О.р. ген. Георги Милушев: Тодор Живков вярваше, че ген. Кашев го е подслушвал

- Как ви избраха за наследник на ген. Кашев, г-н Милушев? Кой ви съобщи този факт и как реагирахте?

- Работех като зам.-началник на Второ главно управление в ДС и бях в командировка в Бургас. Беше събота, когато ми се обади секретарят на вътрешния министър Димитър Стоянов и ми каза, че в неделя в 18 часа трябва да бъда при него. Знаех, че в неделя Стоянов прави сватба на дъщеря си. Споменах това на секретаря, но той повтори, че в 18 часа трябва да съм в кабинета му. Министър Стоянов и той ми каза, че има решение на Политбюро да поема УБО. Започнах да му обяснявам, че не съм готов за такъв пост, имам съвсем друг профил.

- Икономист сте по образование, нали?

- Да, завършил съм икономика и външна търговия. Министърът обаче много лаконично ми каза, че въпросът е решен и в понеделник трябва да бъдем при другаря Живков. На другия ден по пътя към ЦК питам Димитър Стоянов как да се представя на Живков, за първи път се срещам с него. Той каза - както решиш, така се представи. Влязохме в кабинета на Живков и седнахме около една кръгла масичка. Димитър Стоянов ме представи на него, а в 18 часа вечерта ме представиха в управлението.

- Живков даде ли ви някакви указания?

- Той беше още много емоционално настроен на тема УБО след смъртта на ген. Кашев. Много болезнено го е приел - все пак Кашев е човекът, който в продължение на 14 години е бил неговата сянка. Непрекъснато и неотлъчно. И начинът, по който си отиде, все още неясно как точно, явно държеше Живков много възбуден. Поръча ми да направя чистка в УБО.

- Още не сте постъпили на служба, а вече трябва да уволнявате?

- Да. Записвах имената, които той ми диктуваше, но още не познавах тези хора. Молех се само да съм записал имената правилно. След като ме представиха в управлението, извиках заместника ген. Бончев, земляк на Тодор Живков. Започваме име по име и го питам кой какъв е. Да уволня всички тези хора, означаваше да обезкървя УБО. Съзнавах, че съм чужд на системата, тя беше непозната за мен. Приемахме я като държава в държавата.

- И какво направихте? Все пак нареждането е от самия Живков?

- Лошото беше, че там нямаше и с кого да се посъветвам. Никой не искаше да коментира и обяснява. Реших да преместя един човек от личната охрана на Живков, защото тя е непрекъснато с него.

Той реагираше много остро, след като видеше, че нарочените от него за уволнение са пренасочени в други служби. Когато се ядоса, той няма спиране. Бързо му минава, обаче да не си му на мушката, когато е ядосан.

- Защо искаше да смените тези служители, смяташе, че са верни на Кашев и сега няма да са лоялни към него и вас ли?

- Да. Той смяташе, че това са хора от обкръжението на ген. Кашев. Дословно думите му бяха, че те са го подслушвали във вилата в Банкя и другаде. Което просто е недопустимо, а и невъзможно. Чутото и видяното докладвали на ген. Кашев, той го докладвал някъде другаде.

- Казвате, че има “повторяемост в съдбите на Димитър Гръбчев и Илия Кашев”. Какво имате предвид?

- И двамата имат почти еднакво дълга служба при Живков: Гръбчев 18 години, Кашев 15. И двамата приключиха живота си по неизяснени и досега обстоятелства. Гръбчев получава сърдечна криза по време на поход и умира. Ген. Кашев отива в Хисаря и там го намират мъртъв.

Официалната версия е, че е “починал от инфаркт”

- Вие поемате поста на 6 октомври 1986 г. Как се държеше Живков през тези години до 1989-а ?

- Беше много напрегнат. Той за възрастта си имаше голяма работоспособност. Но напрежението вече беше много голямо, защото особено през последните години нещата в България не вървяха. Във външнополитически план страната беше в пълна изолация.

Заради т.нар. възродителен процес бяхме изолирани не само от другите държави в света, но дори от страните от соцлагера. Заедно с това напрежението между Москва и София беше много голямо и непрекъснато се усилваше.

- На 7 и 8 юли 1989 г. в Букурещ заседава Политическият консултативен съвет (ПКС) на Варшавския договор. Тогава ли започна реалната подготовка за свалянето на Живков?

- Сигурно не е оттогава, а по-рано. Но това, което стана по времето на срещата на ПКС в Букурещ, беше много необичайно.

- Какво точно се случи?

- Докато чакахме да излетим за София, заговорихме се на френски с един румънски колега. От него научих, че Горбачов се е срещнал с ген. Добри Джуров и Петър Младенов. Кога точно той не ми каза, но практически това можеше да стане по всяко време.

Живков беше настанен в отделна отдалечена резиденция. Останалите членове на делегацията бяха в хотел в близост до сградата на техния Държавен съвет и фактически извън полезрението на Живков. По онова време той имаше сериозни здравословни проблеми и беше под сериозен лекарски контрол - нещо, което се знаеше от придружаващите го.

- Вие как реагирахте при научаването на този факт?

- В първия момент казаното от румънския колега не ми направи особено впечатление. Но след като размислих, си дадох сметка, че срещата на ген. Джуров и Младенов с Горбачов е съвсем необичайна. И някак не и напълно в реда на нещата.

Първо, среща между Живков и Горбачов нямаше. Второ, в Букурещ беше и премиерът Георги Атанасов, реално вторият човек в държавата. Но той също не бе участвал в тези разговори. Преди да излетим, имаше общ обяд. На него присъства цялата ни делегация и аз очаквах да кажат на Живков. Абсолютно нищо! И тогава ми светна лампичката...

- В книгата ви “По коридорите на властта” (1991) срещнах нещо, което досега не бях чувал. Че в Кремъл заложили на двама души за наследник на Живков - освен на Младенов и на ген. Джуров. Какви са доказателствата ви за това?

- Доказателства нямам, но логиката говори за това. Младенов е външен министър, към когото от Москва през годините са били явно с по-друго отношение. Той е в изключително приятелски отношения с външния министър на СССР при Горбачов Едуард Шеварднадзе. А Добри Джуров освен чавдарец, е министър на отбраната. Логически ако се разсъждава, в момент, когато се залага на такъв начин на решаване на промяната, се разчита на личност, на която могат да се опрат и същевременно той да има подкрепата.

- Защо вие не съобщихте за това на Живков, нали това влиза в задълженията ви?

- Съвсем резонен е този въпрос. Първо, има следното обяснение, макар че процентът за това беше малък. Срещата да е станала по някаква случайност. На второ място обаче рискът беше голям, защото Живков беше много мнителен човек. Не знам дали и преди е бил такъв, но с възрастта вече губи подкрепата, вижда, че под краката друго се случва вече, хлъзгав става теренът. Поради това мнителността му непрекъснато нараства и вече бе станала опасна.

- Все пак имаше ли колебание във вас да кажете ли на Живков, или да не кажете?

- Не, нямах колебание. Приех да нося само в себе си бремето на “румънската” информация с всички рискове за това. Не искам това да звучи като някакъв проявен от мен героизъм, но човек на такъв пост, какъвто е ръководството на УБО, трябва сам да изживее, да преживее и сам да си вземе решението. След като оглавих управлението, аз вече с никого не споделях чутото и видяното от мен. Не можех да го правя с брат, със съпруга, с никого! Независимо че ръководех УБО, и за мен беше ясно, че има нужда от промяна, че Живков, който в най-голяма степен беше олицетворение на система, трябва най-после да си отиде...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител