Георги Милушев: След пленума Живков забрани да купим беемве на приятелката на сина му

- Трябва да уточним, че Живков вече не беше генерален секретар на БКП, но още заемаше поста председател на Държавния съвет. На 11 ноември сутринта ми съобщиха, че той иска да отиде в сградата на ЦК, за да освободи кабинета.

Малко след това ми се обадиха, че Младенов е готов да потегли от вилата си в Бояна. Бързо ми светна, че има голяма вероятност старият и новият генерален секретар да се засекат по общия им маршрут по бул. “България”.

Обадих се на личната охрана на Живков и им казах да забавят тръгването от Банкя. А при “засечка” да изчакат и да дадат предимство на колите на Младенов.

Обаче Живков

разбрал за

“конкуренцията”

и настоял да тръгнат веднага. И преминал по стария ред и правила. Екипът на Младенов минава малко след това и той вижда “зелената вълна” и слезлите от кабините си регулировчици.

- Кара ли ви се за този “гаф”?

- Веднага се свърза с мен и ядосано ми каза: “Какви са тези мерки, другарю Милушев?! Хората ме видяха, ще кажат гледай го сега и тоя?!” Обясних му как се е случило недоразумението. Сега си мисля, че още от този ден започваха моите неприятности в новата ситуация.

- Да не искате да кажете, че вече сте предчувствали уволнението си?

- Нормално е при такава смяна да бъде сменен и началникът на УБО. Тази длъжност е по-специфична. Говоря за онова време.

- Още на срещата в 12 часа ли Младенов ви съобщи, че сте уволнен?

- Не. Той ме посрещна съвсем нормално, поръча кафе, а аз отново му се извиних за сутрешната случка. Младенов ме изслуша и махна с ръка: “Добре, както и да е...” После съгласувахме мерките по охраната му, защото при новия пост те щяха да са много по-различни от охраняването му като член на Политбюро и външен министър. Обясних , че вече ще се придвижва с бронирана кола - една от двете в гараж. Мерцедесът, който вече ще го вози, имаше трета степен на защита - беше непробиваем с куршум. Младенов одобри предложените от мен мерки и се отказа от “катафалката”.

- Каква катафалка?!

- Така Живков наричаше линейката, която пътуваше след кортежа му. Явно той не можеше да понася гледката с нея и всеки път, като я видеше, ръкомаше ядосано: “Махнете я тази катафалка!” Чудехме се как да я отдалечим така, че той да не я вижда.

С Младенов уточнихме и въпросите с обслужването на Живков - телохранители, медицински екип, шофьор. Разбрах, че на заседанието на новото Политбюро след пленума е решено пенсията на Живков да е колкото дотогавашната му заплата. Младенов каза да се полагат грижи за внучката му Евгения и изрично поръча: “И занапред към другаря Живков да има цивилизовано отношение!”

- Тодор Живков имаше ли някакви по-специални желания?

- Имаше само две молби - да му бъде даден политически сътрудник, който да му помага в работата, и да има кабинет в Държавния съвет. На втория ден след пленума той изглеждаше значително по-добре. Беше бодър, предишната вечер го бяха посетили синът му Владимир и внучката Евгения. Не ме прекъсна нито веднъж, докато го информирах за срещата си с Младенов. И когато свърших, той изрече онези изречения, за които вече ви казах: “Добре направи Георги Атанасов, че прекъсна изказванията (на пленума - б.а.). Както вървеше след изказването на Ирибаджаков (акад. Николай Ирибаджаков, философ - б.а.) пленумът можеше да вземе друг обрат.

- Не уточни ли какъв обрат?

- Замълча си, остави фразата недовършена. Но това беше стар негов похват, за да предизвика събеседника си към допълнителни въпроси. Тях поставяше сякаш в папка досие в паметта си, от която цитираше в най-неочаквани моменти.

- Изглеждаше ли като човек, който се е примирал?

- Когато говореше, думите, а и видът му издаваха искреност и тревожност. Каза “Главното сега е да не се допусне никакво разцепление в партията. Никакво разцепление!

Да се помага на

новото ръководство!”

След години, през които знаем какво се случи, често се сещах за тези му “заклинания”. Дали тогава Живков проявяваше прозорливост, или внушаваше, че без него партията е обречена. И досега нямам точен отговор на тези въпроси.

- На 12 октомври видяхте ли се пак с Живков?

- Да, и тогава ми се стори, че той е загрижен повече за сина си Владимир. Каза ми: “Гледай да му помагаш.” Смисълът на тази молба беше по-скоро да го контролирам. Владко се беше алкохолизирал и стана непредсказуем. На Евгения имаше пълно доверие, смяташе, че е сериозна и задълбочена. “Като майка си” , обичаше да казва.

- Кога и как ви уволниха от поста началник на УБО?

- На 14 ноември ми съобщиха, че в 11 часа трябва да бъда при вътрешния министър Георги Танев заедно с двамата си заместници. В кабинета му край масата седяха ген. Георги Младенов и ген. Сава Джендов. Министърът без никакъв увод ми каза: “Вие сте освободен от длъжността началник на УБО. Ръководството на управлението се поема от ген. Джендов под прякото ръководство на ген. Младенов. Мина ми през ума, че Петър Младенов и Сава Джендов са съвипускници от Суворовското училище, а със съфамилника си Младенов са земляци и близки приятели.

- Попитахте ли за причините, поради които ви освобождават от поста?

- Попитах, разбира се. Но министър Танев явно нямаше желание да говори и каза само: “Вие сте освободен!” И после добави: “Сдавайте и след това венага се прибирайте вкъщи. Не е желателно да се срещате и разговаряте с хора...” Дори не трябвало да ходя на пленума на ЦК на 16 ноември.

През това време в кабинета внесоха заповедта за временното поемане на длъжността от ген. Сава Джендов. Звънна телефонът, търсеше ме Тодор Живков, който зададе обичайния си въпрос: “Какво има?” Казах, че всичко е нормално и той ми обясни, че ме търси заради беемвето, което синът му Владимир искал да купи на приятелката си Валя. Живков категорично нареди да не се дава никаква кола на Владко.

- Как сдадохте поста?

- Преди да напусна кабинета, Танев каза уставно: “Вървете и сдайте!” Поне пет дни са необходими на един оперативен работник, за да “сдаде” поста си. А аз имах само няколко часа. В колата зад мен седна ген. Георги Младенов и постоянно имах чувството, че съм арестант пред конвой. В управлението представих ген. Джендов, благодарих на служителите за съвместната ни работа, събрах вещите от кабинета си и побързах да си тръгна. Джендов вече се настаняваше на бюрото ми и даваше нареждания... А на първата ни среща с Младенов той ми каза: “Ние с вас ще работим и занапред...”

- Как продължи животът ви след уволнението?

- На другия ден, 15 ноември, ме извика премиерът Георги Атанасов. Опита се да ме успокои, смятал, че приемам всичко много емоционално и драматично. А тя, смяната ми, си била в реда на нещата. Но вече имало решение да замина посланик в Лисабон. Отаказах категорично, казах им, че при големите промени, които стават у нас и в Европа, не може един бивш началник на УБО да представлява страната ни в Португалия. Отказах и поканата на ген. Атанас Семерджиев, който смени Георги Танев в МВР, да оглавя Централното информационно-организационно управление на министерството.

Междувременно започна и дело № 1 срещу Живков. Ходех три месеца в Главно следствено управление. Четирима следователи ме разпитваха - започне единият, след като се умори, идва вторият и така от сутрин до вечер. Къде са замъците, сметките и вилите на Живков? Обясняваш, повтаряш, обясняваш, повтаряш, повтаряш, повтаряш... едно и също цели три месеца.

Един ден ме извика Петър Башикаров и каза, че има решение да замина зам. търговски представител в Сайгон. Пак отказах, но той ме озадачи с думите:

“Трябва да напуснеш

България до 3 дни!”

И в сряда отлетях за Виетнам. Преди да замина обаче, ген. Джендов ме извика на среща с Младенов. Два часа приказвахе и на тръгване му казах - познаваме се добре, работили сме добре, не можете да се оплачете от мен. Но с този екип, който имате сега, няма да изкарате дълго на този пост.

- Екипът му от УБО?

- Не, имах предвид екипа около него, антуража му.

- Колко време работихте във Виетнам?

- Около година. Но през юли отново ме извикаха в София, вече като свидетел по делото срещу Живков. Ген. Джендов пак ме извика при Младенов. И като видях пред президентството “град на истината”, палатки, чудесии, ужасии. Младенов казва: “Е, генерале, ти беше много прав за това, което ми каза. Снощи се проведе заседание на Изпълнителното бюрои всички, с изключение на бай Добри (ген. Добри Джуров - б.а.) гласуваха да си подам оставката като президент.

На 6 юли Петър Младенов си тръгна от властта...

(Край)

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител