Новият шеф на ООН трябва да бъде харесан от САЩ, Русия и Китай

Може, ако става въпрос за генералния секретар на ООН и за гласовете на най-големите сили в света. Той трябва да получи едновременно одобрението и на САЩ, и на Русия. Заедно с Китай, Франция и Великобритания това са петте постоянни страни членки на Съвета за сигурност на ООН, които имат решаващата дума при избора на нов шеф на организацията.

Мандатът на настоящия генерален секретар на ООН - южнокорееца Бан Ки Мун, изтича в края на 2016 г. Неговият наследник трябва да встъпи в длъжност от началото на 2017 г. и така изборът му вече се превърна в една от горещите междудържавни теми.

Две са почти сигурните неща до момента. Първо, че

начело на ООН ще

застане жена за

първи път в

70-годишната

история на

организацията Самият Бан Ки Мун неведнъж е заявявал, че именно ООН трябва да е пример за организация, в която равенството на половете е фактически установено.

Второто очаквано и почти сигурно към днешна дата решение около избора на нов генерален секретар на ООН е той да е от Източна Европа. Макар и да не е записан в устава, принципът за географска ротация се спазва вече няколко десетилетия и генералните секретари са избирани последователно от пет различни региона на света.

От 1945 г. досега на най-високия пост в ООН са били назначени осем души, но

никога не е бил

избиран

представител от

Източна Европа

Така че напълно логично и вероятно е следващият генерален секретар да бъде тъкмо от нашия регион, ако, разбира се, самите източноевропейци не проиграят шанса си и не успеят да излъчат силен обединяващ кандидат.

Защо е толкова

важен този пост?

В днешния размирен свят функциите на ООН за поддържането на международния мир и сигурност, през гарантирането на правата на човека до осигуряването на равни възможности за икономическо, културно и социално развитие на народите стават все по-актуални. Задачата на генералния секретар е да координира и ръководи всички миротворчески операции на организацията, изпращането на хуманитарна помощ, подпомагането на бежанците, защитата на човешките и гражданските права, образователни, културни и научни инициативи. Както и да координира работата на всичките 93 организации, функциониращи в системата на ООН.

Неговата ефективност се определя от това как съумява да балансира интересите на 193-те страни членки в Общото събрание (законодателния орган на ООН) с политическите интереси на 5-те постоянни държави в Съвета за сигурност (изпълнителния орган), които са споменатите вече по-горе победители във Втората световна война - Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция.

Каква е

процедурата за

номиниране и

избор на

генерален

секретар?

Правилата за избор на генерален секретар се определят от няколко резолюции на Общото събрание, които са допълвани и развивани през годините. Досега обаче процедурата е била главно неформална и е преминавала тихо и без прозрачност зад вратите на Съвета за сигурност.

Той е съставен от 15 страни, включително 5-те постоянни, които са с решаващ глас. САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания имат право на вето, така че мнозинството няма никакво значение, ако една от тях не е съгласна.

Непостоянните членове на Съвета за сигурност се определят на ротационен принцип. През 2016 г. това ще са Испания, Венецуела, Ангола, Малайзия, Нова Зеландия, Украйна, Египет, Сенегал, Уругвай и Япония.

Според досегашните правила всяка препоръка се обсъжда и решава на закрито заседание с неформално тайно гласуване в толкова турове, колкото са необходими за постигане на съгласие на 5-те постоянни членки. В рамките на тайното гласуване държавите изразяват позиция на “насърчаване” или “разколебаване” за конкретния кандидат. Обикновено

първите турове

показват кои

кандидати имат

шансове

да продължат състезанието и да получат нужната подкрепа от 9 държави - освен на петте, и на четири непостоянни страни членки. Дори първоначално даден кандидат да няма подкрепа от някоя от постоянните държави членки, в процеса на вътрешните избори, при очертаване на фаворит, обикновено тази държава се присъединява към консенсуса.

През септември тази година обаче Общото събрание прие резолюция 69/321, в която се призовава за повече гласност и прозрачност в процеса за избор на генерален секретар, и въвежда нови методи на селектиране. В същата резолюция бе разписано още, че в номинациите ще бъдат включени кандидати жени, за да бъде осигурено равенство на половете.

По новите правила

официалната

процедура ще

започне през

януари 2016 г., когато председателите на Съвета за сигурност и на Общото събрание на ООН ще изпратят писма до всички държави членки с покана да номинират кандидат за генерален секретар.

Една държава

може да

номинира само

един кандидат

Не съществуват формално одобрени критерии, но е прието кандидатите да бъдат личности с лидерски и управленски качества, с отлично познаване на системата на ООН, да притежават голям дипломатически опит и да владеят поне два от официалните езици на ООН (английски, френски, руски, испански, китайски и арабски). Франция отдава предпочитание на кандидати, владеещи френски език.

В резолюцията се препоръчва още кандидатурите да се обсъдят от всички държави членки, а не само в Съвета за сигурност. Затова регулярно ще бъдат предоставяни осъвременени списъци на издиганите кандидати заедно с техните биографии. А с цел повече прозрачност при избора Общото събрание на ООН реши кандидатите да бъдат предварително изслушвани. Ще бъдат организирани неофициални срещи или заседания с кандидатите, за да могат те да демонстрират своите качества и да изложат дългосрочната си визия.

След представяне на кандидатурите Съветът за сигурност ще започне консултации, които ще приключат вероятно през юли или септември 2016 г. След постигането на съгласие той приема резолюция, с която предлага одобрения кандидат на Общото събрание на ООН, което трябва да се произнесе.

Самият избор ще

се проведе през

есента на 2016

година в Ню Йорк За да има приемственост, е записано, че това трябва да стане не по-късно от месец преди края на мандата на настоящия генерален секретар - т.е. до ноември 2016 г.

Четирима от Източна Европа номинирани досега

Два месеца преди официалния старт на процедурата за избор на нов генерален секретар на ООН 4 държави от Източна Европа вече са номинирали своите фаворити. Те са издигнати от правителствата, като предстои и официалното им внасяне.

Хърватия издига външния си министър Весна Пусич. Словения предлага експрезидента Данило Тюрк, а Македония - бившия председател на Общото събрание на ООН Сърджан Керим.

България издигна за поста генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Тя бе номинирана от кабинета “Орешарски” и подкрепена от настоящото правителство на Бойко Борисов.

Най-добре би било страните от Източна Европа да се обединят около една избираема и силна кандидатура, издигната официално от страна в региона, коментират наблюдатели. Успешният опит на изборите за генерален директор на ЮНЕСКО през 2007 г. и 2012 г. в полза на българската кандидатура демонстрира възможностите на региона при следването на обща стратегия. Затова и през ноември миналата година регионалната група на Източна Европа в ООН поиска с писмо да се спази ротационният ред и източноевропейски представител да оглави организацията.

Единствената страна от региона, която е постоянен член на Съвета за сигурност и има право на вето при приемането на препоръка за всеки конкретен кандидат – Русия, се присъедини към писмото и настоя да бъде уважено това правило. Москва обърна също внимание на наличието на силни кандидатури на достойни жени от Източна Европа, притежаващи значим международен авторитет. Спомената бе единствено Ирина Бокова.

Положително предварително отношение към издигнатата българска кандидатура има не само от страна на Русия, но и от САЩ. Бокова неведнъж е предприемала успешни международни действия с подкрепата на администрацията на президента Барак Обама. На 6 ноември в Париж ще се проведе форум на високо равнище, организиран от САЩ и ЮНЕСКО - “Образованието срещу радикализацията на младежта”, а през септември в рамките на юбилейната сесия на Общото събрание на ООН президентът Обама покани единствено Бокова като ръководител на организация на ООН да произнесе реч на организираната по негова инициатива среща на високо равнище за противодействие на войнстващия екстремизъм.

Китай многократно дава знаци за подкрепа на кандидатурата на Бокова. Преди дни досегашният председател на Генералната конференция на ЮНЕСКО Хао Пинг заяви, че тя би била силна кандидатура. Президентът на Китай за първи път стъпи в ЮНЕСКО именно по време на мандата на настоящия генерален директор.

Франция също би подкрепила Бокова, която има значителни заслуги за утвърждаване на франкофонията в света, а неотдавна президентът Оланд я отличи с най-високото френско отличие - Ордена на Почетния легион, и я насърчи в бъдещите ѝ начинания.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител