Финансовият сектор: добри и лоши новини от последното тримесечие

Тази седмица Европейската комисия занижи прогнозата си за икономическото развитие на България през следващата година - реалният ръст на БВП се очаква да се забави до 1.5%, а най-притеснително е очакването за сериозен спад на инвестициите в основен капитал до -2.4%. В същото време, частното потребление се очаква да се повиши и безработицата да спадне с 0.7%. Прогнозите на ЕК не са най-точното нещо на света и още през тази година България ще надскочи чувствително европейските очаквания за ръста на нашата икономиката. Въпреки това предупрежденията на Брюксел е разумно да се вземат под внимание. Най-притеснително стои очакващото се свиване на инвестициите в основен капитал от 2.4%, тъй като производствената база е основата на устойчивия икономически ръст. За съжаление, данните от финансовата система дават основание да очакваме, че капиталовите инвестиции в страната през следващата година ще са неубедителни. Кредитирането през последните 12 месеци се задържа на едно ниво, докато българите продължават да увеличават спестяванията си. Имайки предвид, че растящите спестявания натискат лихвите по депозити и кредити надолу и в момента те са на много ниски нива, то този продължаващ феномен (растящи депозити, свито кредитиране при ниски лихви) говори за други причини. *В сумите за кредити и депозити не са включени тези от кредитни институции Едно от възможните обяснения е периодичната несигурност, която някои министри инжектират в бизнес средата чрез несъгласувани в МС предложения. Бомбастични идеи за повишаването на данъците върху труда, падналият като гръм данък "вредни храни“, който още невнесен накара някои от най-големите инвеститори в хранително-вкусовата промишленост да си замразят инвестиционните планове и да заговорят за изтегляне от България, продължаващ относителен къс хоризонт на регулациите в енергетиката и топлоснабдяването при липса на прозрачност на вземане на решенията на регулатора и т.н. Инвеститорите гледат с крайно недоверие на министри, които могат без предварително съгласуване и дебат да им променят регулаторната среда по начин, който практически да обезсмисли капиталови инвестиции с хоризонт десетилетие напред. В същото време, българите продължават да увеличават депозитите си. За последното тримесечие влоговете на физически лица са се увеличили с 1.2%, а за последните 12 месеца – с 16.8%. Банките отличнички по привличане на депозити от физически лица за третото тримесечие от годината са Булбанк, ДСК, ПИБ, Експресбанк и ЦКБ. Особено добре се е представила ПИБ, която след атаката срещу нея и кризата през лятото на 2014 г. е успяла да увеличи депозитите си от физически лица с над 1 милиард лева. Банката обаче се справя по-неубедително с привличане на корпоративни влогове. Най-добре представящите се банки по отношение на отпуснатите корпоративни кредити за последните три месеца са ОББ и ПИБ. Изненадващо на трето място се нарежда Търговска банка Д, следвана от Булбанк и държавната ББР. Разгледани на годишна база обаче корпоративните кредити са определено в застой. Ръстът на годишна база в цялата банкова система е едва 130 милиона лева. Що се отнася до ипотечните кредити, за банковата система те дори спадат на годишна база от 9.3 милиарда през септември 2014 г. до 8.8 милиарда през септември 2015 г. Това е донякъде разбираемо, тъй като много от банките изчистват портфейлите си от стари и некачествени ипотеки, отпускани по време на и малко след бума в строителството. Все пак, отличници за последното тримесечие са Райфайзен, Токуда, Алианц, Сосиете и ЦКБ. Подобно на ипотеките, потребителските кредити през последната година са намалели за банковата система с около 160 милиона. Известно раздвижване се наблюдава в отделни банки обаче. Например, ПИБ е успяла да отпусне значителните 43 милиона нови потребителски кредити за последното тримесечие, следвана от ЦКБ с 23 милиона. След тях се нареждат Експресбанк, Ти Би Ай банк и Алианц Банк. Една от причините потребителското кредитиране в банките да буксува напоследък е предпазливостта в условия на криза и на пазарна непредсказуемост, на потребителите да теглят, а на банките да отпускат потребителски заеми за по-съществени суми. Необезпеченото кредитиране за по-малки суми, от порядъка на няколкостотин лева за период до няколко месеца, традиционно е извън сферата на интерес на повечето банки и се поема от небанковото кредитиране, познато основно като индустрията за бързи кредити. Там се наблюдава бавна консолидация на пазара, след като задължителният капитал беше вдигнат през последните години и някои от по-малките и несигурни играчи се изтеглиха. В този сектор, макар и малки по обем, отпуснатите кредити продължават да бележат ръст, движен от няколко фактора.  Първо, като отчете неспособността на проваления закон "Кадиев“ за потребителското кредитиране да въведе реална защита за потребителите, част от сектора премина към засилване на саморегулацията и асоцииране. Към момента работят две обединения, като създадената последно Асоциация за отговорно небанково кредиране (АОНК) прие и собствен Етичен кодекс. Така успешно се въведе реална защита за потребителите, което им даде допълнителна сигурност да прибягват до подобно кредитиране. Второ, като стъпват на поетите задължения от България, в рамките на Програма 2020 на ЕС за електронните услуги и на Програмата за управление на правителството, все повече компании за такива кредити предлагат нови технологични решения, лесни и достъпни, които са изключително предпочитани от младежите. Трето, целевите потребители се променят и доста хора от средната класа все повече се ориентират към подобна услуга поради нейното удобство. Като цяло, те са по-наясно с естеството на продукта и за какво е най-добре да се ползва, така че го интегрират по-успешно в семейните си финанси. Друг интересен феномен в т.н. бързи кредити е постепенното намаляване на ипотечните такива за сметка на потребителските. Това кореспондира добре с тенденцията лихвите по ипотечните кредити в банките да падат и съответно хората да се преориентират към тях, както и с променящата се целева група – средната класа е далеч по-малко вероятно да ипотекира недвижим имот, за да получи средства за текущо потребление. Бързите кредити са инструмент за потребление и покриване на текущи сметки и съответно са най-изгодни, когато се ползват като такива. Като цяло, финансовият сектор е в такъв етап на своя цикъл, че условията за разширяване на кредитирането и стимулиране на инвестиции са много добри. Банките разполагат със солидна база спестявания и са свалили лихвите по кредити и нови влогове значително. Кредитирането обаче буксува поради несигурност във външната среда и недостатъчно бързо подобряване на бизнес климата. А това вече е отговорност на местната и централна власт, от които се изисква да намалят бомбастичните и несъгласувани предложения и да водят предвидлива дясна политика в диалог с предприемачи, потребители и експерти.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_589007.html

Свързани новини: