Пожарникари събират боклука в София

Най-мързеливи и корумпирани били огнеборците, наречени толумбаджии. “Тези от толумбаджийските тайфи прекарвали времето си в кафенетата, където един другиму си давали лекции по разбойничество”, възмущава се списание “Пожарникар”.

Сигналите за огън се подавали от минаретата на джамиите. “На бай Манол от Мержан махала къщата гори!”, викал глашатаят и толумбаджиите отивали при стопанина.

Първо се уговаряли колко ще получат и чак тогава хващали маркучите. Често пазарлъкът се проточвал и не оставало нищо за гасене.

София пламва

като факел

на 16 април 1832 г.

По онова време още не излизат български вестници, но бедствието е отразено в чуждата преса.

Арменската газета “Лро гир” например помества подробна информация за трагичния епизод:

“Нашият кореспондент от София ни съобщава, че на 16 април в така наречената Сюнгюллар чаршия избухна пожар, който се пренесе от оборите на един съседен джамбазин. Изгоряха 31 дюкяна, един хан с пет кафенета, една хлебопекарница, 6 джамбазки обора, една турска и седем еврейски къщи.”

В селището водата е кът, свидетелства журналистът. “Освен че липсваха уреди за гасене като пожарникарска помпа и водата в града беше недостатъчна или по-скоро - нямаше вода”, пише арменецът. “Жителите се тревожеха, защото имаше опасност да изгори целият град”, добавя той.

След бедствието

султанът праща

противопожарна

помпа

на покрусените софиянци.

Наречена толумба, тя е чудо на тогавашната техника. Механизацията е купена с пари от държавната хазна по волята на реформатора Махмуд II.

Този султан остава в историята с ликвидирането на еничарския корпус, с ферман за строеж на християнски храмове и с Гюлханския хатишериф. С помпата пък падишахът записва името си и като пионер на огнеборското дело у нас.

По-късно в София са доставени още няколко помпи. Машинарията обаче не се поддържа както трябва.

Вестник “Източно време” хроникира: “Пожарните толумби съвършено са занемарени, освен това они са малко. Толумбаджиите се отличават със своята неспособност и леност - всички тези неща дават различно да мислят гражданите.”

Веднага след Освобождението общината взема противопожарни мерки.

Като замирише

на изгоряло,

всеки е длъжен

да помага

Механджиите да носят ведра, железарите - брадви и кирки, а касапите - куки, гласи нареждането. Освен това базиликата “Св. София” е превърната в наблюдателница. От построение на покрива се следи ситуацията в града.

На 1 февруари 1882 г. обаче изгаря Народното събрание. Очевидецът Константин Иречек документира грозното събитие:

“Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание, историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха, в което видяхме да се заражда българското народно театро, сграда, строена за театър, после престъпно взета за политически театър, а сега повърната наново за своята първоначална цел.”

Огънят избухва

след представление

на “Иванко”,

гълта над 80 000 франка и доказва непукизма на пожарникарите. В пепелищата на парламента мустакатите храбреци хвърлят да пекат картофи. После белят, мляскат и прокарват глътката си с червено вино.

По това време огнеборците вече са щатни служители. От Виена са докарани нови такъми: 3 помпи, 14-метрова стълба, каски и брадвички.

През 1884 г. пристига и първата помпа на колела. Оттогава към командата са зачислени и коне. Началник на дружината е Спиро Костов.

Хронистът на оная епоха Георги Каназирски-Верин пише: “При пожар Спиро Костов със своя лъскав шлем, яхнал бяла кобила, предвождаше командата в лудешки кариер из столичните улици, под звуковете на тревожни сигнали на тръбача.

Помощта му

в борбата с огъня

беше незначителна,

но столичаните се стичаха да гледат и да слушат непрестанните сигнали на тръбача и лудото тичане на двуколките с буретата за вода. Пожарникарите толумбаджии бяха употребявани за всичко. Те бяха и метачи, те караха и погребалните коли, а по време на избори имаха да играят по-особена рол.”

Тоест да показват на избирателя правилната бюлетина! Общината възлага на огнеборците допълнителни задачи, за да изкорени пословичния им мързел. По отношение на чистотата коренячката софиянка Райна Костенцева разказва:

“В двора на пожарната служба винаги чакаха, наредени една до друга, гальоти (двуколки), с които се изхвърляше сметта. Гальотаджията в ранна утрин подкарваше гальотата си, спираше пред всяка дворна порта,

дрънкаше

с едно звънче

и приемаше

боклука

Стопаните знаеха, че звънчето ги приканваше да излязат с готов за товарене боклук. Ако някой закъснееше дори и само две-три минути, гальотаджията отминаваше към съседния двор.”

"Не всички части на града обаче бяха облагодетелствани с посещението на пожарникарската гальота за смет - уточнява Райна. - Особено махалата Коньовица, която се считаше за най-бедняшкия квартал в столицата, нямаше щастието да се освобождава от сметта по “модерен” начин. Там домакините я изхвърляха в дълбокия уличен ров, който коньовичарите наричаха “канал”.

Огън пърли

лъвовете

в Зоологическата

градина

На 23 декември 1894 г. маймуна драска клечка кибрит и я хвърля в клетката на лъвовете. Пламва постелката им от слама. Огнеборците зарязват гальотите с боклук и хукват да гасят. След като изпълняват дълга си, техният командир М. Начев рапортува:

“Днес, часа в 11 и 10 мин. пред пладне съобщи ми се чрез един конен старший унтерофицер, че към Зоологическата градина имало пожар и аз заедно с цялата пожарна команда се отправих часа в 11 и 13 мин. на мястото на пожара, гдето като пристигнах в часа 11 и 17 мин. забележих, че пожара е в Зоологическата градина и гори онова здание, в което са затворени левовете. Турнах в действие трите машини и в разстояние на 58 мин. пожарът се потуши съвършено без да бъдат причинени големи повреди на зданието, което гореше.”

Цар Борис III гаси

Народния театър

На 10 февруари 1923 г. по време на представление газениче лизва завесата на Народния театър. Огънят постепенно прегръща цялата сграда.

“В половин час всичко е в пламъци - пише в. ”Пряпорец” - Артисти и граждани усилено работят за спасяването на каквото може. Полицията и войската, нека подчертаем, бягаше от пламъците и прояви слаба деятелност. Затова толкова по-голямо учудване и възторг буди самоотвержеността и храбростта на артисти, граждани и ученици. Царят сам се промъкваше сред пламъците и даваше нареждане за спасяването.”

“Пристигна и пожарната команда - отбелязва газетата, - но с половин час закъснение, с една помпа, без вода и т. н., 20 мин. трябваше да минат, за да успее да сглоби и прикачи на третия етаж късата стълба. Стълби за спасение, по нареждане на царя, който веднага се яви на пожара, се донесоха от Двореца, също дюшеци, а маркучи граждани са ходили да вземат от Борисовата градина.”

Само Юрий Захарчук

е професионалист

Школувал в царска Русия, след революцията той емигрира в България. През 1923 г. Захарчук гледа как некадърно гасят Народния театър и ругае на руско-български. Няколко дни по-късно е назначен за командир на Софийската пожарна команда.

На 4 март 1929 г. пиротехническа небрежност взривява Арсенала в софийския квартал Лозенец.

“Приличаше на оръдеен залп от Световната война!”, свидетелстват очевидци. Към огъня тичат офицери, войници и стражари. Съобразителен спасител се сеща да звънне в Пожарната.

“В 11 часа и 38 минути в Централната команда бе получено съобщение, че във военния Арсенал има много голям пожар. Заповядах и двете команди да тръгнат”, разказва началникът Юрий Захарчук.

Огнеборците се спускат с такъв устрем, че

единият от конете

не издържа

на напрежението

“При движение за пожара на ул. “Витошка” и “Солунска” от първата кола на конната команда падна и умря на място кон Помпей. Предполагаме от разрив на сърцето”, докладва Захарчук.

Като стигат Арсенала, се оказва, че крановете не пускат вода. По това време Рилският водопровод още не е построен и налягането в София е слабо.

Лозенец е най зле, защото е на високо и водата се качва само от време на време. Пожарникарите изпразват бъчонките, ругаят и слизат в града за още вода. През това време други хвърлят шепи сняг в пламъците.

Захарчук обаче е печен на много огньове и бързо се ориентира в обстановката.

Нарежда стихията да се атакува от три страни. От запад огънят е по-слаб, забелязва командирът и праща няколко смелчаци да изкъртят решетките на прозорците. През тях започват да измъкват обгорелите.

Застрелва се

на 10. IX. 1944 г.

Рицар на огнеборската чест наричали славния Захарчук.

В ония години неговата команда е на първо място в Европа по потушаване на големи пожари.

Високи отличия красят гърдите на храбреца. Крал Леополд III го прави кавалер на ордена “Белгийска корона”. Цар Борис III нарушава правилото и два пъти в мирно време му дава кръста “Св. Александър”.

Две десетилетия Юрий Захарчук се бори с огнената стихия. На 10 септември 1944 г. го предупреждават, че идат милиционери да го арестуват защото е буржоазен пожарникар. Той отвръща: “Спокойно! Докато пистолетът е с мен, няма страшно!”

После се застрелва.

Юрий Захарчук

Пияни чупят улични фенери, стражарите си затварят очите

Както сегашните полицаи, някогашните стражари не са се престаравали. “Ни чул, ни видял!”, била философията на блюстителите на реда. С нея си пазили заплатата, както днешните отстояват своите 20 при пенсиониране.

В края на XIX век най-масовото хулиганство е чупенето на улични фенери. Георги Каназирски-Верин разказва:

“Компании весело настроени се връщаха от гуляй. Някой иска да си запали цигарата, а няма кибрит. Фенерът не е много висок. Като се повдигне на пръсти, той долавя лампата, вдига фитила и си пали цигарата. Сега много зависи от “градуса” на настроението му. Ако е с нормална температура, свива или не свива фитила и оставя лампата на мястото й във фенера, но ако температурата му е висока, то той или ще остави лампата с вдигнат фитил, от което шишето ще се спука и фенерът ще се опуши, или за по-голям ефект пред другарите, след като си запали цигарата, ще хвърли лампата на улицата, или пък ако е нервен, ще остави лампата във фенера и после ще се извърти с бастуна по фенера и … чат, и стъклата ще издрънчат по земята, а другите се заливат от смях.”

“Стражата беше още малочислена - продължава съвременникът - и по тия часове рядко се съзираше стражар по улиците. Самите стражари бяха боязливи, несигурни за утрешния ден и предпочитаха често да не забелязват такива дребни работи. А главното - знаят ли на кого ще попаднат? Ами ако е някой големец или роднина на големец? Тогава всеки се заканваше: “Утре ще ти смъкна пагоните!”

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител