Проф. Драгомир Драганов: Не подценявайте БСП - с АБВ може да направят ляв блок

- Първо, какво означава “поредното й слабо представяне”? Че коя друга партия се представи “силно”? При тази отчайващо ниска избирателна активност единствените, които се представиха “неслабо”, бяха интересите на местните деребеи, на които не им стихва меракът “да усвояват” (т.е. да пълнят собствения си джоб с бюджетни или европейски пари).

Второ, не подценявайте БСП. Ако тя се отърси от олигархично-либералните си залитания, пред нея има бъдеще. Вижте Гърция, вижте Испания, вижте Италия, вижте Португалия. Все средиземноморски държави, нали? Значи в тях лявото има яки корени, не като в плутократстващия и самозадоволен Север. А пък ние сме част от южната култура, не от северната…

- Може ли денят 10 ноември и направеното на него през 1989 г. да послужи за начало на обединение между БСП, АБВ и други леви партии?

- В цяла Европа тенденцията е към

изграждане на

две политически

обединения - “голямо ляво” и “голямо дясно”. И по средата - либералите. Тук това също е почти предначертано – “ляв блок” около БСП, “десен” блок около ГЕРБ и по средата ДПС, защото си е неоспорим факт. Значи изводът, поне според мен, е прост - БСП да се “декомунизира” окончателно, АБВ да се “делиберализира” също толкова окончателно – и ето, “левият блок” е готов!

Както впрочем би бил готов и “десният”, ако онези самозабравили се дереформирани хлапета се сетят да спрат “да свалят падишаха...” Впрочем като историк ще ви кажа, че нито един падишах не е стъпвал в Плевен. Там е бил само ген. Тотлебен.

(Проф. Драганов има предвид изречението на Бойко Борисов “Да се говори, че паднал Плевен, едва ли не като при падишаха...” Премиерът го каза на пресконференцията на ГЕРБ, явно подразнен от здравния министър Москов, който във фейсбук сравни спечелването на кметското място в Плевен от РБ срещу ГЕРБ, с превземането на града по време на Плевенската епопея през Руско-турската война - б.а.)

- Виждам в сайта на “24 часа”, че на пресконференцията на АБВ по повод приключилите избори Георги Първанов е отправил предложение към всички леви формации, в това число и към ръководството на БСП, за незабавен диалог във всякакви форми.

- Ами ето... Радвам се, че и Първанов мисли като мен. Наистина това е пътят за създаването на “голямото ляво”.

- Тези дни издателство “Труд” пуска на пазара книгата “Как за малко щеше да ни няма”...

- Да. Книгата, на която съм съставител, съдържа всичко от архивите по идеята “България - 16-а република на СССР”.

- Помня, че вие първи повдигнахте темата с едни публикации във в. “Народна култура” още в края на декември 1989 г. Как попаднаха документите от пленумите на БКП във вашите ръце?

- Бях поканен да участвам в авторския колектив за написването на многотомната история на БКП, която трябваше да излезе през 1991 г. във връзка с юбилея на “столетницата”. Имахме правото никой да не проверява записките ни от тогавашния Централен партиен архив (ЦПА). Така, изненадващо и за мен, срещнах и документите за идеята “България - 16-а република на СССР”.

- Как реагираха на публикацията “чугунените комунисти”?

- Вижте, тогава в партията имаше и много свестни хора. Самият факт, че Стефан Продев без колебание публикува в “Народна култура” и двете ми статии, е показателен. Не по-малко показателно е, че през януари 1990 г. друг свестен човек - акад. Илчо Димитров, тогава народен представител, отправи по този повод питане до председателя на парламента. Това наистина означава, че

в БКП е имало и

истински патриоти

- Имахте ли някакви неприятности?

- Не, просто ме смятаха за седесар. После пък “новите демократи” ме оплюха, че не съм бил казал “цялата истина”. Ами да бяха те да препишат през 1985 г. на ръка “цялата истина” (за фотокопирна техника беше абсурдно да се мисли), че да ги видя…

- Имал ли е Живков реално желание България да стане 16-а република, или е било някакъв негов пореден “маньовър”?

- И Хрушчов, и Брежнев фактически отказват на Живков да подкрепят “маньовъра” му. Но той си постига своето - всъщност използва тази идея да укрепи личната си власт в партията и държавата. А историята сочи, че май съвсем е успял…

- Имало ли е държавници, които са се противопоставили на Живковите намерения?

- Уви, нито в Политбюро, нито в ЦК се е намерил човек, който да се противопостави на Живков. Но всъщност в това е и гениалният андрешковски замисъл на идеята му.

Българите по принцип са русофилски настроени. Е, как някой ще дръзне да противостои на намерението за “все по-тясно сближаване, а в перспектива и сливане” с тогавашния СССР?

Да не забравяме обаче и нещо друго. Живков неистово се стреми България да не остане в “Б групата” като аграрен придатък на другите държави от тогавашния СИВ. И се опитва чрез индустриализация - а тя в тогавашните условия може да стане само със съветски технологии, да я изравни.

- Кога и как решихте да съберете документите по темата в книга?

- През 2010 г. след един разгорещен дебат по темата в медиите ми се обади д-р Желю Желев. Помоли ме да събера всичко, т.е. документите и от четирите пленума, и от заседанията на Политбюро, и да ги издадем.

Приех и го направих. Тук трябва да спомена и за самоотвержения труд на колегите и приятелите от Държавна агенция “Архиви”, които ми помогнаха в един технически нелек за тях момент. Но се справиха юнашки, за което им благодаря.

За съжаление, излизането на сборника (подчертавам, мои са само предговорът, обяснителните бележки и заключението, всичко друго са си автентичните документи) се забави. Пък и малко след като през януари т.г. д-р Желев обяви, че вече всичко е готово, се спомина.

Та от тази гледна точка сборникът е и почит към човека, на когото от 1990 до 1997 г. бях един от най-яростните политически опоненти. Но то е така при демокрацията -

в нея няма

врагове

за убиване,

а опоненти за спорове и дискусии. При което могат да си останат и приятели…

- Защо трябва да се прочете тази книга, проф. Драганов?

- Ами по една проста причина - че говорят документите, а не политическите пристрастия. Вижте, г-н Ковачев, в историята, част от която е и политологията, никой не е измислил повече от петте основни “просистем” (т.е. за демокрацията), позиции: ляво, лявоцентристко, център, дясноцентристко и дясно (изключвам “антисистемните” ултраси и от двете страни).

Да припомня и още една стара максима - кой как чете евангелието. За нас, професионалните историци, “евангелието” е документът. “Левият дявол” го чете по един начин, “десният” - по друг.

Та и в предговора си към сборника предлагам нещо много просто - ето ви “евангелията”, уважаеми читатели, пък си ги четете както ви харесва. Неслучайно приведох и мненията на уважавани от мен историци и публицисти - от лявото до дясното. Но наистина нека читателят да избере, а не да му се натрапват мнения или позиции!

“Евангелието” наистина е документът! А “дяволите” да си избират как да го четат…

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител