По дирята на три опашати неистини на военния министър Ненчев

Всеки опит за сериозно връщане към многострадалната тема за българските изтребители МиГ-29 би следвало да вземе за основа няколко трудно оспорими факта: Първо, българските пилоти обичат МиГ-29, чужденците ни завиждат и все гледат да си премерят силите с него. Истината обаче има и обратна страна: това е върхов изтребител на миналия век, защото съвременните самолети са по-скоро „софтуерни платформи”, сиреч натъпкани с електроника. А както казва командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев, основното достойнство на МиГ-29 е, че е изключително маневрен и много сигурен. България обаче се нуждае от съвременен изтребител. Второ, теоретично дори днес да придобием мечтания нов изтребител, МиГ-29 ще ни е нужен поне още 3-5 години, за да припокрие времето за усвояване на новата машина примерно от 20-ина пилоти денем и нощем във всякакви метеорологични условия. През това време именно с него ще се поддържа дежурството по еър полисинг. Трето, както собствениците на модерни коли ползват единствено лицензирани сервизи, така и за изтребители от типа на МиГ-29 са необходими лицензирани ремонтни бази и то за предпочитане да са свързани с производителя. Само хора с интелект на празен хладилник не могат или не искат да приемат тези три факта. Особено важно е това, когато става дума за личности на важни постове в държавата. Предистория Военният министър Николай Ненчев не е компетентен в областта на военната авиация и това не е беда. Бедата е там, че той няма да е по-компетентен и когато напусне Министерство на отбраната, защото отказва да се довери и да се съобразява с военната експертиза. През последните 23 години за шефове на военното ведомство се изредиха една дузина лица, едно от друго по-неподготвени за длъжността, но единствено Николай Ненчев събра подозренията, че съзнателно и целенасочено иска да разсипе ВВС и то вероятно по външна поръчка. Пред медиите обаче министър Ненчев чертае розови миражи и твърди, че ВВС нямат проблеми, защото той им подсигурил дейността за години напред. Сипеше волни фантазии за надути руски оферти през множество посредници и дори си съчини версията, че са правени опити да бъде подкупен. Прокуратурата се самосезира по случая, но след два месеца разследване заключи, че "дадените обяснения от страна на Николай Ненчев в хода на проверката не са кредитирани като достоверни (тоест не са истина), тъй като не са били потвърдени от останалите събрани по преписката данни". На 21 май на заседание в Съвета по отбрана генерал Радев и началникът на Инспектората генерал Петров заявяват категорично, че ако не се удължи експлоатационният междуремонтен ресурс в заводски условия, бойното дежурство ще се носи до септември тази година, а при удължаване на ресурса – до края на юли 2016 г. Първа неистина: Режимът на санкции пречи Русия да поддържа МиГ-29 Министър Ненчев при всеки възможен повод тръбеше, че единствената му сериозна грижа за ВВС е как да прекъснем зависимостта от Русия. Най-лесният и логичен начин е да купим нови самолети от западна държава, но тъй като това поне засега няма как да стане, той посегна на техническата поддръжка на МиГ-29 от страна на Русия. Ставайки военен министър, той завари във ВВС 15 броя МиГ-29 (12 бойни плюс 3 учебно-бойни) и действащо 4-годишно рамково споразумение за тяхното обслужване от септември 2011 г. с РСК „МиГ”. Ненчев обаче не само отказа да се възползваме от възможността за доставка на ремонтирани двигатели и агрегати, но и реално прекъсна споразумението. Любимият довод на министъра беше, че в условия на санкции от страна на ЕС и САЩ спрямо Русия ние нямаме нито законово, нито морално право да поддържаме военнотърговски отношения с Москва и че Полша е единствената страна, която има възможност да обслужва и ремонтира МиГ-29. Една от тези изцепки Ненчев я направи чак в далечна Монголия на 13 май: „След месец септември т.г., когато изтече договорът с руската страна, не е възможно да подновяваме повече този договор поради ред съображения и санкции, които се налагат от ЕС”, заявил Ненчев, цитиран от БГНЕС Направената проверка доказа, че министър Ненчев заблуждава обществеността и държавата с активната подкрепа на външния министър Даниел Митов. Основните ограничителни мерки срещу Русия във връзка с кризата в Украйна бяха наложени с Решение 2014/512/ОВППС на Съвета на ЕС, публикувано на 31 юли 2014 г. Член 2, параграф 3, на решението забранява вносът, покупката или превозът от Русия на оръжия и резервни части за тях. Но тъй като страни от ЕС още разполагат с руска техника, е оставена вратичка. Член 2, параграф 4 на решението за санкциите от 4 декември изключва забрани относно „предоставянето на резервни части и услуги, които са необходими за поддръжката и безопасността на наличния капацитет в рамките на Съюза.“ От МО са потвърдили, че липсват правни пречки по линия на санкциите на ЕС срещу Русия за продължаване на поддръжката на МиГ-29 с използването на стоки и услуги от РСК МиГ, независимо дали ще се касае за работа по наличното рамково споразумение или сключването на ново такова. Това фактически е позволявало да продължи работата по съществуващото рамково споразумение на МО с РСК „МиГ” от септември 2011 г., както и да се сключи ново такова споразумение. Втора неистина: Няма проблеми да ремонтираме самолетите в Полша Изключително добре осведомен служител от МО спомогна да се установи, че поляците изобщо не са искали да се забъркват в тази твърде рискована за тях авантюра, заплашваща да доведе до усложняване на деловите отношения между РСК „МиГ” и на техния завод WZL-4 за ремонт на авиационни двигатели във Варшава. Американското посолство във Варшава обаче се е намесило и е лобирало в полза на България, пардон – на Ненчев. Освен това заводът няма свободни мощности, защото е натоварен да обслужва летящите над 30 изтребителя МиГ-29 от ВВС на Полша, както и всички други типове самолети и вертолети руско производство, които се експлоатират от военната авиация на страната. По тази причина техният завод WZL-4 поддържа добри способности, но няма лиценз за поръчки от задгранични контрагенти. Затова от там скромно обявяват, че само удължават експлоатационния ресурс на двигателите, в противен случай ще бъдат съдени от руснаците. Въпреки желанието на поляците в договора да пише „модернизация“, българската страна изрично е настояла да се впише „ремонт“ на двигателите, като това е изискано да се извърши във всички приложими документи, регламентиращи изпълнението на капитално-възстановителния ремонт на двигателите РД-33. Министър Ненчев твърди, че ремонтът в Полша ще излезе много, ама много по-евтин, дори в началото на септември заяви, че икономиите ще са над 40%. Точната сума, за която ще бъде ремонтиран един мотор в Полша е €1 023 000, докато последната руска оферта е била на стойност €1 050 650. Така реалните икономии се измерват в €27 650 на двигател. Министър Ненчев заяви, че всъщност икономиите ще са по-големи, заради невнасянето на ДДС и мита, когато се търгува в рамките на ЕС. От гледна точка на държавния бюджет и данъкоплатците това е без значение, защото схемата е „от единия в другия джоб”, тоест парите не напускат България, а от нашето МО отиват в Министерството на финансите. Трябва да се спомене, че ако ремонтът на РД-33 през РСК „МиГ” има някакво сериозно предимство, то е, че при изчерпване на междуремонтния ресурс от 350 часа, компанията може да извърши преглед на мотора и да назначи още три пъти по 50 часа до следващ ремонт. Тази услуга струва само няколко десетки хиляди евро за всеки 50 часа, но резултатът е ресурс до нов основен ремонт от общо 500 часа на цена под €1,5 млн. Полският завод WZL-4 не предоставя такава опция. Генералният директор на РСК „МиГ” Сергей Коротков вече съобщи, че корпорацията не е предавала на Полша никаква документация и права относно двигателите на произведените за износ самолети МиГ-29, цялата документация е взета от Украйна, която няма право да предава тази интелектуална собственост. Казано на жаргон, удължаването на ресурса на двигателите на нашите МиГ-29 ще бъде извършено по „пиратски способ”. Руснаците със сигурност няма да осигуряват на WZL-4 нови резервни части за ремонта на двигатели за българските изтребители. Така че е проблематичен и моментът какви части ще се влагат в ремонтираните ни двигатели – нови или втора ръка. Последното обстоятелство изкушава за едно извънредно любопитно журналистическо отклонение. Само преди година, на 13 октомври 2014 г., в Алжир при рутинен тренировъчен полет пада бомбардировач Су-24МК. Двамата летци загиват. Започва разследване. За късмет бордовата записваща апаратура остава относително цяла. Изводът е, че в полет се е разрушил един двигател АЛ-21Ф. По-нататъшното разследване показва, че Су-24МК са постъпили от Русия от наличните самолети. През 2005 г. е организиран търг по ремонта и удължаване на ресурса на техните двигатели АЛ-21Ф3. Конкурсът е спечелен от Полша, предложила най-малка сума, с незначителна разлика от Русия. В периода 2006-2009 г. във варшавския завод WZL-4 е извършен ремонт на 50 двигателя от този тип. След катастрофата миналата година е извършена проверка на целия парк от Су-24МК. Изяснено е, че на повечето от двигателите има лопатки в различни степени на турбината, експлоатирани по-продължително от останалите, тоест са втора ръка. Анализът от фрагментите на двигателите от катастрофиралия бомбардировач потвърдил предположенията на следствието – при ремонта поляците са използвали вече употребявани лопатки от турбини, получени от Луцкия ремонтен завод „Мотор” в Украйна. Алжирците поискали от Варшава да предяви сертификати на окомплектовката, придобита за ремонта на АЛ-21Ф3. Варшава естествено отказва, позовавайки се на липса на такива изисквания в договорните документи. В резултат алжирците идват до извода, че при ремонта на двигателите са използвани употребявани детайли, снети от по-рано експлоатирани механизми. На държавно равнище е взето решение от 2015 г. да бъде извършен капитално-възстановителен ремонт на всички АЛ-21Ф3, ограничавайки експлоатацията на Су-24. Ремонтът е извършван в Русия, в Полша повече ремонт на съветска авиационна техника Алжир няма да извършва. В Алжир се вдигнал много шум по случая, но всичко си останало там. Случаят обаче е емблематичен пример за „пиратски” ремонт без легална документация и не осигурени нови резервни части. Точно по този начин ще бъдат ремонтирани и двигателите РД-33 на българските МиГ-29, защото Полша просто не разполага с други възможности – нито легална документация по технологията на ремонта, нито достъп до нови резервни части. Практическият извод от този поучителен случай е в договора с Полша да се заложи клауза, според която поляците задължително да ни предоставят сертификат за произход на всяка заменена жизнено важна част, на първо място за лопатки от турбината . Освен двигателите, на задължителна профилактика подлежат както планерът на МиГ-29, така и негови възли, системи и агрегати, като особено важна е КСА (кутия на самолетните агрегати). Това би следвало да се извърши в добре стопанисвания ремонтен завод WZL-2 в Бидгошч, където работят около 600 добри специалисти, разполагащи и с цифрови технологии покрай обслужването на своите F-16. За тази дейност обаче засега не се предвижда споразумение нито с Полша, нито с Русия. При това изобщо не става дума, че за поддържане на изтребителите в боеготово състояние непрекъснато са нужни „дребни” консумативи – гуми, спирачни парашути, пиропатрони за катапултните седалки, горивни и маслени филтри, лампи за фарове и други. Министър Ненчев обаче няма желание за отваряне на процедура за възлагане на обществена поръчка, тъй като на нея ще се явят представители на РСК „МиГ” и е много възможно именно руската компания да бъде победител, което е нежелателно от политическа гледна точка. Най-вероятно отново ще се търси директен междудържавен договор с Полша, но все още не се работи сериозно по темата и ако нещо стане, ще е най-рано през пролетта на следващата година. Трета неистина: Шест двигателя решават всички проблеми на ВВС На 22 октомври 2015 г. във Варшава бе подписан междудържавен договор за ремонта на шест двигателя РД-33. Само 20 дни след влизане в сила на договора, Полша ще предостави два свои РД-33, които може да използваме в рамките на 200 часа или две години (в замяна полските ВВС ще ползват два наши двигатели за същите часове). Следващите два двигателя ще бъдат доставени шест месеца след това, а последните два след още четири месеца към края на 2016 г. Сега от всичките 12 бойни изтребителя МиГ-29 летят едва 8 машини, като 4 от тях разполагат с ресурс само по няколко часа за полети при извънредни обстоятелства. На другите 4 изтребителя към средата на следващата година оставащият ресурс от по 100-120 часа ще бъде „издухан” и те също ще останат на земята. Тогава се очертава да летят не повече от два-три изтребителя и то след поставяне на ремонтирани двигатели в Полша. В средата на 2016 г. ще бъдат снети от експлоатация изтребителите МиГ-21 и ще останат единствено МиГ-29. Елементарните разчети показват, че за да се осигури минимален потенциал на изтребителната авиация са нужни поне 6 изтребителя – по три за бойното дежурство и за трениране на пилотите. Възможната развръзка на ситуацията може да дойде в средата на 2016 г., когато практически ще останем без изтребители. Тогава за пореден път ще бъдем упрекнати от НАТО, че сме консуматори на сигурност, а не донор. Прави впечатление разликата в подхода на Русия към ситуацията както на корпорацията „МиГ”, така и на руската държава в лицето на една федерална служба (ФС ВТС). Логиката сочи, че ако има потърпевш, това трябва да е Полша, но към нея тонът на Москва е мек и се проявява „разбиране”. Не обаче и към София. „В случай на подписване от българска страна на споразумение с Полша за ремонта на двигателите РД-33, поставени на „МиГ”-овете, ние нямаме друг изход, освен да откажем от експлоатационно съпровождане и поддържане на техническата експлоатация на самолетите МиГ-29 от ВВС на България” – се казва в съобщението на компанията. Москва очевидно е подразнена от проамериканската сервилност на тандема Митов-Ненчев, от тяхната агресивна и враждебна реторика. В политиката и в бизнеса избягват думата „завинаги” и затова изход винаги може да се намери. Москва вече не робува на идеологеми и наслоени междудържавни вражди, в името на бизнеса тя винаги е склонна на компромиси. Преди всичко ще е необходимо министър Ненчев да обере всички негативи за влошените бизнес-отношения с РСК „МиГ”. Нормално е тогава корпорацията да остави в сила „завинаги” прекратеното техническото обслужване само на преминалите през полския завод двигатели РД-33 и да се сключи ново рамково споразумение за останалите двигатели. Така всичко ще приключи като „буря в чаша с вода”. За поанта си струва да се припомни уверението на Ненчев, че работите около новия изтребител се нареждат добре и още догодина ще внесем първата вноска. Кога мина конкурсът и бе избран доставчикът, кога парламентът ратифицира проекта... За преминаване на тази процедура са нужни поне две години.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_590421.html

Свързани новини: