Иван Николов: Фанариотските рефлекси на Вартоломей

Митрополитът на Търново, като откри... сандък, съдържащ библиотеката на древните търновски патриарси, запали в градината си всички български книги...” ( Georges Bousqet “ Histoire du peuple bulgare” , Paris, 1909) Колкото и парадоксално да е, но уважаемият Вселенски патриарх Вартоломей се срина от пиедестала си на върховен религиозен водач и духовна еманация, насред София в Българското президентство, до равнището на далечните си предци-фанариоти, които правеха точно това, за което пише в обемистия си труд и французинът Жорж Буске. Нека да запазим самообладание. Нека да запазим националното си достойнство и да не се поддаваме на провокации.

Вселенският патриарх Вартоломей нека да си бръщолеви каквото иска. Неговите думи вече нямат стойност, нямат смисъл, нямат елементарно значение. Той дойде като вселенски патриарх, но ще си тръгне като духовен плебей. Такъв е той вече в нашите очи и нека това най-после да схване целият наш държавен елит – в случая Българският президент Росен Плевнелиев и негово светейшество Българският патриарх Неофит. Явно, че тези, които са подготвяли посещението на Вартоломей в България са се ръководили от съвсем примитивна философия на поведение, за да изкристализира тази философия в някакъв бакалски манталитет на постоянно надписване на сметките.

Без свян, без срам, без Божие смирение той поиска това, което нито е сътворявал, нито е давал. Поиска това, което е сътворено от българите и българските духовници, живеещи от векове по тези места - в Сяр, Ксанти и Драма. И щом господин Вселенският Патриарх пожела да връщаме колелото на събитията десетилетия назад, ще се върнем и ние, но само десетина години. Разбираме, че няма да му е приятно, като напомним, че през 2002 г. в град Воден/Едеса/ беше създадена организацията „Български човешки права в Македония”. И точно тази религиозна общност още същата година отправи молба до тогавашния „архиепископ на Атина и цяла Гърция г.г. Христодулос” „за отдаване на средновековния храм „Св. св. Кирил и Методий” /”Успение Богородично”/ в Едеса /Воден/ на българската православна общност в Македония.” След като привеждат многобройни исторически и археологически доказателства за българската принадлежност на тази църква, авторите на молбата се обръщат към архиепископ Христодулос: „Ваше Блаженство, По-горните исторически събития, които Ви са известни, убеждават, че старата катедрална църква във Воден/Едеса/ е българска църковна постройка от Х век и не може да се счита за собственост на гръцката държава. Поради тази причина молим, да отдадете въпросният свети храм на българската православна общност в Македония, която представляваме. ...

С безкрайно уважение Временно църковно настоятелство.” Какво излиза? Не България има да връща духовни ценности, а Вселенската патриаршия и Гърция трябва да се извинят за многобройните похищения на българското духовно наследство по тези земи – Егейска Македония. Според една статистика на Екзарх Йосиф Първи в 1913 г. в Македония, като цяло, е имало 1139 български църкви, 155 параклиси, 62 манастири, обслужвани от 1132-ма свещеници. Къде се дяна всичкото това духовно богатство? Задаваме този въпрос без заобикалки на Вселенския патриарх Вартоломей и чакаме честен отговор. И без шикалкавения. Ерата на фанариотските рефлекси отдавна е минало, но защо ли господин Вселенският патриарх Вартоломей продължава да си живее с тях?

Иван Николов, журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание България-Македония. 

Прочети цялата новина http://pik.bg/иван-николов-фанариотските-рефлекси-на-вартоломей-news432590.html

Свързани новини: