Трагедията над Синай: На разследването помага опит от четвърт век

Няколко държави имат едно наум, че в руския „Еърбъс 321”, който на 31 октомври сутринта се разпадна над Синай, може би е била внесена бомба на летището на курорта Шарм ел-Шейх. Лондон и Вашингтон изразиха такива съмнения и гласно, а преди часове и Русия спря полетите до Египет. Върху международните екипи, които събират в пустинята късчета, разхвърчали се след трагедията, както и върху експертите, които ги анализират, тежи отговорността да потвърдят или да отхвърлят тази версия. Насочващи следи са разпилени през 10 мили пустиня (по-точно, на площ около 40 кв. км), или са скрити в затихващи микросекунди от записите в пилотската кабина, пише Ройтерс. За поне една от т. нар. черни кутии бе съобщено, че е повредена, а приборите в кабината не биха издържали какъвто и да било взрив. Така че вниманието ще бъде насочено главно към парчетата от самолета, както и към всяка следичка, която би могла да се открие в останките на жертвите. За да пристъпи към тази задача, международният екип, който включва експерти от Русия, Франция и Ирландия, вероятно ще извлече поуки и от един от най-кървавите периоди в гражданската авиация, от едни 12 месеца преди над четвърт век. През декември 1988 година, 270 души бяха убити, когато бомба пресече полет 103 на ПанАм над шотландския град Локърби. През септември следващата година ДС – 10, използван от френската авиокомпания ЮТА, избухна над Сахара, по пътя между чадската столица Нджамена и Париж. Загинаха 170 души. И в двата случая, следователите заключиха, че взривни устройства може да са били тайно внесени на борда. Но не получиха нищо от записите в «черните кутии» , чието енергозахранване е било прекъснато от експлозиите. Хора, участвали и в двете разследвания, казват, че са разчитали на парчета от самолетите, на чанти и дрехи, както и на химически анализ, за да открият и най-бледи следи от експлозия. «Първата индикация идва от това как са разпръснати частите от корпуса – тогава търсите потенциалните причини, и една от тях може да бъде взривно устройство в самолета», каза бивш следовател. «Търсите следи от експлозия, отделила много високо количество енергия – като повърхностни или дълбоки изгаряния, или проникване на материя в телата или в части от самолета» – добави експертът. В британски доклад за катастрофата от Локърби се констатира, че бомбата е предизвикала двойна ударна вълна и е отхвърлила газове и парчета, летящи със свръхзвукова скорост през целия «Боинг 747», което е довело до разпадане на самолета. Една от най-ранните улики тогава са били следите от «кладенчета» и дребни вдлъбнатини по самолета, каза човек участвал в разследването. Сега специалистите от Русия и Египет ще внимават за раздрани дрехи, деформиран багаж, и белези от изгаряне на места, които би трябвало защитени от огън, т. е. ще търсят дали нещо е пламтяло преди разбиването на самолета в земята. В тежки условия – като в Синайската пустиня, където руския А321 се разруши и падна, доказателствата могат да са много крехки и разпилени далеч отвъд мястото, където е паднала най-голямата част. След катастрофата на лайнера на ЮТА през 1989 г., разследващите заедно с 60 войници проследиха 50-милна «пътека» (80-километрова!) от фини парченца, бе посочено в официален френски доклад. Трябвало е да се действа не само внимателно, но и много бързо заради пустинните ветрове. И все пак огледът на 60 квадратни километра в Сахара е позволил да се намерят части, запазили следи от експлозия. И както в неотдавнашното холандско разследване за малайзийския самолет, свален над Украйна, следователите могат да възстановят фюзелажа от парчета върху точно построена за целта решетка. Това помага да се засече източникът на експлозията, като се изследват възможните въздействия на ударни вълни и осколки по корпуса. По двигателите могат да се търсят пробойни и дори петна от боя, ако предполагаемият взрив е станал близо до носа на машината. Остава все пак въпросът доколко ще помогнат «черните кутии». Египетски служители казаха, че звукозаписващото устройство е повредено. Но науката може да помогне да запълнят някои празноти. В самолета на ЮТА, както и в този на ТУА, в който горивен резервоар избухна над Атлантика през 1996 г., записите от пилотската кабина прекъсваха незабавно след взрива. Но те все пак бяха съхранили важни улики, достъпни чрез процедурата, наречена «спектрален анализ», отбелязва Ройтерс. Учените използват такива методи, за да изследват «подписа» на всякакви звуци, хванати в последните частици от секундата нормален полет. В случая с катастрофата над Сахара именно това е позволило да се «чуе» експлозията – не като звук, а като косвен белег за ударните вълни. Освен това следователите днес имат как да сравнят характеристиките на всяка използваема част от запис с «подписите» на предишни взривове. И да преценят дали имат работа с доказателство за бомба.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_587719.html

Свързани новини: