11/02/15 07:55
(http://www.klassa.bg/)

Дъщерята проститутка, синът - смартфон

 Най-смешното нещо на тези избори беше една зам.-председателка на ЦИК, която шамароса журналята с цитат от датския философ от ХIХ век Киркегор.

Половин час тази фурия Мария Мусорлиева вилня и фуча на екрана на “Нова”, бетер онази циганка, която ругаеше зетя си, че се правел на “меринджей” - демек мениджър. Помните ли я? И за финал, бум – Киркегор!

Той бил предпочитал дъщеря му да е проститутка, отколкото синът – журналист!

Да, ама тази Мария от ЦИК също си има “меринджей”, който я е сложил там да ръководи гласуването. И това не е кой да е, а Волен С. Който май няма сестра, но определено се препитаваше като журналист от зората на прехода, та до парламента.

То и днес го били забелязали да води предавания по “Алфа”. Сега очаквах агитката на “Атака” по стара традиция да застане пред ЦИК и да крещи на Мусорлиева: “Извини се, ма! Извини се, ма! Извини се, ма!”.

Но, уви,

на нея ѝ е простено

да не се усеща

какви ги казва,

защото е човек на “Атака”. Както е тръгнало, да си от тази партия, ще стане като да имаш жълта книжка - всичко ти е простено.

Та от крясъците на Мусорлиева схванах, че всички други са виновни за хаоса в “Арена Армеец”, само не и тя. Виновна е ОИК, виновна е полицията, байчото на входа, Костов, Обама и най-вече журналята.

Но истината е, че именно ЦИК е отказала да увеличи щата на ОИК от 19 на 39 по молба на Фандъкова. “Против” са гласували 8 членове срещу 6. Сред тези “против” е и самата г-жа Мусорлиева, така че трябва да поеме 12,5 на сто от отговорността. Ако тя лично бе гласувала “за”, щяха да са реми. Ако и другият от “Атака” бе гласувал “за”, предложението щеше да мине и в зала “Армеец” нямаше да има тотален хаос, а само половин хаос.

Обаче виждате как разсъждават отделно взети български политици – на принципа “Кой ми сра в гащите”. Как кой, журналята, разбира се! Те са виновни за драмата в “Армеец”, това го казал дори Киркегор!

Все пак Киркегор това не го е крещял на публично място, а го е споделил с дневника си. Човекът е бил интроверт, като повечето истински философи.

Принципът “Кой

ми сра в гащите –

пак журналята”,

изглежда, е закован със златни букви в главите на някои политици. Не казвам всички, да речем, 30 на сто. Още 30 на сто го мислят, но го споделят само с дневника си с тайнопис. Ха сетете се сега в коя третина са бившите журналя - днес политици.

Но най-виновни напоследък са смартфоните. Те са по-лоши и от журналята! Разни лоши хора си ги насочват я изпод чанта, я иззад дамски кок, за да покажат скандалната истина. Народът гледа зулумите по секции, кръчми и махали и си прави напълно погрешни изводи.

Гледах например по телевизията как една общинска съветничка отменя протокола на секционната комисия и пише неин си протокол с политически правилните числа. И комисията стои като посрана в неудобно мълчание. Как да не застреляш смартфона? Той е по-лош и от журналист! Ако Киркегор беше жив, би казал – по-добре дъщеря проститутка, отколкото син със смартфон.

Но истината е, че тъкмо политиците, а не смартфоните вградиха и още вграждат в избирателната система нова и нова непочтеност, която днес се приема като нещо нормално. Замисляте ли се например дали е честно един виден партиец да води 2 листи? Така началството си гарантира депутатското място. Но той бил толкова великолепен, че щял “да издърпа” листата? А как го вижда избирателят, това помисляте ли го? “Обещавам да седна на софрата от ваше име, тъпи селяни, освен ако не избера да седна от името на едни други тъпи селяни.”

Гледам, че вече депутати и дори евродепутати се кандидатират я начело на общински листи, я за кметове - без да имат никакво намерение да заемат този пост. Защо? Ами за да баламосат народа, който е влюбен в светлия им образ. Да го “издърпат”.

 

Той, милият, бил “разпознаваем”. Следващият в листата по-добре да не бъде разпознат.

Това “издърпване”

ми напомня

правото на първа

брачна нощ,

когато феодалът пръв разпечатвал булката. После друг е разпознат за баща. Колкото повече напредва преходът, толкова изборите у нас се връщат в тъмните векове.

На изборите уж има преференции, но вождът на листата е гарантиран, него преференции не го ловят. Това не е ли узаконен феодализъм? Къде отиде равенството пред закона? А равни ли са партиите? Поне половината вкарват максимум по един от листа. Значи от четвъртата нататък няма никакви преференции.

И така нататък - мога да изброя още десетки подобни шашми, които политиците трупат ли, трупат във всеки пореден избирателен кодекс, а отстрани грантоедите от фондациите винаги им ръкопляскат. Естествено, виновни са тези журналя, които от време на време се обаждат – ама как така?

То си е така още от времето на “Илиадата”. Първият журналист е безобразният Терсит, който извадил наяве бакиите в лагера на ахейците и казал на вожда Агамемнон да се засрами. Пръв го спукал от бой Одисей. После го убил лично Ахил – тъкмо героят, когото Терсит защитил.

Имало било рекорден брой невалидни бюлетини, цели 460 хиляди?

Ами много ясно, и този път е измислена нова сложност. Не без творческото участие на експертите от ЦИК. На бюлетината няма имена, а само числа. За да видиш на кого да си дадеш преференцията, трябва да го откриеш в хартиената стена отвън, да му запомниш номера и после - на опашката. Но пък много хора имат таланта да забравят веднага. Ако го запишат на листче – аха, носиш си листче? Значи си купен!

Кой е измислил тази нова идиотщина? Явно пак някой политик се е чудил как да скрои номер на друг политик.

Търговията с гласове този път била рекордите? Ами много ясно, аз лично съм писал поне 10 пъти, че така ще стане с тези преференции. Битката вече не е само между партиите, а и между съпартийците в самите листи. Така лакомията за купуване на гласове се умножава по 10. При местните избори ти трябват много по-малко, някакви си десетина-двайсет кръстчета върху квадратчета могат да прецакат другарчето и да те направят общински съветник. Това е по джоба на всеки общинар, а щом човекът се бори за общинар, значи не подбира средствата. Като малки бяхме “винаги готови”, сега сме готови на всичко.

Така

хаосът се

задълбочава с

всеки пореден

вот

Как например да премахнем феномена 15/15 – чешат си главите партийните централи. И скоро ще извадят някакво безумно решение. Но аз веднага съм готов с идея – това квадратче да остава празно, без никакво име. И ако пак получи максимум преференции, партията да се глоби с 1 мандат. Така ѝ се пада, като купува вота на най-тъпите.

Цялата тази нарастваща бъркотия и корупция идва от първичния инстинкт на българския политик – да избегне мажоритарния вот, единствения честен и при това прост начин да се избират представители. Там нещата са прости – няма нито листи, нито преференции, гласуваш за 1 човек. Районът знае кого е избрал веднага след първото преброяване и ЦИК не може да обърка нищо, дори да се хване за ушите и да се вдигне.

Ама как щели да гласуват сънародниците ни в дива Австралия? Много просто – по пощата до посолството. Така се прави по света.

Питайте журналята, ние знаем. Но както журналистът, така и смартфонът не са виновни, че в обектива им попадат все любители на Киркегор.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване