ГЕРБ бламираха президента и отхвърлиха ветото върху поправката "Бакалов"

ГЕРБ бламираха президента Росен Плевнелиев и заедно с БСП, ДПС и АБВ отхвърлиха ветото му върху текстове от Закона за военното разузнаване, които не позволяват цивилен да оглавява службата. Така досегашният й директор Йордан Бакалов не може да заема поста, който, според прегласуваните текстове, трябва да се заема от военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Президентът върна спорните поправки за ново обсъждане, след като за това настоя лично премиерът Бойко Борисов, който дори обяви, че харесва Бакалов за шеф на военното разузнаване. Ветото бе поискано първо от Реформаторския блок (РБ), който стои зад бившия депутат от СДС и бивш служебен министър на вътрешните работи. Подадената от Бакалов оставка дори не бе приета от министъра на отбраната Николай Ненчев (РБ), в очакване парламентът – и по-точно ГЕРБ – да ревизира мнението си. В четвъртък върнатите текстове бяха прегласувани със 159 гласа "за" срещу 15 "против" и двама "въздържал се". Със "за" гласуваха 61 от ГЕРБ, двама бяха "против" и двама се въздържаха. "За" гласува и 33-ма от БСП, 27 от ДПС, 15 от Патриотичния фронт (ПФ), 6 от БДЦ, трима от "Атака", 10 от АБВ и четирима независими. Единствено депутатите от РБ бяха изцяло против. С поправката, предложена от БСП и подкрепена от ГЕРБ в началото на октомври, бе премахната възможността, уредена с указ на Плевнелиев още при първия мандат на ГЕРБ, военното разузнаване да се ръководи от цивилен. При налагането на ветото Пелнелиев посочи, че смяната на Бакалов трябва да спре предаването на досиетата на службата. Завявайки подкрепата си за Бакалов и настоявайки за президентско вето, Борисов пък каза, че "чул", че депутатите му имат друга кандидатура, която обаче не били споделили с него. Според източници от НС става дума за кандидатурата на депутата и бивш военен Пламен Манушев, който обаче също не отговаря на приетите изисквания, тъй като не е действащ военен. За нов директор на службата се спряга името на полк. Светослав Даскалов, който в момента е заместник на Бакалов. Методи Андреев бе единственият от ГЕРБ, който защити ветото на президента Бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев бе единственият от групата на ГЕРБ, който подкрепи в пленарна зала ветото на президента. Според Андреев разпоредбите, които не позволяват цивилен да оглавява службата, изключват от възможните кандидати военните от резерва, които са подготвени за поста. "Нека да видим дали в чуждите военни разузнавания, САЩ например, има ли останали 36 процента, които са завършили школи на ГРУ в СССР. Някъде има ли го в САЩ или в ЕС? Не е тайна, че военното разузнаване е най-закостенялата общност в България ", каза Андреев. Според официални данни на Министерството на отбраната към март 2015 година 39 % от заемащите командни длъжности във военното разузнаване са назначени преди 1991 г., като този процент е двойно по-голям в сравнение с останалите служби. Методи Андреев се закани да внесе отново поправка в закона, която да позволи и офицери от резерва да могат да ръководят службата. Ангел Найденов сведе нещата до политическа "сделка" и "рекет" Дискусията откри депутатът от БСП Ангел Найденов, според когото въпросът е "сведен до персоналното назначение за директор". Той определи мотивите на държавния глава за връщането на закона като "несериозни, дори обидни за редовите военослужещи". "Струва ми се, че в този случай президентът е бил твърде пристрастен и емоционално изкушен. Кроежите на тези текстове са свързани с едно конкретно лице - сегашният ръководител на службата г-н Йордан Бакалов. Мотивите на президента подсказват, че заемането на поста е било предмет на сделка, на своеобразен рекет", каза Найденов, очевидно визирайки отношенията между коалиционните партньори ГЕРБ и РБ. "Искам да попитам - колко са ръководителите на такива служби в НАТО, които не са военослужещи. Ами повече от 90% са на действителна военна служба или бивши такива. Хайде да си представим в този състав как се вписва нашият директор на Служба "Военна информация", допълни Найденов. Той каза още, че не са били чути никакви професионални аргументи, а не случайно поправката е станала известна като "поправката Бакалов", а не както обикновено - на името на депутат или министър, който е направил съответното предложение. "Искам да попитам - колко са ръководителите на такива служби в НАТО, които не са военослужещи. Ами повече от 90% са на действителна военна служба или бивши такива. Хайде да си представим в този състав как се вписва нашият директор на Служба "Военна информация", допълни Найденов. Атанасов: Идеята на поправката е да бъде издигнат съветски кадър Шефът на вътрешната парламентарна комисия Атанас Атанасов (РБ) отвърна, че идеята на поправката е за шеф на разузнаването да бъде издигнат именно съветски кадър. Атанасов каза, че Бакалов не е назначение на РБ и обвини БСП, че опитва чрез персонализирането на проблема да го превърне в политически: "Оставам с впечатление, че днес в залата дискутираме кой да назначим за директор на службата. Други органи в държавата решават за това назначение. Персонализирането на този проблем в закона дойде именно от вас, а сега се опитвате да го превърнете в чисто политически. И се опитвате да забивате клинове в коалицията кой кого рекитирал. Попитайте ГЕРБ дали някой от Реформаторският блок ги е рекитирал". "Не е вярно, че Бакалов е назначен по предложение на Реформаторския блок! Няма такава процедура, това е измислено, за да се профанизира разговорът", заключи Атанасов. Той отново припомни, че е предложил единна разузнавателна служба - за военното и за цивилното разузнаване, "което би било полезно за малка България". Атанас Мерджанов от БСП коментира, че назначаването на Бакалов може да е прелюдия към закриването на службата и стъпка към обединяване на разузнаването. "Успяхме да смутим системата за сигурност без да имаме лоши оценки от партньорите. Да разгледаме защо не трябва да бъде цивилен, а защо трябва да бъде военен", заяви председателят на парламентарната военна комисия Михо Михов от АБВ. "Първо, всеки министър на отбраната си създава политически кабинет, да кажем - партиен кабинет. Но НС не бива да допусне партизиране и на дирекциите, които трябва да са професионални органи", допълни той. Станислав Станилов от "Атака" коментира от своя страна, че президентът се занимава с абсурди, защото военното разузнаване е предназначено да разузнава в полза на армията, но България няма армия в момента. Йордан Бакалов е вторият цивилен директор в историята на българското военно разузнаване. Първият бе Веселин Иванов. Той бе назначен при първото правителство на ГЕРБ. Това стана възможно след указ на президента Росен Плевнелиев, според който длъжностите шеф и зам.-шеф на служба "Военна информация" не изискват висши офицерски звания.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/gerb-blamiraha-prezidenta-i-othvarliha-vetoto-varhu-popravkata-bakalov-news241417.html

Свързани новини: