Лобистки промени изкривяват пазара на застраховки

Някои от предложените промени в Кодекса за застраховането (КЗ) са в ущърб на потребителите, застрахователните дружества и обслужват лобистки интереси. За това алармираха в отворено писмо неправителствени организации. Писмото е подписано от Борислав Богоев, Финансов експерт и заместник председател на КФН, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”, в периода 15 юли 2010 г. до 24 януари 2014 г., председателя на асоциацията на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров и Румен Гълъбинов - Председател на Агенция за застрахователен надзор от януари 2002 г. до март 2003 г. и от март 2003 г. до юни 2005 г. – Заместник председател на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“.  В писмото се посочва, че приетите на 7 октомври промени ще ощетят както застрахованото лице така и застрахователя.  На първо място се посочва забраната за сключване на "Гражданска отговорност" онлайн.  Онлайн пазаруването не само на стоки, но и на финансови продукти, е практика в цял свят. Застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите” (ГО) е най-масовата и най-регламентираната, освен това при нея несъществува изискването общите условия да се подписват от двете страни, както е при други застраховки, тоест тя най-лесно би могла да се продава по интернет, ако законодателят реши и отпадне стикера. Кодексът дава възможност на много по-сложни застраховки да се продават онлайн, а изрично забранява тази, което оскъпява и усложнява процедурата по покупко-продажба на ГО и не е в интерес нито на потребителя, нито на застрахователя или брокера, се казва в писмото. Има становище на IT сектора да не се забранява сключването онлайн на "Гражданска отговорност", което е подписано от Българската асоциация на софтуерните компании, Българската уеб асоциация, ИКТ Клъстер, и “Интерактив Адвъртайзинг Бюро” България, което се казва: „Аргументите, на които се базира предложението на Комисията за финансов надзор за забраната за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” онлайн, са неубедителни и не са обвързани с възможностите за технологично решение за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Европейската практика показва, че улесненият достъп и гъвкавата процедура повишават търсенето на услугата, но също така са и предпоставка за създаване на по-добра комуникация и обмяна на данни между застрахователите и органите за контрол и организация на пътното движение“.  В писмото се посочва още, че в 27 държави от ЕС "Гражданска отговорност" може да се сключва и онлайн. В писмото се посочва още, че изискването за запазване на стикера като неделима част от застраховката е лобистки текст. Според становището стикерът отдавна е "изчерпал своята роля като удостоверителен документ". След въвеждането на „електронна полица“, където информация за всяка една застраховка по „Гражданска отговорност“ може да се намери в регистъра на Гаранционния фонд и тя постъпва и се обновява в реално време, не е необходим стикер за удостоверяване на наличието на застраховка. Отдел „Пътна полиция” може да провери с таблет или телефон, както и всеки от своя компютър, въвеждайки регистрационен номер или номер на рама на автомобила, дали е налична ГО.  В писмото се посочва, че стикерът е въведен за улеснение на „Пътна полиция“ при проверките, преди наличието на електронния регистър. В становището се посочва, че ползвателите на застрахователни услуги заплащат ежегодно между 7 млн. и 10 млн. лв. за един ненужен документ със спорна доказателствена сила. "Твърдо сме убедени, че така написан текстът открито обслужва частни лобистки интереси на фирми и организации, които нямат интерес от директен достъп на гражданите до този тип финансова услуга. До този момент са отпечатани около 40 млн. стикера с единична цена 1 лев и 40 ст. за стикер или застрахованите лица до този момент са платили около 60 млн. лв. Трябва да се разбере кой печата стикерите и каква е връзката с вносителите на измененията в КЗ. Освен това с подобни текстове морално се омаловажава големият труд, положен от експерти на „Застрахователния надзор“ и на застрахователите, които от години работят по текстовете на КЗ и по транспониране на европейското законодателство", пише в писмото. Като друга опасна тенденция се посочва завишаване на правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление “Застраховател надзор”, в промените на КЗ. В текстовете е заложена възможността за субективна оценка и неяснота на какви критерии следва да отговаря подготовката за придобиване на квалифицирано участие. Текстовепе позволяват вмешателство на одиторите в застрахователния бизнес.  Подобно законодателно предложение не следва и не е в духа на европейското законодателство и на актовете на Европейската комисия. Освен това Комисия за финансов надзор, в която е управление „Застрахователен надзор“, е колективен орган и не би трябвало на едно от трите управления да се дават по-големи правомощия, които са от нивото на колективния орган. (да не се повтори случая КТБ в небанковата финансова сфера), се посочва още в писмото. При тези завишени правомощия има предпоставки за субективен подход към една или друга застрахователна компания, което може да доведе до оказване на натиск към определени компании, а от там и към промяна профила на застрахователния сектор като цяло по административен път. Предупреждаваме за тези лобисктки и противоречащи на европейския дух текстове, за даване на свръх пълномощия в лицето на заместник председателя (който и да е той), с което се създадат предпоставки за субективно надзираване на застрахователния бранш и съответно за дискриминиране на определени компании от пазара и толериране на други, се казва още в позицията.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_588929.html

Свързани новини: