Божидар Димитров "ще сурвака" кабинета за разкопките в Плиска

Започна възстановяването на Голямата базилика в Плиска – най-голямата християнска църква в Европа до 1605 г. Освен с държавни пари, Сдружение „Плиска” събира и дарителски средства. С малки суми до сега са се отзовали десетки българи, живеещи в нашата страна, в Европейския съюз, няколко руски граждани, живеещи в България, Вселенският патриарх и др. Едрият български бизнес засега не се е отзовал, въпреки обещанията, съобщиха от Националния исторически музей. С наличните държавни и дарителски средства, по изчисления на Божидар Димитров, ще може да се работи до 15 декември. Затова той призовава дарители да продължат щедрите си усилия. „Ще сурвакам правителството за Коледа, като му гласуват новия бюджет”, каза Божидар Димитров. Голямата базилика в Плиска е била построена между 865 - 875 г. при управлението на цар Борис I (852-889) със средства на Българската държава по монументален начин - с 300–400 кг правилно одялани варовикови блокове. Планът й, донесен от папския легат, архиепископ Формоза Портуенски, е копие на плана на папската катедрала ”Сан Пиетро” в Рим. Папският храм е бил дълъг 100 м, но цар Борис увеличил дължината на Плисковския храм с 2.50 м, за да има най-голямата църква в Европа. Катедралата на Вселенския патриарх - „Света София”, е била дълга 79 м. Разрушена от турците в края на ХIV век, Голямата базилика възкръсна за нов живот на 2 май т. г., когато патриарх Неофит отслужи тържествена литургия в съслужение с епископи на тринайсет православни църкви и в присъствието на Президента, Премиера, царя. Преди това Варненският митрополит Йоан кръсти четиринайсет деца от околните селища, посочиха от НИМ. По време на разкопките Божидар Димитров не пропусна да изкъпе премиера Борисов и няколко министри с бликналата от кладенец в Голямата базилика в Плиска вода. По-късно се оказа, че водата е заразена с два вида бактерии и достъпа до водата беше забранен от Регионалната здравна инспекция. Беше забранена и продажбата на „свещената вода“. Тогава правителството взе решение да възстанови храма, като бяха отпуснати 500 000 лв. от държавния бюджет, като две трети от тях бяха за довършване на археологическите разкопки. С разкопките бе натоварен Археологическият музей към Българската академия на науките, а с реставрацията - Националният исторически музей. На 10 ноември археолозите приключиха работата си и предадоха обекта на реставраторите. На 11 ноември първият камък бе положен върху основите на храма, обясниха от музея. Базиликата ще бъде реставрирана по проект на арх. Теофил Теофилов, актуализиран от арх. Юлий Фърков. Те са одобрени от НИНКН и Министерството на културата, и от още куп институции – Пожарната, РДНСК и т.н.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_590797.html

Свързани новини: