Еврофондовете: без приоритети и без достатъчен контрол

11/11/15 08:09
(http://www.klassa.bg/)

Еврофондовете: без приоритети и без достатъчен контрол

Европейските пари се изразходват не толкова в съответствие с някакви критерии или цели на Европейския съюз, а заради самото "усвояване" на средства. Това вече познато заключение е един от основните изводи на редовния годишен доклад на Европейската сметна палата, която одитира изразходването на еврофондовете през 2014 г.

Според палатата вече се правят по-малко грешки при в харченето на средствата, но има нужда от изцяло нов подход в управлението им. "ЕС трябва да инвестира парите си по-добре, така че инвестициите му да отговарят на приоритетите, да има по-прости правила и по-ефективно управление", смята председателят на Европейската палата Витор Калдейра. Това беше и посланието на дирекция "Бюджет" на ЕК, управлявано от Кристалина Георгиева, което преди месец обяви инициативата си "Бюджет, фокусиран върху резултати".

Общата сума, изразходвана в Европа за миналата година, е била 142,5 млрд. евро, или по около 285 евро на всеки гражданин. Това е около 2% от общите публични разходи на страните членки. Нивото на грешки е 4,4%, като най-високо е в кохезионните и структурните фондове - почти 6%. Нивото на откровените и установени измами е доста по-малко - около 1.8%. Всички те са докладвани на ОЛАФ.
"Ако комисията и одитиращите органи бяха използвали по-добре информацията, която са имали, тези нива щяха да са доста по-ниски", твърдят от палатата.

България - проблеми с обществените поръчки

България този път присъства скромно в доклада. Най-видимо е сравнението с останалите държави по усвояване, където излизаме на второ място след Румъния, но причината е, че таблицата е подредена по "неизползвани средства като процент от публичните разходи за 2014 г.". Това разбираемо вади България на много високо място, тъй като еврофондовете са значима част от инвестиционния ресурс тук.

Страната се споменава и като една от петте, които са поискали да отложат вноските си в евробюджета през 2014 г. за 2015 г., но в крайна сметка е внесла по-голяма част от дължимото. Освен това е отбелязано, че към 2013 г. заедно с Гърция, Испания, Румъния и Словакия българските финансови инструменти по европейските програми (JEREMIE, JESSICA) са раздали доста под средното в сравнение с ЕС. Трябва да се отбележи обаче, че тези инструменти се активизираха късно - в края на 2012 г. и в началото на 2013 г., и към момента усвояването по тях е над 90%. ЕК дори посочва JEREMIE в България като "история на успеха" (success story).

Сред забележките към страната е това, че продължава да има неспазване на правилата за обществени поръчки, но България не е изключение на европейско ниво - тук делим една група с Германия, Франция, Италия, Гърция, Холандия и др. "Това е проблем не само в България, но и в други държави. Има какво да се подобрява, има смесена работна група, има план за подобряване на сектора на обществените поръчки, работим по изпълнението му в комуникация с ЕК и мисля че нещата се движат", коментира Томислав Дончев, вицепремиер по управлението на еврофондове. Предвид нивото на корекции в общински проекти, ще е нужно доста време за коригиране.
Отбелязан е напредъкът в идентификацията на земеделските парцели, който сериозно изоставаше.

В тон с общото заключение за неспазването на приоритети е посочено, че в мерки на Програмата за развитие на селските райони е позволено на всички предприятия с под 750 служители и под 200 млн. евро годишен оборот да кандидатстват, което де факто обезсмисля филтъра. Одиторите са открили 20 случая, в които са били раздадени средства на всички кандидатствали, тъй като бюджетът е надхвърлял подадените предложения и така не са били използвани никакви критерии за селекция.

Без резултати и със забавени пари

Но, както заключава докладът, проекти, базирани на резултати, са "изключение вместо правило". В повечето случаи непостигането на дадена цел въобще не се отразява на полученото финансиране. Дадени са примери, които звучат актуално и в българския контекст: например болница в Италия, която е закупила нова техника, но програмата няма никакви механизми за измерване на ефекта от това, тъй като в здравния сектор се следят само национални показатели, а не на ниво болница. Или нова канализация в гръцки град, където много от домовете не са свързани с нея и общината не е направила необходимото да изпълни това, за да има ефект от инвестицията.

Европейските одитори са поискали от комисията да гарантира, че бенефициентите ще получават парите си много по-бързо. Цитирани са случаи, в които забавянето е няколко месеца след като комисията е одобрила разхода, като "страните членки са използвали тези пари, за да поддържат фискалните си резерви". В отговор комисията потвърждава, че от новия период максималният период на забавяне ще бъде 90 дни от подаване на искането за плащане от бенефициента.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/260171_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%3A+%D0%B1%D0%B5%D0%B7+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B8+%D0%B8+%D0%B1%D0%B5%D0%B7+%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1

Публикувана на 11/11/15 08:09 http://www.klassa.bg/News/Read/article/260171_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%3A+%D0%B1%D0%B5%D0%B7+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B8+%D0%B8+%D0%B1%D0%B5%D0%B7+%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1