Труден дебат за преодоляване на кризата по Балканския път на бежанците

Почти 8 часа участниците в свиканата от Европейската комисия спешна мини среща на върха на страните от Централна и Източна Европа през които преминава и до които достига т.н. Балкански път на бежанците от Близкия Изток не успяват да стигнат до споразумение за мерки за решаване на бежанската криза. Срещата продължи и в нощните часове срещу понеделник. В нея участват правителствените ръководители на десет страни от ЕС (Австрия, България, Хърватия, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Холандия, Словения и Швеция), а също президентът на Македония и премиерите на Албания и Сърбия. Европейският съюз ще разположи над 400 граничари в Западните Балкани до седмица в усилията за овладяване на мигрантската криза. Това е предвидено в проектодекларацията на срещата. Документът, видян от Ройтерс, предвижда също така ЕС да се опита да ускори репатрирането на афганистанци, иракчани и други граждани на азиатски страни, ако молбите им за убежище бъдат отхвърлени. "Ангажираме се незабавно да увеличим усилията за наблюдение на нашите граници", гласи текстът, в който са описани и мерки за интензифициране на акциите по море край гръцкото крайбрежие. Според проектодекларацията ЕС ще планира нова операция на граничната агенция на ЕС "Фронтекс" на границата между Гърция, Албания и Македония. Преди срещата председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер призова балканските страни, които се намират на предната линия в миграционната криза, да преустановят "политиката на пропускане" на мигранти. "Страните, които се намират по пътя от Балканите на запад", превърнал се в един от главните маршрути на мигрантите към Европа, "трябва да се грижат за гарантирането на процедури и условия, съблюдаващи правилата", заяви Юнкер в интервю за германския в. "Билд". Очаква се те да се ангажират да спрат да пускат бежанци в съседните им страни несъгласувано, се казва в проектоспоразумение, до което е получила достъп АФП. "Европейската комисия очаква всеки да се придържа към правилата, ако не искаме да поставим под въпрос Шенген", добави нейният председател, призовавайки балканските държави да сложат край на тази политика. "Всеки ден е от значение. В противен случай скоро ще станем свидетели на това семейства да загиват по най-ужасен начин в студените реки на Балканите", каза още той. Без споразумение ЕС е изправен пред колапс Европейският съюз е изправен пред колапс, ако не успее да се споразумее за план за незабавни действия, с които да се изправи срещу внезапния приток на бежанци през Балканите, заяви преди началото на срещата премиерът на Словения Миро Церар, докато лидерите на останалите страни се заяждаха за това кой е виновен за кризата. Девет дни след като Унгария затвори границите си и безпрецедентните мигрантски потоци се насочиха към Словения, Церар изпрати драматичен призив към колегите си от Централна и Източна Европа за спешно решение. "Ако не намерим решение днес, ако не направим всичко възможно, то това е краят на Европейския съюз", каза словенският премиер. От 17 октомври насам повече от 62 000 имигранти са пристигнали в Словения, а само в неделя – 14 000. Близо 700 хиляди души са пристигнали като цяло в Европа от началото на годината. Броят на хората, които идват у нас, е непосилен. Опитваме се да проявяваме човечност, но без помощ няма да можем да се справим. Очакваме финансова помощ и подкрепа от полицейски сили от другите европейски държави. Трябва да повишим граничния контрол между Гърция и Турция, Атина следва да получи европейска подкрепа, посочи Церар. На ключовата роля на Гърция и Турция в решаването на кризата наблегнаха и много от другите участници в срещата. Премиерът на Хърватия Зоран Миланович отбеляза, че мигрантите, достигащи неговата страна, преди това преминават през три други държави. Гърция не контролира морските си граници, коментира той. Миланович настоя държавите по пътя на мигрантите да прехвърлят чужденци към границите само, ако съседите им са дали съгласие за това. Проблемът трябва да бъде решен в Турция и Гърция, заяви той. Гръцкият премиер Алексис Ципрас призова за споделяне на отговорността. Инициативата на ЕК е добра, но Турция не е поканена; днес разговорът ще бъде между държавите от мигрантския коридор, но в края на коридора е входът. Без споразумение с държавата на входа, постигането на решение е невъзможно, коментира Ципрас. Турция е изключително важна за решаването на миграционната криза в Европа, заяви при пристигането си в Брюксел германската канцлерка Ангела Меркел. "Изключително важно е Европейската комисия да обсъжда миграционния въпрос с Турция и Германия ще участва в това обсъждане", посочи Меркел преди извънредната минисреща на върха за миграцията. Президентът на Македония Георге Иванов отбеляза, че е настъпил момент, в който съседите да покажат съпричастност. Очакваме Гърция да подава данни за миграционните потоци през нейната територия, за да знаем как да се справим. Досега обменът на информация е на много ниско ниво, поясни той. Премиерът на Сърбия Алексаднър Вучич изрази готовността на своята страна да участва солидарно в разпределението на бежанците, макар да не попада в обхвата на квотите на ЕС. Готови сме да дадем нашия принос, допълни той. Унгарският премиер Виктор Орбан настоя да се сложи край на политиката на отворените граници и да престанат поканите към мигрантите. В Шенген занапред трябва да държим на думата си. Вече предложих заедно да пазим гръцките граници, но нас никой не ни слуша. На днешната среща сме само наблюдатели, посочи Орбан. Основно внимание в решаването на миграционната криза трябва да се отдели на защитата на външните граници, заяви канцлерът на Австрия Вернер Файман. "Съвместната защита на границата е основополагащ момент. Това ще ни помогне да избегнем издигането на стени вътре в общността", каза той. Борисов против идеята да се вземат заеми заради бежанците Категорично не съм съгласен с формулировката да взимаме заем от международни финансови институции, за да се справяме с бежанската вълна. Това заяви по време на срещата на пресконференция в Брюксел българският премиер Бойко Борисов. В предложението на ЕК за възможните действия за справянето с мигрантските потоци присъства точка, според която международни финансови институции да отпуснат средства за осигуряването на подслон на кандидатите за статут на пребиваване в ЕС. Мисля, че всеки от нас има възможност в бюджетите си, чрез ЕК и еврофондовете, за да отидем нагоре с дефицитите и дълга си за подобно нещо. Винаги съм бил за стриктното спазване на Маастрихтските критерии, поясни Борисов. С това, което се предлага, някои държави могат да се изкушат и да си подменят цялата военна техника, граничарската техника, със заеми, и да вдигнат дефицита. Така след една година пак може да говорим за финансова криза, затова съм против, поясни премиерът. Борисов отбеляза, че самият той е поискал отговор колко бежанци е готова да посрещне Европа. След като така драматично ни извикаха в неделя тук, трябва да излезем с по-ясни решения, добави министър-председателят. В събота три балкански страни - Сърбия, България и Румъния - засилиха напрежението, като предупредиха на среща в София, че ще затворят границите си за мигрантите, ако държави като Германия затворят своите.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/truden-debat-za-preodolyavane-na-krizata-po-balkanskiya-pat-na-bezhantsite-news240924.html

Свързани новини: