Румен Николов от ДС: Костов смачка Илия Павлов!

10/26/15 07:26
(http://www.klassa.bg/)

Румен Николов от ДС: Костов смачка Илия Павлов!

Това, което разказва бившият офицер от контраразузнаването Румен Николов, обръща с главата надолу всичко изписано досега за генезиса на организираната престъпност и най-култовите подземни босове. Уникалният монолог на висшия офицер от ДС няма нужда от въпроси. Ето кои бяха всъщност страховитите босове на България!
ВАСИЛ ИЛИЕВ ИЗПУСНА ОТ КОНТРОЛ СВОИТЕ 4000 ГЛАВОРЕЗИ

Васил Илиев беше мой приятел, много близък приятел. Идеята за собствената му структура си беше лично негова. На никой друг!

Имаше дори слухове как Илия Павлов му бил възложил да създаде силова структура. Няма такова нещо! Васил Илиев беше романтик. Искаше да прави добри дела. Мислеше си, че ако някой има да дава пари на друг, те ще му помогнат да си ги получи, а оня ще си плати.

Мислеше си, че ще разгонят зараждащите се тогава пласьори на дрога.

Мислеше си, че ще се занимава с охрана, нещо като доброволните отряди към МВР. Така виждаше нещата – ще вършат добри дела. Смяташе, че дейността му ще бъде малка и изобщо не очакваше, че „армията на спасението” му ще се разрасне до 4000 главорези. Васко си имаше романтични виждания по въпроса. Той не искаше пукотевици и рекет.

Така се създаде най-голямата групировка - ВИС 1. Аз му казвах още преди това: „Васко, това, което искаш, не може да се случи.

Повечето от тия 4000 типове ти изобщо не ги познаваш”. Тия, които познаваше, бяха обкръжението му. Другите бяха сбирщина без работа, без пари. Бяха дошли при него за работа и пари, за закрила в рамките на глутницата. Естествено, нещата излязоха от контрол.

Имаше и пукотевици, и рекет и отвличания. Веднъж неговите хора бяха отвлекли жената на един бизнесмен, който произвеждаше някакъв алкохол ли, спирт ли, нещо такова. Естествено - от името на Васил Илиев. По една случайност този човек ме познаваше и знаеше, че съм близък с него. Идва при мен и плаче: така и така, моля ти се, помогни. Отивам аз и питам Васко: „Що така, бе?”. „Ама аз нищо не знам” - отвръща ми. Естествено, разпореди се и след един час момичето беше освободено. Но този случай показва до каква степен нещата бяха изпуснати от контрол. В огромната си част всичко това се вършеше от негово име без негово знание. Мисля, че това му изяде главата.

А знаете ли, че имахме една традиция - всеки месец се събирахме в „Мираж”. Аз дори присъствах на освещаването на този ресторант.

Знаете ли защо го направи Васко? - За тях, за хората си. Сбирките ни започваха обикновено в 8 вечерта. Вечеряхме, приказвахме си и към десет-десет и половина Васко изчезваше. След това юнаците оставаха, напиваха се и пукаха. Целият „Мираж” беше в дупки. Всеки вади пистолета и започва лудо гърмене. Друсаха се луди кючеци, хора и ръченици. И така - до сутринта. Васко го направи този ресторант, за да имат някакъв отдушник - да ядат и пият на воля, да лудуват, но там, да не ходят на други места. Това беше една от поредните му илюзии. Мислеше, че така ще удържи нещата.

Но това нямаше как да стане. Много съм спорил с него по тоя въпрос - че няма как да удържи 4000 бойци, защото това са 4000 различни характера, които са освирепели, защото нямат работа и пари, и са отишли при него да търсят именно работа и пари.

Големи щуротии се правеха от негово име. Юнаците му бяха готови на всичко, на всякакви зверства, а той си мислеше, че може да ги удържи. Та, пак повтарям, за мен това му изяде главата. Говоря за убийството му. Не знам защо се търси някакво поръчителство отвън!? А трябва да ви кажа, че Васил Илиев беше симпатичен на прокурорите, без да им плаща. Те не го закачаха, закриляха го и не му искаха пари. Впрочем, така беше и с Карамански...

КАРАМАНСКИ ИСКАШЕ ДА СТАВА ПАСТОР, НО ГО УБИХА

Карамански беше мой приятел. Беше мой човек... Иво Карамански помагаше на службата за сигурност. Имаше неоценими заслуги за разгромяването на най-големия канал за износ на исторически ценности по трасето: София- Лом – оттам - с шлеповете за Виена и Мюнхен. Иво помогна на България да разгроми този канал и да запази огромно количество исторически ценности. Годината е 1980-та.

Аз лично арестувах половината елит на Лом. Карамански е човекът с най-голямата заслуга за това. Той ми даде най-ценната информация. Защото беше много здраво момче, спортист, много точен мъж и много голям българин. Той ми даде тази информация единствено и само, защото милееше за България. И този човек никога не е бил вербован, не е бил агент! Лично съм проверявал, ровил съм се и не съм открил една страница от негово агентурно досие! А оригиналите на целия Ломски музей бяха изнесени по този канал. Арестувах директора на музея, партийния секретар, началника на ломското РПУ и всички ги докарах тук, на „Развигор”.

След това с Иво се виждахме много пъти. Бяха направили едно казино - това на „Севастопол”, с Иван Иванов, който през 1980 г. беше криминален оперативен работник към Трето РПУ в София, където аз отговарях за държавна сигурност, по-специално за „Люлин” и „Модерно предградие”. Това беше същият Иван Иванов, пред чийто апартамент в „Белите брези” след време стана нашумялата касапница с убитите барети, докато Карамански преговарял вътре с Ботьо Ботев и не знам още с кой. Гангстерската война беше в разгара си.

Тогава Иво ми е казвал: „Абе, какво да правя вече, изкараха ме Кръстника, медиите ме изкараха такъв?! Пък аз не искам да съм Кръстника! Какво да правя? Искам да си пея песните и да правя други неща, които са ми на душата. Румене, искам да поулегна, бе, брат, искам да ме оставят на спокойствие”. Знаеш ли какво ми призна един път? Няма да повярваш! „Искам да стана пастор. - казваше ми. - Християнски пастор”. Искаше да става пастор, но стана друго. Иво беше измислен герой. Той не е назначаван от никой за Кръстник.

Медиите му внушиха тази роля и той се вживя в нея. Виж как обстоятелствата и хората около него променят човека! Промени се в този вакуум, за който ти говоря. Изведнъж Иво Карамански се почувства с власт. Той казваше: ти свърши това, ти направи онова - и то се правеше. Чувстваше се недосегаем. Прокуратурата и МВР не го закачаха. Симпатия или нещо друго, но не го закачаха. Уважаваха го и Карамански никога не си е плащал за това уважение.

ЛЮБЕН БЕРОВ ЗАБИ НОЖ В ГЪРБА НА ДЖАМОВ

Навремето, когато развивах бизнес в Гоце Делчев, у мен се роди идеята да направя този град малкия Лас Вегас на България. Имаше всички дадености. Но не срещнах подкрепа. На Илия Павлов не му се занимаваше с тая история. Васко Илиев, като чу за този проект, ми казва: „Виж там Димитър Джамов, той се занимава с тия работи”. Джамов никога не е имал визия за нещо друго, освен за развитието на хазарта. Законен бизнес. Той никога не се е занимавал с рекет и убийства. Джамов също беше страшно точен човек. Изложих му идеята си.

Димитър Джамов заедно с Дарина Павлова

Седнахме с него и разработихме концепция за развитието на Гоце Делчев като малкия Лас Вегас на България. В ония времена това беше напълно възможно. Градът имаше невероятен потенциал. Можеше да се оформи като затворена зона за хазарт с невероятните си природни дадености - затворен отвсякъде с красиви планински хълмове с уникалните планински курорти като Папаз чеир и Попови ливади, с балнеосанаториума, с уникалните си минерални бани. Имаше и летище. Който иска да играе хазарт, идва, играе, луксозни бусове го извозват до прелестите около града, връщат го, играе и си занимава. И нещо много важно – българският Лас Вегас щеше да бъде затворена зона за наркотици. В това отношение, разбира се, не сме разчитали на помощ от страна на полицията.

Бяхме разработили друг механизъм за бариера срещу наркотиците. С наши собствени сили. Идеята беше развита в концепция. Нямаше никакви причини да не се реализира. Нямаше нужда от подкрепата на правителството. Пари за финансирането на проекта имаше предостатъчно. Ударът срещу него обаче дойде именно от страна на правителството на Любен Беров. Не сме пазили проекта в тайна.
Разчу се.

И точно тогава кабинетът Беров ни заби нож в гърба. Прие наредба, според която хазарт не можеше да има в град с по-малко от 50 или 60 хиляди жители. Дотогава за хазарта нямаше никаква законова или нормативна уредба. И точно когато бяхме готови със старта на проекта, правителството се сети да регламентира частично и по най-идиотския начин нещата, само и само идеята ни да не се реализира! И какво? Сега в Гоце Делчев няма нищо! Върна се не в миналия, а в 18-и век! Някогашните предприятия фалираха. Сега там няма никаква промишленост. Едни и същи пари се търкалят насам натам и нищо.

А Димитър Джамов през живота си не беше убил и едно пиле. Беше уникално точен и свестен човек, умееше да планира и материализира идеите си в реални проекти. Сега, доколкото чувам, се кандидатира за втори мандат в родното си село Семчиново. Жалко!...

КОСТОВ СМАЧКА ИЛИЯ ПАВЛОВ И „МУЛТИГРУП”

С Илия Павлов също бяхме много близки. „Мултигруп” се разви по подобие на една книга. Навремето я подарих на Илия Павлов. Първо му я разказах. Наричаше се „Зеления крал”. Илия я прочете. В нея главният герой създава същият този холдинг, който създава Илия - купища пари от нищото. С Илия Павлов се познавахме много отдавна, бяхме близки приятели, и знам, че, напук на всички митове и легенди, никога не е имал никакви отношения със службите, по никакъв начин. Превъплъти се в образа на главния герой на книгата.

Водещата философия на корпорацията стана „без пари да се правят пари”.

Тази бизнес структура беше създадена от Илия Павлов и Митко Иванов по подобие на „зеления крал”. Никога не е имал и нямаше нужда от силови структури в корпорацията си. „Мулти” създаде банката си с кредит от банка ДСК и се издължи до последната стотинка.

Знаете ли кога започна разпадът на холдинга? Илия Павлов разшири дейността до такава степен, че вече не можеше да контролира групировката, не можеше да овладее процесите вътре в нея. И причините за срива на „Мултигруп” беше не смъртта на Илия Павлов, защото, ако групировката беше здрава, а не пясъчна кула, щяха да я поемат наследниците и партньорите му, и нямаше да се срине. Не знам за какви трансфери на свободни пари и капитали към САЩ говорите, които довели до това империята да не може да обслужва бизнеса си. Това просто не е вярно.

След като си изплати заема за банката, групировката никога не е имала толкова пари, че да трансферира свободни средства по сметки на Дарина към САЩ. Илия Павлов никога не е имал приказни имоти. Помня, че веднъж той реши да строи къща в Америка.

Той обсъждаше като дете начинанието си с всеки в „Мултигруп”, включително и с мен. Аз му казах, ако има пари, да я построи. Е, построи нещо на брега на океана, но в никакъв случай това не беше приказен палат, каквито са митовете. Не знам да има друга къща. Ако имаше, щях да знам. Май сега Дарина Павлова живее в тази къща в съседство с бившия шеф на „Балканбанк” Иван Миронов. За някакъв грандиозен палат на Илия Павлов във Вашингтон близо до този на американските масони никога не съм чувал. Както казах, Илия Павлов никога не имал парите, за да го направи.

За прословутите му отношения с „Балканбанк” - не съм запознат в детайли, но знам какви са били финансовите му отношения с Иван Миронов и не вярвам и там да дължи нещо. Около тази банка имаше много измислени герои. Около основната структура „Балканбанк” се създадоха „Балканвин”, „Балканмин”, „Балканспирт”, „Балканфрукт” и пр., и пр. – все измислени фигури и неработещи структури, където нищо не се правеше и само ревяха за пари.

Така че са пълни глупости някои твърдения, че Илия Павлов е фалирал „Балканбанк”. Знам само, че Иван Костов смачка „Кредитна

банка” на „Мултигруп” и оттам тръгна верижната реакция по срива на корпорацията. Иван Костов просто смачка „Мултигруп”. А дясната ръка на Илия Павлов Митко Иванов напусна корпорацията именно когато Костов смачка банката. Не знам, но ако Илия наистина беше внедрил силови структури, ако действаше като другите силови групировки, неговата философия „без пари прави пари”, в съчетание с някои силови действия, холдингът може би наистина щеше да оцелее и след неговата смърт. Но самият й разпад след смъртта му показва, че никога нищо подобно не е имало.

Но какво има да гадаем. Аз съм бил директор на „Направление „Мултицентър” към „Мултигруп”. Само един пример за ефикасността на философията „без пари прави пари”. Вземах захар от завода на „Мултигруп” в Камено и я продавах на „Мулти” – Пловдив с печалба. А те просто можеха просто да отидат до Камено и сами да си купят захар. Никой не можеше да разбере как става и как печеля от тая работа. Беше парадоксално, но факт. А нещата бяха прости, схемата беше печеливша и законна. Докато не се появи Костов...

След всичко това, и паралелно с това, което разказах дотук за някои култови и противоречиви фигури на прехода, се появиха истинските силови групировки, срастването на бригадите с чуковете и белите якички. Твърдя, че организираната престъпност в този мащаб можеше да бъде предотвратена или поне овладяна. Късно ли е вече? Не знам, но аз винаги съм бил оптимист.

Славей КОСТАДИНОВ

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/259335_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D0%BE%D1%82+%D0%94%D0%A1%3A+%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B0+%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F+%D0%9F%

Публикувана на 10/26/15 07:26 http://www.klassa.bg/News/Read/article/259335_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D0%BE%D1%82+%D0%94%D0%A1%3A+%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B0+%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F+%D0%9F%