В държавата се завихри "Ватроломейгейт"

Президентът Росен Плевнелиев определи като "неуместно" поставянето на претенции за връщане на гръцки икони и други свещени предмети по време на награждаването на Вселенския патриарх с най-високото българско отличие - орден "Стара планина“, като уточни, че самото връчване на отличието е станало по правилата. Коментарът на държавния глава е по повод избухналите спорове и многобройни конспирации, свързани с визитата на Вартоломей. Самият Плевнелиев е критикуван, че е допуснал голям гаф с награждаването на Вселенския патриарх, като една от причините е именно словото патриарха на церемонията. Конспирацията обаче придоби и политически измерения заради подозренията, че визитата на Вартоломей е замислена като пиар кампания на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, по чиято инициатива стана посещението и който в сряда бе издигнат за кандидат-президент от инициативен комитет. По същото време лидерът на БСП Михаил Миков настоя председателят на парламента Цецка Цачева да провери дали е изпълнена цялата процедура по присъждане на най-висшето държавно отличие на Вселенския патриарх. Той напомни, че в Държавен вестник все още не е обнародван указът за ордена. Миков не намерил информация нито на сайта на президентската администрация, нито сред решенията на правителството, което трябва да направи предложението до държавния глава. "Моля ви да не публикувате указа до установяване на това дали е изпълнен целият фактически състав по присвояване на този орден", призова Миков. Цачева обеща да направи всичко по силите си депутатите да получат информация, но уточни, че ако от президентството постъпи указ в Държавен вестник, тя няма правомощия да спре обнародването му. Президентът награди Вселенския патриарх с ордена в понеделник, а след церемонията Вартоломей поиска България да върне на Гърция църковни ценности, взети от гръцки манастири, което пък стана повод премиерът Бойко Борисов да откаже среща с патриарха. "Не беше мястото, не беше начинът, по който Вселенският патриарх да отправи тази своя отдавна известна на българската държавност претенция", коментира Плевнелиев. Той призна, че бил изненадан от думите на Вартоломей, но допълни, че повдигането на темата не е нещо ново. При удостояването на Вселенския патриарх с орден "Стара планина" е спазена процедурата за връчване на такива отличия, заяви Росен Плевнелиев. Той обясни, че указът е по предложение на външното министерство, съгласувано с БАН. Предложението идва от Министерството на външните работи, защото става дума за награждаване на чужд гражданин, каза още Плевнелиев, като обясни, че когато става въпрос за награди на български граждани, тогава предложението идва по линия на Министерския съвет. "Такъв е случаят и с връчването на орден "Стара планина“ на Вселенския патриарх, което става по предложение на Министерството на външните работи. Повече от ясно е, че не беше нито мястото, нито начинът, по който Вселенският патриарх да отправи тази своя, отдавна известна на българската държавност, претенция. Тези въпроси се решават по пътищата на дипломацията и в рамките на двустранните отношения на България и Гърция. Проблемът е отдавна известен на поколения български политици и дипломати, според мен - и отдавна решен. Това е моята ясна оценка. Когато се връчва едно висше държавно отличие, това е знак на висша дипломация, уважение и поглед назад какво той е свършил и помогнал на България. Ние няма как да очакваме какво той ще каже или изрази като претенция в своята реч. Определено обаче бяхме изненадани. Той получава това отличие във връзка с негови действия и подкрепа на Българската православна църква в миналото по предложение на Министерството на външните работи", заяви Росен Плевнелиев. Що се отнася до гръцките претенции, разговори за тях вървят от години по дипломатически път. Това ще продължи да се случва и занапред, заяви президентът. Той допълни, че би поощрил именно в рамките на тези преговори да бъдат поставени и български претенции за връщане на светини, каквито са костите на цар Самуил. Вартоломей и (фал)стартът на предизборната кампания на Воденичаров Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, по чиято инициатива Вартоломей посети България и освен с държавно отличие, си тръгна и с почетно звание "доктор хонорис кауза" на БАН, продължи да изтъкна приноса на Вартоломей за единението на Българската православна църква (БПЦ) и отношението му към природата. Малко преди Инициативен комитет да го издигне за кандидат -президент с мотива, че е патриот, гражданин, обединител и голям учен, акад. Воденичаров обясни пред БНТ: "Малко хора помнят, че той изигра роля за единението на църквата ни преди години. Обществото тогава не изрази благодарност към него. Ние му дължим този жест. Освен това той е помагал много на БПЦ по различни поводи. Наши учени могат да ползват библиотеките под негова юрисдикция. Смятам, че визитата му мина добре". "Направо попитахме Вартоломей дали е съгласен да посети България. След това се свързахме с Българската православна църква и очаквахме те да насочат дата за посещението му", каза той. "Моралните ценности губят стойност и БАН иска да се свързва с личности, които имат виждане за морала и мислят за човечеството. Не съм имал контакти с Вартоломей до момента, познавах го от изказванията му. Той е силен привърженик на отношението към природата, което трябва да имаме. Хората трябва да я ползват разумно, за да я оставят за следващите поколения", обясни акад. Воденичаров, който за кратко бе министър на образованието в първия кабинет "Борисов" и бе инициатор на поискания от БСП референдум за АЕЦ "Белене", защитавайки руския проект. На въпрос дали е съгласен с искането на Вартоломей да се премахне монументът на първия български патриарх Антим Първи от двора на българската църква "Св. Георги” в Одрин, академикът отговори: "Смятам, че не трябва да бъдат премахвани паметници, но не съм дълбоко в течение на ситуацията с паметника на Антим Първи". Думите на Вселенския патриарх По време на церемонията по връчването на орден "Стара планина" на 9 ноември Вартоломей заяви, че Вселенската патриаршия иска връщане на отнети по време на войни мощи на свети митрополии и свети обители от Северна Гърция. "Особено молим за светините от нашите Свети патриаршески и ставропагиални обители Света Богородица Икосифиниса в планината Пангей и Честният предтеча край Сяр и други, които за съжаление са били ограбени и не са в богослужебна употреба у естествените си правоимащи места, което безспорно е грях пред Бога и хората", каза Вселенският патриарх. Впоследствие неговото обръщение към българския патриарх Неофит - "блаженейши", бе изтълкувано от някои медии като пренебрежително. Изказванията на Вартоломей не са обидили никого и не е унизително, каквито интерпретации се появиха, коментира началникът на синодалния отдел "Богослужебен" архимандрит Дионисий пред бТВ. Според богослова и философ проф. Калин Янакиев "скандалът с Вартоломей е активно мероприятие. (...) В България непременно трябва да се внуши, че православието е руско и Русия е православната страна". Калин Янакиев и архимандрит Дионисий разясниха, че обръщението, използвано от Вартоломей към българския патриарх Неофит, не е пренебрежително. То е изцяло по канона, със съответната титла на патриарха, коментира богословът. "Обикновено Вселенският патриарх се обръща към останалите патриарси с "Ваше блаженство", макар че той в случая прибави "блаженейши" и "светейши", посочи Янакиев. Същото коментира и представителят на Светия синод, според когото този начин на обръщане "най-малко не е пренебрежително". Според архимандрит Дионисий заформеният в медиите скандал не е свързан с искането за връщане на реликвите, а е бил подготвен още преди посещението на Вартоломей I. "Месеци или месец преди идването на Вселенския патриарх в България Фейсбук подготви с артилерийска подготовка враждебностите към него", смята Калин Янакиев, според когото целта е била постигната. Шефът на НИМ: Ще върна реликвите, като ни върнат Западна Тракия Ще върна реликвите на Вартоломей, когато ни върнат Западна Тракия и Егейска Македония, коментира преди тях директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров пред бТВ. Част от спорните реликви се съхраняват в НИМ. "Не сме откраднали, а сме прибрали тези реликви, за да не станат жертва на военните действия - тогава е била Първата световна война. Именно затова е било предложено тези неща да бъдат прибрани в София", обясни Димитров как църковните реликви са се озовали у нас. Според него обаче тези реликви не могат да бъдат върнати. "Ако се върнем към тези стари рани, то тогава ние можем да поискаме територията. Ако ще поддържаме този език - да, аз мога да ги върна, но в момента, в който ни върнат Западна Тракия и Егейска Македония, защото те също са заграбени от България чрез Ньойския договор. Защо трябва да се връщаме 100 години назад, не е ли по-добре да гледаме напред?", попита Божидар Димитров. По този повод по-късно президентът коментира, че дипломатическите разговори трябва да продължат и е имало идеи част от тези реликви да бъдат заменени за костите на Цар Самуил. Иска ми се усилията на българската държавност и дипломация да продължат така, че костите му да бъдат погребани по най-достойния начин у нас с държавни почести, каза Плевнелиев.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/v-darzhavata-se-zavihri-vatrolomeigeit-news241690.html

Свързани новини: