Бюджет на съдебната власт, обвързан с реформи

Освен конституционните промени, в съдебната система са необходими и реформи, които да оптимизират изразходването на финансовите средства - тази позиция изразиха председателят на ВКС Лозан Панов и министърът на правосъдието Христо Иванов след финалния вариант на проектозакона за бюджета, в който бе предвидена сумата от 45 млн. лв. повече, отколкото бе заложена в първоначалния проект. Поради значимостта на темата, която тепърва ще става предмет на обществен дебат, публикуваме статията на Любомир Авджийски от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.

В разгара на дебатите за бюджета на съдебната власт наблюдаваме сценарий, който се повтаря от около 10 години насам. ВСС иска с около 80-100 млн. повече от това, което е похарчено през предходната година, а министерството на финансите предлага същото като предходната година с леко увеличение. Този сценарий ежегодно е съпроводен с много емоции, словесни престрелки и дори "заплахи", но досега не е довел до реално оптимизиране на дейностите и разходите за съдебна власт. Ето някои сфери, в които е наложително да се извърши оптимизацията:

1. Раздут щат и неефективност в прокуратурата

Както писахме в предишна статия, България е на първо място по брой на прокурорите и на трето място по брой на съдиите на глава от населението в ЕС. Данните са за реално заети щатни бройки, а не за щатна численост (която включва и незаетите бройки). В същото време натовареността на българската съдебна система не е от високите в Европа. По данни на статистическата служба на Европейския съюз – Евростат /виж/ можем да направим сравнение на натоварването на българската прокуратура с други европейски прокуратури. Така например, във Финландия, при население от 5,3 млн. души и регистрирани 425 хил. престъпления за 2012г., прокурорите са 402[1], а в България, при население от 7,3 млн.(последно преброяване) и регистрирани 120 хил. престъпления за 2012 г., има 1977 прокурора (заети щатни бройки, включващи 512 следователи, които са част от прокуратурата).

Какво налага, при 4 пъти по-нисък брой на регистрираните престъпления, България да поддържа прокуратура с 3,5 пъти повече прокурори?* Също така бюджетът на финландската прокуратура е 45 млн. евро, а бюджетът на българската е 85 млн. евро при средни годишни заплати в икономиката за 2015г. от 40 000 евро във Финландия и 5 200 евро в България.

Горните цифри показват ниско ниво на ефективност на системата – при по-ниска натовареност се използват повече човешки и финансови ресурси. Дори при повърхностен поглед върху административните и процесуални дейности в съдилищата и прокуратурите се вижда, че работата не е ефективно организирана и не е обезпечена технологично. Една от причините за ниското ниво на регистрираните престъпления е ниското доверие в съдебната система и в частност в прокуратурата, т.е. голяма част от престъпленията остават нерегистрирани, тъй като пострадалите не сезират компетентните органи.

2. Неравномерна натовареност на съдилищата

Първоначалните данни от Анализа на натовареността, изготвен от ВСС към 2014г.,  показват, че има съдилища, които са свръх натоварени и високо натоварени. Сред тях са Софийски градски съд - 26,89 бр. дела средно на един съдия на месец, Софийски районен съд - 62,61 бр.; РС[2] Елхово – 51,50 бр.; РС Перник – 51,23 бр.. В същото време има редица съдилища, които са ниско натоварени - ОС Разград - 6,87 бр.; ОС Враца - 6,73 бр.; ОС Ямбол - 6,00 бр.; ОС Монтана - 5,92 бр.; ОС Кърджали - 5,55 бр. и ОС Търговище - 5,05 бр., РС Ардино -  10,29 бр.; РС Ивайловград - 11,42 бр.; РС Трън – 12,79 бр.

15 от 27–те административни съдилища са с ниска натовареност – под 12 дела на съдия на месец.

След публикуването на дългоочаквания индекс на натовареността от специализираната комисия към ВСС (което се очаква до няколко седмици), е необходимо да се помисли за сериозна промяна и оптимизиране на съдебната карта, включително за съкращаване на щатни бройки и сливане на окръжни съдилища с ниска натовареност, както и на административни съдилища с ниска натовареност. Допълнително може да се прецени възможността за прехвърляне на щатни бройки от ненатоварени съдилища и прокуратури към натоварени, като се изготви стратегия за командироване/преместване на магистрати, която би могла да включва и материален стимул за преместване (например, месечна сума за  квартира за първите 3 години).

3. Софтуер и е-правосъдие

Съдилищата имат 4 различни деловодни системи, което забавя и затруднява придвижването на делата. От друга страна системата за случайно разпределение на делата не е интегрирана в деловодните системи, което допълнително забавя процеса и отнема време на съдебните служители да пренасят дела от едно звено в друго.

- Цялата съдебна дейност все още се извършва на хартия и въпреки вградените деловодни системи, всяко движение на делата се записва и в деловодни книги.

- Макар в страните от ЕС, САЩ, Австралия, Канада и др. отдавна да е въведено е-правосъдието (което включва възможност за гражданите да депозират книжата си електронно и задължение за адвокатите и професионалистите да го правят), в България все още няма такава възможност. Последната е логично да бъде част от единната деловодна система. Това би съкратило в пъти времето за административни дейности, както и разходите.

Наложително е срочното изграждане и интегриране на единен деловоден софтуер за електронно администриране на дела, чрез който да се осъществява и Е-правосъдието. Този софтуер трябва да съдържа и системата за случайно разпределение на делата.

 Оптимизиране на дейности

Могат да се приложат добри европейски практики и да се вземат предвид експертните становища на най-добрите специалисти.

- Една възможност за оптимизация е да се премахнат предварителните проверки /преписките/. Тази теза е поддържана от един от най-добрите специалисти по наказателен процес в България - проф. Маргарита Чинова. Премахването на преписките ще доведе до освобождаване на времеви ресурс, тоест до възможност за съкращаване на административни разходи.

- Прехвърляне на Заповедните производства към Държавните съдебни изпълнители. Подробен анализ и данни за тази възможност е представян вече от съдия Красимир Влахов, председател на гражданското отделение на ВКС. Възможни са и много други мерки, за които ще пишем по-подробно в следващи статии по темата.

Премахването на незаети щатни бройки  - 872 към 31.08.2015г. (Отчет на ВСС)

Мораториум върху назначенията в прокуратурата – т.е. при пенсиониране да не се наемат нови прокурори на мястото на пенсиониралите се.

По този начин естествено ще се намали числеността в прокуратурата в следващите години.

Това от своя страна ще даде възможност за увеличаване на възнагражденията на магистратите и служителите, които работят при натовареност около и над средната.

Надяваме се тази година бюджетът на съдебната власт да бъде обсъден и приет заедно с първите сериозни мерки за оптимизиране на системата.

[1] От доклад на Съвета на Европа за 2014г.
[2] РС – районен съд, ОС – окръжен съд

Прочети цялата новина http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/11/02/2640630_bjudjet_na_sudebnata_vlast_obvurzan_s_reformi/?ref=rss

Свързани новини: