11/03/15 15:51
(http://www.klassa.bg/)

“Тесни” и “широки” реформатори, между тях Борисов като арбитър

 Oт нашия институт “Иван Хаджийски” излезе шегата, че заради липсата на ясна опозиция в лицето на БСП и отписването й още преди местните избори, те  изглеждат като вътрешни за коалицията. И тя се сбъдва.

Наши бяха впрочем още няколко прогнози, които се сбъднаха.

1. На тези избори, колкото и да бие ГЕРБ, медийното присъствие и на реформатори, и на патриоти, дори и да не спечелят много, ще е такова, че ще остави впечатление, че са равен конкурент на ГЕРБ на много места.

2. ДПС и реформаторите се конкурират за това кой е по-надеждната опора на това управление.

3. След изборите няма реални основания да очакваме големи размествания, защото логиката го отхвърля. И в момента виждаме тъкмо това - Радан Кънев, който винаги се е показвал като един от най-непримиримите и радикалните вътрешни опозиционери,

побърза по-скоро

да се долепи

имиджово до

ГЕРБ

и да заговори за победи на десницата над БСП и ДПС.

4. Борисов няма нужда от радикални промени след изборите. ДПС - също. Да, ДПС иска да съучаства във властта и му се получава, но нито то, нито ГЕРБ имат изгода това да е видимо.

Какви са сега генералните визии вдясно?

Едната - на Борисов, е: “Нека сега да си вършим работата.” Затова перспективата за предсрочни парламентарни избори след този вот се отдалечава. На мен лично ми изглежда, че Борисов вече плува в съвсем свои води.

Каква е визията за дясното на Радан Кънев? Той си представя десницата по френски модел - като федерация или конфедерация. Десница, в която има полуразтворени политически субекти. По този начин едно тъмносиньо нещо ще се разтвори в по-голямото синьо нещо и ще се получи нещо като

ракета носител

ГЕРБ с ядрена

бойна глава

реформатори

Добре, но Кънев не си представя същото като Кунева, а Кунева не си представя същото, което си представя Лукарски. И Кунева, и Лукарски искат да запазят своята партийна идентичност, което е нормален партиен инстинкт. Играят обаче една много сложна игра, в която се опитват да търсят нюанс спрямо Кънев. В момента получават една много интересна топка - кандидатите за кметове, в които Кънев влага най-много енергия - във Варна, София, дори и в Хасково, не бележат такива успехи като например един Георг Спартански в Плевен и Йордан Йорданов в Добрич, които са по-скоро

кандидати от

традицията на

куневистите, а не

на къневистите

Мнозина чуха само първата част от изказването на Радан Кънев, в която той заявява: “Обмислям да се кандидатирам за президент”. Малцина обаче чуха за вътрешните избори, където всъщност взеха да си подават топката с Борисов.

А какво значат едни вътрешни избори за кандидат на десницата? Означават все по-голямо придвижване към общо дясно пространство между реформатори и ГЕРБ. Това на практика е идеята за конфедериране на десницата, както я развива Кънев.

 

 

 

 

 

В поведението му има нещо много двойнствено. От една страна, той винаги се представя като вътрешен опозиционер, разказва се като непримирим. Но в същото време ми се струва, че именно той е човекът, който най-много се надява на фактическо сливане на ГЕРБ с реформаторите. Т. е., от една страна, той го играе ролята на най-радикалния, с най-ясна физиономия, който държи на единството на РБ. От друга страна, той си представя как РБ ще ползва ГЕРБ в една обща смес, като по този странен начин самият Кънев ще стане основен фактор в дясно,

като

реформаторите

ще изядат или

част, или целия

ГЕРБ

Ето тази съвсем последователна линия държи Кънев. Обикновено той разсъждава с няколко хода напред и винаги - политически и рекламно.

Обратно - другата част от реформаторите сякаш тепърва започва да работи по този начин. Видяхме как с идеята за обща регистрация, а след това с антикорупционния закон на няколко пъти Кунева иззе инициативата. Тогава действаше реактивно, сега започна да действа проактивно и самият Кънев се оказа в позицията на втори говорещ.

И тук тече надхитряне - единият казва:“Аз съм за единството на блока”, а другият казва: “Не,не, не - аз съм!” Така от много време насам в дясно наблюдаваме две течения сред реформаторите, които нарекох “тесни” и “широки” и един Борисов, който е арбитър в техните отношения (това е нещо много удобно за него, прави го доста добре). Понякога изглежда, че Кънев се държи най-дистанцирано, а всъщност май е обратното.

Реформаторите успяват да живеят в коалицията по този начин политически вече много дълго време. Така дори си осигуряват по-голямо пространство за маневриране, за политическо въображение и за всевъзможни комбинации. На всичкото отгоре резултатът от тези избори въобще не е толкова лош - и като съветници, и като медийно присъствие, и като кметове. Борейки се помежду си с преференции, всъщност реформаторите увеличиха общия си резултат.

Да превърнеш

ненавистта

в енергия,

е изключително красиво политически.

Идват президентски избори и на тях ясно продължава да личи конкуренцията между ДПС и реформаторите - за това кой е по-важен на Борисов. От вчера започна говоренето как десницата може да има свой президент и без гласовете на ДПС. Движението от своя страна също ще се опита да се докаже като по-изгодно за Борисов. Оттук нататък ще чуваме все по-често тези две тези.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване