Докъде стигна общественото обсъждане по новите образователни стандарти

От 23 октомври започна изготвянето и публикуването на новите държавни стандарти, с които трябва на практика да се въведе реформата, заложена в новия Закон за училищното и предучилищното образование. Първите три са вече готови и публикувани за обществено обсъждане - за учебния план, общообразователната подготовка и учебниците.

Непосредствено след обявяването на подробностите около тях започнаха и критиките и протестите на различни групи - учители, синдикати, родители. За някои от възраженията МОН бързо намери компромис, за други - отстъпи или се наложи да обясни по-добре, трети останаха неразбрани и без обществена подкрепа. Срокът за общественото обсъждане изтича в понеделник - 9 ноември - и едва след това ще стане ясно кои от предложенията остават и кои - не.

Удължаване на учебната година

Учебната година за основното образование да се удължи с три седмици за първокласниците и с по две седмици до осми клас. Това беше първата широко оповестена идея на ведомството, но понесе светкавични критики от учителите и бързо беше променена. Заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева я защити първоначално с аргумента, че българската учебна година е най-кратката в ЕС и дългата ваканция се отразява зле на мотивацията за учене и връзката на децата с училището.

Срещу това възразиха началните учители и синдикатите. Учителите настояха да не се скъсява лятната им почивка, а синдикатът изтъкна, че удълженото работно време няма да намери финансово изражение и ще ощети работещите. 

При публикуването на проекта на наредбата за новия учебен план обаче МОН вече беше нанесло корекции. В окончателния вариант на стандарта се предвижда учебната година в първи клас да е с една седмица по-дълга и първолаците да приключват на 30 май, вместо на 24 май както досега, както и учениците до трети клас включително.

За учениците от 4-ти до 6-ти клас учебната година се увеличава на 34 седмици и ще приключва на 15 юни. В 7-ми клас и средното образование учебните седмици ще са 36 и последният учебен ден ще е на 30 юни. В 11-ти клас в професионалните гимназии и в паралелките за придобиване на професионална подготовка са предвидени две допълнителни седмици през лятото за производствена практика. Единствено за 12 клас се запазва сегашната продължителност от 31 седмици и финал в края на май. 

Удължаването на учебната година повдигна въпроси за

учебното съдържание

и с какво учителите ще запълват допълнителните дни. Принципът, заложен в новата формула е 60% от часовете да бъдат за нови знания, а останалите за упражнения. Това е една реална стъпка за олекотяване на учебното съдържание, обясниха от министерството на образованието.

Според Асоциация "Родители" обаче това не е полезен модел, защото ще се запази досегашния норматив за броя часове на седмица и седмиците ще се увеличат, вместо тази натовареност да се разреди. "Броят учебни часове в една седмица за първи клас са 22, което означава, че 2 дни в седмицата децата ще имат по 5 часа и ако добавим задължитения час на класа и задължителния модулен час по физическо, означава, че 4 дни в седмицата ще имат 5 часа. За 7-и клас 3 дни в седмицата ще имат по 7 часа и 2 дни по 6 часа, което е изключително високо натоварване като часове. Ако те не са добре балансирани, за децата това ще бъде свръхнапрежение, което води до ниска ефективност на учебния процес и до високи нива на агресия", казва в коментар за 24 часа председателят на Асоциация Цвета Брестничка.

За да се реализира моделът за повече упражнения в учебната година, Министерството на образованието предложи и още една съществена промяна - тази, която разяри най-много учителите, родителите и синдикатите -

драстично съкращаване на броя на задължителните часове

Такова има за повечето предмети особено в средното образование, а целта е да се освободят часове за нови предмети и за допълнителни такива по задължително избираеми предмети (ЗИП). Нови предмети в основно и прогимназиално ниво ще са "Компютърно моделиране" и "Технологии и предприемачество", а в гимназията - "Гражданско образование". Учебното съдържание по тях предстои да се формулира.
Директорите на училищата ще имат свободата да разпределят часовете по ЗИП според интересите на учениците и профила на учебното заведение. В новия учебен план тези занимания се увеличават от 1033 в момента на 1718 за целия гимназиален етап.

Въпреки че така на училищата се дава по-голяма автономност, голяма част от тях изразиха недоволство от съкращаването на задължителните часове.

Първи възроптаха музикалните и художествените училища, за които часовете по специалността също са намалени. В 11 и 12 клас в тези училища са предвидени по 6 часа на седмица за профилиращия предмет, които не са достатъчни за разгръщане на обучението. Те настовят, че и допълнителните часове няма да са достатъчни за наваксване на досегашните нива. 

В непрофилираните училища в последния етап от образованието пък изобщо няма да се учи музика или изобразително изкуство, а от 8-ми до 10-ти клас часовете за изкуства се намаляват наполовина - от 36 учебни часа, т.е. по 1 час на седмица, на 18 часа за всеки от двата предмета. Така в единия срок ще може да се учи едното, а в другия другото, но не и през цялата година. По тази критика се обединиха и родителите и училищата и обществеността, защото според всеобщото мнение промяната ще означава бездуховно и бузкултурно образование за следващите поколения. 

В отговор Министерството на образованието се срещна с представители на синдиката на учителите и с представители на профилираните гимназии в сряда. От ведомството бяха категорични, че няма да отстъпят от позицията си да намалят наполовина часовете по изкуства за 8-10 клас и да ги премахнат от последните две години. За да смекчат ситуацията обаче обявиха, че обмислят от догодина да може да се държи матура по музика и рисуване в специализираните училища и паралелки.   

Още една осезаема промяна, която също беше посрещната с отпор от синдикати, учители и университетски преподаватели, е

орязването на философския цикъл

Проектът на МОН свива чувствително часовете по философския цикъл, в който сега се включват предметите психология и логика, етика и право и философия. С новия стандарт ще остане само общата формулировка "Философия" при това със съкратен хорариум от 90 часа за периода от 8-ми до 10-ти клас. Идеята на министерството е това съкращение да се компенсира с часовете по гражданско образование от 9-и до 12-и клас, за които са предвидени общо 139 часа.

Сдружението на университетските преподаватели по философия в България излезе с отворено писмо до премиера и просветния министър, с което настоява философските дисциплини да не остават на санитарния минимум заради "прибързани, неаргументирани и недалновидни решения за промени в средното образование". Според сдружението "трудно може да бъде обоснована една концепция за гражданско образование, "изчистена" от философски основания". Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева пък предупреди, че заради предложението на МОН поне 400 учители по философия могат да останат без работа или да не успяват да си покриват норматива.
 
Критична беше реакцията и на езиковите гимназии, след като установиха, че часовете за основния чужд език ще са наполовина на досегашните. Вместо по 144 часа на година, както в момента, първият език ще се преподава в рамките на 72 учебни часа, а само в подготвителния (осми) клас ще остане интензивното обучение от 648 часа за годината. Гимназиите се опасяват, че допълнителните часове няма да са достатъчни, а намаленият хорариум ще занижи нивото на езиковата подготовка. 

Намаления на часовете във втория гимназиален етап (11 и 12 клас) има и във всички останали общообразователни предмети, ако не са обвързани с профила на училището. В езиковите и природоматематическите гимназии например, задължителни до края на обучението остават единствено българският език и математиката, първият и вторият чужд език, гражданското образование и физическото възпитание, но отпадат като задължителни историята, географията, физиката, биологията и т.н.

Това не означава, че тези предмети няма да могат да се изучават, но определянето на хорариум по тях ще става с решение на директорите, а не централно от МОН, както е в момента. 

"Невъзможно е да се направи централно учебен план, който да отговаря на нуждите и потребностите на 750 хиляди ученици или да задоволи всички заинтересувани страни с техните противоречиви разбирания за това какво значи да бъдеш образован. Държавата единствено може - но в момента на практика не го прави - да приоритизира кои са уменията/грамотностите, които иска учениците да придобиват в резултат от публичната инвестиция в образованието и да ги оценява добре. Отвъд тези ключови и базови умения, училищата би трябвало да имат пълната свобода да решават с какъв микс от предмети и съдържание ще развиват учениците и каква ще бъде образователната им мисия", коментира за "Дневник" по темата програмният директор на образователната фондация "Заедно в час" Траян Траянов. Според него ролята на държавата е да осигурява на родителите, учениците и университетите достъп до обективна информация за резултатите и качеството на преподаване в дадено училище, не да налага един или друг модел на образование.

Свободата на училищата да избират кои предмети да се учат повече в поледния гимназиален етап ще повдигне въпрос, който предстои да се обсъжда в хода на изготвянето на останалите стандарти -

как ще изглеждат матурите?

Възможно е заради увеличената автономност на директорите, да се получат значителни разминавания в нивото на подготовка по даден предмет дори в две училища с еднакъв профил. Тогава матурата ще трябва да е само върху базовото, т.е. включеното в задължителните часове съдържание, а не в избираемите. Така летвата на финалния изпит може да падне още по-ниско, но от друга страна на последните матури Министерството на образованието обеща да промени формата така, че да е по-съобразен с индивидуалността на децата.

Прочети цялата новина http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/11/08/2642818_dokude_stigna_obshtestvenoto_obsujdane_po_novite/?ref=rss

Свързани новини: