МВР реформата невъзможна?

има основание

да се намеси

Години наред МВР прави огромни дефицити и има голям принос към издънването на държавния бюджет. Миналата година, например МВР получи в допълнение към милиардния си бюджет още 180 млн. лв. от еврофондове плюс над 250 млн. лв. от актуализацията на бюджета. Тази година отново се иска актуализация на бюджета, като МВР отново е с голям принос от 180 млн. лв. – което говори вече за хроничен проблем. Не стига, че има най-голям бюджет и значителни допълнителни средства, но все още се твърди, че МВР е “недофинансирано”.

От гледна точка на данъкоплатците ситуацията също е проблематична. България е сред лидерите в Европейския съюз по дял на бюджета както за полицията, така и за целия сектор на публичен ред и сигурност (Виж графиката). България харчи двойно повече от средното в ЕС, както и тройно повече от северните страни. Но не само високите разходи са проблем – всъщност по-големият проблем е, че

резултатите

въобще не са

толкова високи Независимо дали гледаме докладване и разкриваемост на престъпленията, възприятия за корупцията в страната, доверие в полицията или други индикатори, ситуацията не изглежда твърде розово. С други думи, имаме високи разходи, но ниски резултати. Това несъответствие между разходи и резултати е дразнещо за обществото (тук дори не включвам специфични проблеми като КАТ, например).

Както и да го погледнем, реформата е просто задължителна и крайно необходима. От една страна, хроничните дефицити и невъзможността МВР да се вмести в отпуснатия му от парламента бюджет създава риск за финансите. От друга страна, МВР изпълнява важни функции и обществото има нужда да види повишаване на резултатите от неговата дейност. От трета страна,

примерът на МВР

е заразен в

публичния сектор – ако МВР може да избягва реформите и въпреки това получава постоянно допълнително финансиране, тогава защо и другите да не започнат по същия начин? Не може някои да се мъчат и да реформират, а други само да харчат и да се оплакват – това убива стимулите за реформи.

Най-интересното в случая с МВР е, че за самите служители в министерството ситуацията е нетърпима. На много полицаи се налага да работят в лоши условия – без техника, без оборудване, без консумативи, без бензин и понякога дори без отопление. Или полицаите на границата с Турция, които живеят в мизерни условия и не могат да ползват камерите, защото не е платено електричеството. Въобще, всеки полицай, с когото говорите,

може да ви

разкаже страшни

истории за

проблемите

вътре в МВР

Получава се така, че имаме огромна щатна численост в МВР – почти 50 хиляди служители, но освен служители в МВР няма нищо друго. Бюджетът на МВР отива за заплати, но нищо не се инвестира. Капиталовите разходи са около 1% от бюджета на министерството, но дори и това остава на хартия, защото обикновено парите се пренасочват към плащания за обезщетения и заплати. И стигаме до парадокса, че голямата численост на служителите в МВР не помага за постигане на големи резултати, а дори пречи – защото не остават пари за нищо друго.

Тук се намесват и т.нар. привилегии – ранното пенсиониране, 20-те заплати при пенсиониране, дълги отпуски и т.н. Всяко от тези неща струва пари, а заедно те струват много пари. Всъщност колкото пари МВР харчи за заплати, още толкова харчи за допълнителни плащания и осигуровки на служителите. Всичко това са плащания за персонала – но твърде голяма част са насочени не към заплащане на сегашната работа, а към пенсионирането на служителите. При това тези привилегии не са фокусирани само върху най-рисковите служители, а към всички държавни служители в МВР. И така парите за персонал се разпиляват, а полицаите недоволстват, че техните лични заплати са ниски.

И това не е всичко – МВР е един конгломерат от най-различни дейности и функции, който е

толкова сложен,

че става

неуправляем

То не са поделения, лични документи, пожарна, гражданска защита, научни институти, академия, болница, спортни дейности, телефон 112, специалната куриерска служба, почивни станции, столове… Съмнявам се, че е възможно някой въобще да обхване цялата сложност на структурата и да реши къде има неефективност, къде има нужда от повече средства или хора. Това вероятно е една от причините нищо да не се прави за реформиране на сектора.

Всички разбират нуждата от реформи – и вътре в министерството, и извън него. Всички искат нещо да се промени, защото статуквото е лошо. Обаче реформи не се случват (ако не броим местенето на ГДБОП от МВР в ДАНС и обратно през 1-2 години). Имаме едно равновесие, при което системата блокира всеки опит за реформа отвън, а в същото време отвътре не може да се формулира идея какво да се прави.

За съжаление, в момента наблюдаваме абсолютно същото – протестите продължават с искане целият проект да се оттегли въпреки огромните отстъпки, направени от правителството.

Неверният слух,

че проектозаконът ще намали заплатите на полицаите с 40% продължава да изнервя служителите – въпреки че проектът вече е публикуван и там ясно пише, че добавките ще се включат в основната заплата, т.е. никой няма да бъде ощетен. Иначе протестите са съвсем демократично средство – но смисълът от тях е да произлезе нещо позитивно, а не просто да се пази статуквото.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител