ВИЗИТКА:

Георги Дичев завършва право в СУ „Св. Климент Охридски”.

От 1997 до 1999 г. е юрист в приемната на президента. От 1999 г. е съдия-изпълнител при СРС.

През ноември 2005 г. на учредителното събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители е избран с пълно единодушие за председател на Съвета на камарата, а през януари 2009 г. е преизбран за втори мандат.

През януари 2015 г. е избран за трети път за председател на КЧСИ.

- Г-н Дичев, колко са новообразуваните изпълнителни дела през 2015 г. и какво сочи сравнението с 2014 г.?

- Новообразуваните изпълнителни дела през първите 6 месеца на тази година са 88 500, през 2014 г. бяха 178 000, през 2013 г. – 185 000, а най-много бяха през 2012 г. – 220 000. Тенденцията на силен спад спрямо пиковата 2012 г. в размер на 20% вече не е толкова ясно изразена и броят на новите дела намалява по-плавно. Големият бум на лошите кредити и икономическите отношения преди кризата и вследствие на нея отминава и има леко оживление в някои сфери на икономиката. От образуваните т.г. 88 500 изпълнителни дела най-много са тези в полза на търговци и други юридически лица – 51 300. Продължава спадът на делата по искане на банки, техният брой за първото полугодие на т.г. e 14 000, едва 16 % от всички новообразувани дела. В сравнение с 2012 г. този спад е 45 %. Обратно – делата в полза на граждани не само не намаляват, но и леко се увеличават. Тази година са образувани 12 640, като 1050 са по трудови правоотношения и 490 – за издръжки. Делата в полза на държавата и общините са 10 600, като трябва да се отбележи, че има трайна тенденция за тяхното увеличаване - спрямо 2011 г. ръстът е 100%. Това е така, защото те все по-често се обръщат към частни съдебни изпълнители за събиране на дългове. От всички дела в полза на държавата 7600 са публични държавни вземания, 3000 са частни държавни вземания. Приключените дела са 42 000.

- Казвате, че като цяло има спад в изпълнителните дела в полза на банките, но всяка седмица излиза информация за предадени на частни съдебни изпълнители длъжници на фалиралата КТБ. Колко вече са те?

- В камарата нямаме такава статистика. В края на годината ще поискаме справка от колегите колко такива дела има и какви са резултатите. Работи се усилено по събирането на кредитите.

- Има ли вече продадени имоти на длъжници на КТБ?

- Някои случаи се приключват и без да се стига до продажби, но при повечето като че ли това ще е единственият вариант, предвид че длъжниците вместо да върнат сумите се съпротивляват и се опитват да осуетят изпълнението. Доколкото знам, за момента реално приключила продан все още няма, но има в процедура на продажба и то не едно дело. Такива дела има в София и Пловдив, вероятно и на други места. Обществото се вълнува от събирането на тези пари, защото това бяха средства, изхарчени от бюджета и трябва да се върнат в бюджета. Полагаме максимални усилия по тези дела, за да отговорим на обществените очаквания. Със сигурност ще има и случаи, в които ще сме безсилни, когато кредитите не са били обезпечени и фирмите са кухи. Когато говорим за задължения, трябва да се знае, че има едни хора, мнозинството от гражданите, които стриктно си плащат всичко, което ползват, но има и други, които на практика живеят на техния гръб, като само консумират, без да плащат и връщат. Защото в цената на всяка услуга или кредит фирмите и банките калкулират и загубите от тези, които са недобросъвестни. Цялото общество и държавата имат интерес задълженията да се изпълняват своевременно и колкото по-рано, толкова по-евтино. Колкото по-късно, толкова по-скъпо.

- Защо има спад в продажбата на недвижими имоти?

- През първото полугодие на т.г. са продадени 4850 недвижими имоти, а през 2014 г. цифрата е 11700. В имотите за публична продан се включват хотели, недовършени сгради, парцели, бизнес имоти, магазини, къщи, жилища, гаражи, земеделски земи и т.н. Важно е уточнението, че продажбите реално са по-малко, тъй като при продан на една сграда статистиката отчита всеки обект в нея – гаражи, паркоместа, офис и т.н. Ако данните за продажбата на имоти през втората половина на годината покажат същата тенденция на спад, би могло да се направи извод за пряка връзка между делата в полза на банки и продажбата на имоти. При продажбата на движими вещи също има спад – 710 за 6-те месеца на т.г при 1700 за 2014 г.

- Кои предложения на Камарата за промени в ГПК вече са в парламента?

- Участвахме в работна група в Министерството на правосъдието, предложенията за промени в ГПК вече минаха през МС и малко преди началото на лятната ваканция влязоха в парламента. Едно от тях е създаване на гаранция за несеквестируемите вземания по банкова сметки – детски, болнични, социални помощи и обезщетения, пенсии. В момента съдебните изпълнители няма как да знаят, че в конкретна сметка се изплаща пенсия или болнични например и ако човекът е длъжник, те я блокират след образуване на изпълнително дело и хората с основание негодуват. С тези промени се гарантира, че хората няма да бъдат потърпевши от такива запори и ще им се запазват тези несеквестируеми средства. Другото е разширяване на обхвата на обжалваемите действия на съдебния изпълнител – отказите да спре, прекрати и приключи изпълнителното дело, отказите да извърши нова оценка с вещи лица при оспорване на определена цена на вещта, разноските по изпълнението, независимо дали съдебният изпълнител е постановил изричен акт за тях. В промените е заложено и създаването на гаранции за обективност и справедливост на оценката на движимите и недвижимите вещи – задължително участие на вещо лице, освен при малките по размер задължения, при които оскъпяването не е икономически оправдано, при оспорване на цената задължително извършване на нова оценка с друго или повече вещи лица, началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Създават се и допълнителни гаранции за правото на защита на длъжниците – образуване на изпълнителни дела по постоянен адрес или седалище на длъжника, както и спиране на публичните продани при внасяне не на 30, а на 20% от дълга. Удължава се срокът за внасяне на цената от купувачите при участие в търг от 7 на 14 дни, за да може той да вземе банков кредит. И, разбира се, въвеждането на електронни запори, за което говорим от толкова дълго време. При електронния запор таксите в някои случаи ще паднат 30 пъти - от 540 на 18 лв. – толкова струват запорите до 30 банки, което е голямо облекчение за длъжниците и за кредиторите. Ние обаче имаме и други предложения, с които вече сме запознали Министерство на правосъдието и депутати и се надяваме, че ще бъдат внесени в НС от тях, за да се присъединят към другите.

- Какво включват тези други предложения?

- Целта им е да се намали цената на изпълнението и да се балансират правата на страните. Например въвеждане на електронни търгове, има ги в Унгария, Латвия, дори Казахстан. При писмено искане на една от страните съдебният изпълнител да може да провежда електронни публични търгове на вещи, но той всъщност не участва в процедурата. Идеята е Министерството на правосъдието да създаде и поддържа онлайн платформа за електронни търгове, за да имат хората доверие, че търговете са контролирани от държавата. Съдебният изпълнител само оторизира наддавачите, оттам нататък всичко става по електронен път. Участниците в търга не знаят нито колко, нито кои са. Виждат единствено последната предложена цена, така че не може да има никакво манипулиране. Накрая самата система обявява кой е спечелил търга и купувачът си принтира протокола от нея. Съдебният изпълнител само заверява продажбата. Има добросъвестни длъжници, които искат да продадат имот, за да покрият дълга си, но на свободния пазар трудно някой ще купи нещо, което е с ипотека или под възбрана. Ако длъжникът и кредиторът се споразумеят за началната цена, биха могли да използват електронната продажба и така да си спестят значителни суми за такси, хонорари и лихви, а сделката вече ще има действието на публична продан по ГПК, т.е. имотът ще бъде купен без тежести. Съдебният изпълнител само накрая ще извърши разпределението на сумите между кредиторите и може да остане нещо и за длъжника. По този начин ще се постига максимално висока цена на имотите и ще се спестяват значителни разходи не само на длъжниците и кредиторите, но и на съда за излишни процеси.

- Има ли други страни, в които съществува така практика?

- Нашето проучване сочи, че доброволни продажби има в САЩ, Франция, Холандия, Белгия, Полша, Словакия и Латвия. Не на последно място имаме предложение във връзка с предаването на деца, което засяга стотици хора. В момента законът е разписан така, че на практика трудно може да се изпълни такова съдебно решение. Ние предлагаме ако длъжникът, т.е родителят не даде на другия децата, да бъде глобяван при всяко неизпълнение, а не само за неотговаряне на поканата за това, както е в момента. Всяка влязла в сила глоба да бъде възлагана от НАП за събиране в рамките на същото изпълнително дело. Целта е родителите да знаят, че има санкции, които са реални, ефективни и да бъдат мотивирани да изпълняват доброволно без принуда. В момента сме свидетели на много ексцесии, изключително тежки случаи, когато майка или баща не може да види детето си с години. Освен че страда съответният родител, това не е в интерес и на детето. Размерът на глобите е уреден и сега  – до 400 лв., а при обжалване - както прецени съдът. В Министерството на правосъдието има принципно съгласие да подкрепят тези допълнителни предложения.

Какво показа проверка на Камарата на всички ЧСИ-та в страната?

През май и юни бяха проверени всички 164 кантори на частни съдебни изпълнители и в 35 от тях бяха открити някакви пропуски и нарушения. Най-често те са неплатени авансови такси или липсващи документи за това, нарушаване на местната подсъдност, неприложени документи по делото и други. В началото на следващата година отново ще бъдат направени проверки дали са изпълнени препоръките и отстранени пропуските. Вече сключихме договор за изграждане на електронна система за статистика, мониторинг и контрол. Работим и по критериите за оценка на риска на канторите, както и по дисциплинарен кодекс. Обобщихме и цялата дисциплинарна практика на комисията и на ВКС. Работим усилено и с инспекторите на МП за подобряване на взаимодействието. Контролът е изключително важен за нас. Само чрез него можем да се върнем към корените на професията в самото начало, когато ЧСИ беще символ на законност и справедливост.

- Има ли все още колекторски фирми, които лъжат длъжници, че ги гони частен съдебен изпълнител?

- Имаме информация, че някои продължават да действат така, но случаите като че ли намаляха. Ние на сайта на камарата сме обяснили на хората, а и непрекъснато повтаряме, че частните съдебни изпълнители не звънят по телефоните на длъжниците и не чукат по вратите им да ги заплашват, те не са наказателна бригада. Нямаме нищо общо с колекторските фирми и много държим на това ясно разграничение. Ние действаме само по законова процедура, 7 органа упражняват контрол върху нас и за разлика от други носим цялата отговорност - дисциплинарна, гражданска и наказателна.