Везиева: IТ бизнесът с идея да се изнася от София. Подкрепяме го

- Към септември имаме два пъти увеличение на инвестициите в сравнение с миналата година. За периода януари – август 2015 г. по статистически данни те са 907,9 млн.евро, а за същия период за 2014 г. - 564,7 млн. евро. Приключили сме 3 проекта, които предстои да сертифицираме с клас за инвестиции. България започна да става

все по-добър

конкурент на

пазара на

инвестициите

Причините са няколко: политическата и икономическа стабилност, ниското ниво на дефицит, предвидимостта на данъците. Влияе и средата, която ни заобикаля. Гърция например беше най-примамливото място, но това, което се случва през последните 2 години там, води до отлив и до все по-засилващо се търсене към нас. Ние сме държава, в която аутсорсингът е нещо много модерно. Не случайно ни бе връчена награда за най - добро място за аутсорсинг в рамките на ЕС. Но това, което е политика на министерството, е не инвестиции на всяка цена.

- Например във възобновяеми източници.

- Да. С тях видяхме как недоброто планиране води до лоши резултати, напрежение между инвеститорите и държавата.

- А какви вложения търсите и искате?

- Искаме развиващи инвестиции, вложения в зони като индустриалните - “Тракия” край Пловдив, Божурище, Русе, Варна. Там, където вече има концентрирани предприятия, да се предлагат инвестиции, свързани с производство. Ако има предприятия в автомобилостроенето, да се привличат съпътстващи производства - правене на стъкло, на уплътнения за автомобили. И то в рамките на тази зона, за да се затвори цикълът.

- За какви инвестиционни намерения бихте могли да разкажете?

- Те са в производството, а не в сферата на услугите. Идеята е за повече производство, защото води до работни места и трайна заетост, без да обезсмислям услугите.

- Кажете все пак конкретни бъдещи проекти?

- Едното е инвестиции в производство на тухли и керемиди. Три места се проучват в момента, защото искането на инвеститора е свързано не само с наличието на глина, но и с добра транспортна локация. Инвестицията е за към 10 млн. лв.

- Откъде идва тя?

- Сръбска е.

- Цветан Василев инвестира там, сърби - тук.

- Не идентифицирам Сърбия с Цветан Василев. Другият проект, който до месец ще се финализира, е свързан с автомобилостроенето и ще бъде около Плевен. Може би защото назад във времето сме имали такива заводи, имали сме добри инженери, инвеститорите са насочват в тази сфера. Друго инвестиционно намерение е логистичен парк в зоната в Божурище, свързан с различни експортни и импортни услуги. Има и заявен интерес от корейци за карго летища.

- Къде ще е това карголетище?

- Стара Загора е добро място за карго летище. Старото военно летище в Русе също е много добро за такъв проект. Още повече - инвеститорите търсят връзка между речен и жп транспорт и авиация. Те ще огледат няколко терена. Там,

където има

възможност да се

възстановят

летищата,

е добре да се направи.

Скоро се срещах с корейския външен министър. Имат идеи за съвместна работа в България, за производства, свързани с млечна продукция, с хранително-вкусова продукция. Бях съпредседател и на 4-5 междуправителствени комисии, от всяка една от тях си дойдох с предложения, които са качени на сайта на Агенцията за малките и средните предприятия. Има добри и нови пазари, към които е редно да се ориентираме.

- Малките и средните предприятия са на фокус в оперативната програма “Иновации и конкурентоспособност”. 25 години след началото на прехода не говорим за тип гаражен бизнес, нали?

- Малките и средните предприятия са 98% от целия бизнес, те са носители на 60% от БВП. Не говорим за търговия и малки магазинчета, а за сериозен бизнес, свързан с производство, услуги и IT сектор. Последният сектор е най-бързо оборотният, с най-високи доходи, с най-висока средна заплата. Идеята, по която работим съвместно с браншовите структури, е да го изнесем от София. В момента той е концентриран в столицата. Би могъл да бъде там, където има висши училища, които подготвят такива кадри. Габрово, Русе, Варна, Пловдив са местата, където би могъл да се развива. И от една година работим за това.

- На IТ сектора не му се ходи в провинцията?

- Напротив, по-скоро те подсказаха тази идея, защото в София се усеща все повече и повече недостиг на такива кадри. Опразването на цялата държава и

населването

на София не

е най-добрият

вариант

- Държавата как ще помогне за разселването на IT бизнеса?

- Ще помогне с това съвместно да определим местата, където биха могли да се направят филиали на фирми, да се открият нови.

- Има ли такива наченки.

- Има, ние работим с тях за пътна карта, така че има вече свежи места. Общо взето потенциалът е в Северна България. Другото, което правим за малкия и средния бизнес, е агенцията да е модератор за пазари, за новости, за търсения. Имаме 6 регионални структури, те ще получават информацията от бизнеса какво му е необходимо и ще я препредават на национално ниво. Оказва се, че досега никой не си е говорил с бизнеса по места.

- Казахте, че не е само секторът на IT технологиите в малкия и средния бизнес, какво друго има тежест в него?

- В него има много хранително-вкусова промишленост, много козметична.

- А там има ли ги иновациите?

- Това е то следващата тема. Работим

IT бизнесът да

влезе в

останалите

икономически

сектори

Да имаме конкретни разработки, които да са реално приложими в селско стопанство, в хранително-вкусова промишленост. И тук идва иновативната стратегия.

- Иновационната стратегия за интелигентна специализация бе приета от правителството. Да обясните с думи прости какво цели този документ от много страници и дълго заглавие.

- Тя е свързана с влизането на науката в производството. Това са високи технологии, които да могат да влязат в най-малкото производство.

- Ние се водим в класациите на иновативните държави като плахи иноватори. Такива ли сме?

- Изобщо не сме плахи иноватори. Като започнах да се занимавам със стратегията, видях, че имаме сериозни традиции и изобщо не сме сред най-плахите. В последните 4 години сме се преместили с 12 позиции нагоре сред 128 държави, които са изследвани.

- На кое място сме?

- На 87-мо. Не сме сред най-плахите, но не сме и държава, която заделя по 6% от БВП за иновации, нещо, което е мечта. Заделяме 0,4-0,5%.

- Като сме позакърнели като държава в тази област, не може ли да прескочим етапи?

- Можем, идеята на тази стратегия е точно такава. В стратегията се определят областите, в които имаме потенциал да развиваме иновации - те са IT технологии, мехатроника и чисти технологии, здравословен живот и биотехнологии и най-интересната е свързана с нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.

- Нека да обясним какво са креативни и рекреативни индустрии?

- Кративната индустрия е свързана с духовното развитие на човек – кина, театри, киноиндустрия, читалища, балет, опера. Рекреативната индустрия пък е свързана с възстановяването на човека, с балнеолечението, с минералните води, рехабилитации.

Определихме тези 4 области с участието на науката и бизнеса, за да се фокусираме в области, в които имаме природен ресурс и хора. Идеята е да се съберат наука, развойна дейност и продукт и човешки ресурс и да се получи икономическо развитие.

- А реално ли е, защото много стратегии са приемани?

- Реалното осъществяване минава през регионалните политики. 28-е области решават коя от тези икономически дейности могат да развиват в следващите години. 4 оперативни програми са ангажирани с тази стратегия. Едната е “Иновации и конкурентоспособност”, другите са в министерството на образованието, на земеделието, на транспорта. Това, което ние правим в момента, е да кажем ясно на бизнеса кое къде се финансира.

- Какви са резултатите от старта на първата ос на оперативната програма “Иновации и конкурентоспособност”?

- Първата ос бе за подпомагане на техническите подобрения в малките и средните предприятия. На първия етап имахме 844 подадени проекта, които се оценяват, на втория етап, който беше през септември, проектите са 288. В понеделник затваряме третия етап за подаване на документи. По него се приемат проекти, ориентирани към знание и услуги. Цялата ос е за 293 ,39 млн. евро и приключва в края на 2015 г. Предстои да отворим 2 оси. Едната е следствие от стратегията, свързана е с подкрепа и внедряване на иновации в предприятията, стойността е 50 млн. евро.

- Тя кога ще отвори?

- Надявам се, през декември. Ще отворим през ноември и още една ос - енергийна ефективност за малки и средни предприятия също с 50 млн. евро.

CV

Родена е в Русе. Завършила е финанси и кредит в Стопанска академия “Д. А. Ценов” - Свищов, с допълнителна квалификация “Контрол в публичния сектор”. Притежава опит в сферата на публичните финанси и администрацията.
От 2007 г. до 2014 г. представлява България в бюджетния комитет на Европейски училища. Преди да бъде назначена за зам.-министър на икономиката, е била началник на отдел в Регионалния инспекторат по образование в Русе. Владее руски и английски език.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител