС), съ-инвеститори – фирми и заинтересовани лица, които биха инвестирали и собствени средства, фирми, търсещи възможности за „изнасяне“ на производства на завършени изделия, възли и/или компоненти и детайли и др.;
- Осигурява „прозрачност“ на процеса и гарантира недопускането на неправомерно „присвояване“ по веригата от финансирането до крайната реализация на проектите;
- Съдейства в диалога на държавата с Европейските институции и служи за гарант на намеренията и изпълнението на проектите с европейско съ-финансиране
Г. Привличане на Фондовата борса с оглед разширяване и утвърждаване на акционерното начало в инвестиционния процес и икономическата дейност на частните вложители! Последното следва да се стимулира и развива като резултат от евентуално подобрената финансова и инвестиционна култура на населението
Д. Осигуряване/ договаряне на технологията и източниците за получаване на средства от Европейски източници (план Юнкер, други), които да се съ-инвестират или да служат за „гаранция“ на чуждите инвеститори за сериозността на държавата и важността на проекта в който са привлечени или поканени да участват. Това с особена сила би важало за инвеститори от Европа, но разбира се и от други региони (Китай, Корея, др.)[2]!
Е. Привличане под формата на „Експертен съвет“на основните неправителствени организации в сферата на икономиката с оглед осигуряване на тяхното съдействие и експертиза по насоки – набиране на персонал, обучение, трудови взаимоотношения и прочие. На определен етап следва да се привлекат и основните Проф-съюзни централи.
В заключение може да се каже, че ключът към „спасението“ е в нашите ръце – това е „мъртвият“ ресурс, на който трябва да се вдъхне живот по посочения по-горе начин!
[1] Развитието на материалния сектор ще има определен „оздравителен“ ефект върху цялостната финансова система (фиска) на държавата – чрез създаването на нови работни места и увеличаване на данъкоплатците изцяло биха се компенсирали всякакви данъчни облекчения!
2 Последното може да ни позволи да станем инициатори на един нов тип „партньорство“ по линия на ЕС –европейско финансиране от целеви фондове, мобилизиране на местен ресурс и държавно съучастие в инвестиционния процес!!!!
Михаил Димитров
[1] Развитието на материалния сектор ще има определен „оздравителен“ ефект върху цялостната финансова система (фиска) на държавата – чрез създаването на нови работни места и увеличаване на данъкоплатците изцяло биха се компенсирали всякакви данъчни облекчения!
[2] Последното може да ни позволи да станем инициатори на едно нов тип „партньорство“ по линия на ЕС –европейско финансиране от целеви фондове, мобилизиране на местен ресурс и държавно съучастие в инвестиционния процес!!!!
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2015/10/23