Най-често налаганото наказание за престъпления по транспорта е „пробация”

Прокуратурата извърши изследване на движението и резултатите по наказателните производства за престъпления по транспорта за периода 2010 г. – 2014 г. Изследването е изпратено на министъра на вътрешните работи, на министъра на транспорта, на председателя и членовете на парламентарната комисия по транспорт и информационни технологии с предложения. Възлагането на изследването бе предизвикано от необходимостта да се направи оценка на адекватността на правната защита на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност и евентуалната необходимост от нови нормативни разрешения, съобщиха от прокуратурата.

Изследването бе проведено от работна група от петима прокурори от отдел „Аналитичен“ и отдел „Досъдебен“ във ВКП, подпомагани от прокурорски помощници, експерти и служители. Част от статистическите данни бяха обобщени от студенти от УНСС. Помощ за провеждането му оказаха представители на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, и на Нов български университет. В хода на изследването бе направен анализ на извършените в периода 2010 г. - 2014 г. нормативни изменения, оказали влияние върху правната защита на обществените отношения, свързани с транспорта и безопасността на движението.

Извършени са съпоставки между данните относно образуваните, водените и приключените дела за престъпления против транспорта (с акцент върху делата с причинена смърт, тежка или средна телесна повреда) и данните, събирани по линия на пътната безопасност. Изследването се основава на тезата, че превенцията срещу противоправно поведение, засягащо обществените отношения по транспортната безопасност, основно се осъществява с организационни, административни и административно-наказателни мерки и едва на следващо място, със средствата на наказателното право. От наказателно-правна гледна точка е направена констатацията, че за изследвания петгодишен период, са били приети съществени изменения и допълнения на чл. 343 НК (ДВ, 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г.) в посока засилване на наказателноправната защита по основни и квалифицирани състави на резултатните престъпления против транспорта.

За сметка на това част от предвидените административнонаказателни санкции остават в неадекватно малък размер, предвид ефекта, който бива предизвикван от конкретното нарушение, особено когато е масово. През изследвания период са завишени имуществените санкции, за множество други нарушения, част от които не са така честа или пряка предпоставка за причиняване на ПТП.

Изследването води до извод, че за постигане на превантивен ефект и намаляване на броя на пътнотранспортните произшествия, включително и тези със съставомерен резултат по НК, би следвало да се постави акцент върху административно-наказателните разпоредби и тяхното своевременно и точно прилагане. Хаотичните и несинхронизирани промени не могат да доведат до реализиране на основната цел – намаляване на броя на пътнотранспортните произшествия, чрез възпитаване на по-отговорно поведение и повишаване култура на движение по пътищата на всички участници. Основните изводи и констатации, следващи от анализа на статистическите данни, могат да се представят чрез следните акценти.

През 5-годишния изследван период (2010–2014 г.), се наблюдава тенденция на постоянно намаляване на броя на установените нарушения, като този спад през 2014 г. е драстичен. Това намаление не се дължи на повишаване на съзнателността и спазване на правилата за движение от участниците, тъй като броят на причинените ПТП през 2014 г. е по-голям от този за предходната година (и съразмерен с броя им за анализирания период), броят на ПТП с причинени смърт и раняване е съразмерен с предните години, а броят на загиналите нараства с 10%, спрямо предходните две години, при запазване на броя на ранените. През периода 2010 г.–2014 г. делът на новообразуваните ДП за престъпления по транспорта (ПТ) варира между 11% и 12,5% от всички новообразувани ДП в прокуратурата, което означава, че този вид дела формират относително стабилен дял в структурата на престъпността за страната.

Най-висок е делът им през 2010 г. (12,5%), а най-нисък през 2013 г. (11,1%). Най-често налаганото наказание за престъпления по транспорта е наказанието „пробация”. Същото е наложено в 54,2% от влезлите в сила осъдителни съдебни актове. Следващото по честота на налагане наказание е условното „лишаване от свобода” (чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК). То е наложено средно в 25,8% от осъдителните актове в периода. Наказанието „глоба” е налагано при 14,4% от присъдите, а най-малко приложимо е ефективното „лишаване от свобода” (чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66 НК) – в 4,5% от осъдителните съдебни актове. През изследвания период са приключени 4126 дела с влязла в сила присъда за престъпления по транспорта, при които е причинена смърт, тежка или средна телесна повреда.

Оправдателни присъди са произнесени в 98 случая. Изследването стига до заключения, че гарантирането на защитата на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност изисква комплексен подход и координирани усилия, най-вече в следните посоки: преосмисляне на системата за наказания за противоправно поведение с акцент върху административните наказания и мерки (в т.ч. разширяване на обхвата на принудителните административни мерки, водещи до временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и спиране на МПС от движение); опростяване на процедурите и повишаване на ефективността на административнонаказателното производство; повишаване на информираността, превенцията и обучението на всички граждани за спазване на правилата, осигуряващи транспортната безопасност и предотвратяване на рисковото шофиране (в т.ч. модернизирането на методите на обучение при придобиване на правоспособност и по-силно застъпване на тематиката в общите образователни програми). 

Прочети цялата новина http://pik.bg/най-често-налаганото-наказание-за-престъпления-по-транспорта-е-„пробация”-news428347.html

Свързани новини: