Обама просто се хвана на класическа руска уловка

влиянието си в Близкия изток, са съпътствани от привидно
засилване на “благоразумието” в Кремъл. Всъщност руските призиви
за нови избори в Сирия и споделяне на разузнавателна информация
със западните сили не са нищо повече от упражнения по
“маскировка” - класическия метод на Русия за прикриване на
истинските й цели.

Лековерните западняци се хващат на уловката, следвайки
отдавна установен модел.

А това наистина е уловка. Целите на Русия не са се
променили, само нейната пропаганда е различна.
Например, като предлага да атакува мишени на “Ислямска
държава”, ако Вашингтон и Свободната сирийска армия (ССА)
споделят разузнавателни данни за тези обекти, Москва се опитва
да притъпи критиките, че ударите й засега са насочени срещу
самата ССА.

Русия не се нуждае от помощ, за да намери ИД, и много добре
знае, че Америка няма да помогне на сирийския президент Башар
Асад, дори косвено. Вместо това целта на Путин е да вкара
Съединените щати в мрежа на сътрудничество, която допълнително
легитимира драматично засилилото се присъствие на Русия в
Близкия изток.

Подкрепата на Русия за нови избори в Сирия е най-наглият от
всички ходове. Въвличането на ССА (да не говорим за ИД, която
навярно ще се присмее на тази идея) в продължителни преговори за
изборните правила може само да отслаби волята на опозицията. В
случай че наистина бъдат произведени избори, което е доста малко
вероятно, нима има съмнение, че привържениците на Асад ще
гласуват за него с дори още по-голяма предсказуемост и
ефективност от партийните машини по места в Америка?

Предложенията на Путин за “сътрудничество” имат за цел да
отслабят съпротивата на Запада срещу нарастващото влияние на
Русия в региона и в по-широк план. Засилващата се увереност на
Русия също така намира отражение в нейния интерес към важни
подводни съобщителни кабели, косвено заплашвайки те да бъдат
унищожени във време на война.

Продължаващата близкоизточна бежанска криза в Европа
подтиква правителствата да спрат почти непрекъснатия поток,
който ги залива. Макар да се твърди, че са от Сирия и че са
разселени в резултат на бушуващия от четири години мъчителен
граждански конфликт, много от бежанците идват от другаде - от
далечен Афганистан или от близко Косово. Европа не смогва да
удостовери гражданството на бежанците, а те продължават да
идват. Повечето са млади мъже; ако им бъде позволено да останат,
след време ще дойдат и техните семейства.

Решаването на бежанския проблем е примамката, която Русия
успокояващо предлага със своята намеса в Сирия. Но Москва е
намислила друго, а именно да получи облекчаване на санкциите,
наложени заради авантюризма й в Украйна.

Неотдавнашните (и много удобни) медийни информации, че
разположени понастоящем в Украйна руски сили за специални
операции са изпращани в Сирия правят две неща. Първо, обявяват,
че Русия няма непосредствено намерение да засилва напрежението в
Украйна, осигурявайки още един аргумент за намаляване или
премахване на санкциите. Второ, показват, че Русия е готова да
“реши” сирийския въпрос.

Путин също така отправя сигнали към арабските лидери,
особено на Саудитска Арабия, че Русия е съюзник, на когото може
да се разчита - навярно не толкова силен във военно отношение,
колкото Съединените щати, но поне по-постоянен. Със събирането
на шиитска коалиция, включваща Асад, Иран, неговия марионетен
режим в Багдад и Хизбула, Кремъл показва, че може да действа
твърдо и решително, докато Америка се колебае.

Освен това хаосът в региона вече съдейства за драматично
увеличаване на насилието на палестинците срещу Израел. А
държавният секретар Джон Кери, подобно на Мечо Пух, привлечен от
меда, се разсейва с израелско-палестинския спор, вместо да
отблъсне набезите на Русия срещу доминацията на Америка в
Близкия изток.

Колкото и да са слаби икономическите лостове на Путин или
несигурни вътрешнополитическите му позиции, той държи
инициативата и има цял набор от възможности. Неговият съюз може
лесно да стигне до нечестиво временно споразумение с ИД,
позволявайки както на Иран, така и на ИД, макар че мотивите им
доста се различават (всъщност са в противоречие), да преследват
своите цели срещу произвеждащите петрол монархии на Арабския
полуостров. Или Путин може да предложи на саудитците и други
араби от Залива да си отдъхнат от ИД и иранските заплахи, като
преследват общата си цел за по-високи глобални цени на петрола.

Вътрешната уязвимост на Путин, разбира се, може да бъде
използвана от противници, които разбират неговата стратегия и
имат както решимостта, така и възможностите да защитят жизнените
си интереси. Историята, както потвърждават няколко неотдавнашни
напълно детински коментари, ни казва, че президентът Обама нито
разбира към какво се стреми Путин, нито е склонен да му се
противопостави.

Путин ще продължи да действа, без да бъде ограничаван от
Америка, не само в Сирия, а и в целия Близък изток през
следващите 15 месеца. Колкото и да е мрачна ситуацията сега,
през януари 2017 г. тя ще бъде по-лоша.

 

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител