Откритието е обявено на 47-та годишна среща на дивизията за планетарни науки на Американското астрономическо общество, провела се в “Нешънъл харбър” близо до федералната столица Вашингтон. Екипът зад откритието е ръководен от Скот Шепърд от научната институция “Карнеги” и Чад Труджило от обсерваторията “Джемини” в Хавай. И двамата са специалисти в областта на идентифициране на тела в покрайнините на Слънчевата система.

Смятаният досега за най-далечен обект беше планетата-джудже Ерида, която заедно с луната си Дисномия се движи на между 5.7 и 14.6 милиарда километра от Слънцето. За сравнение, Земята се намира на 149 милиона километра от Слънцето, а дори най-отдалечената основна планета - Нептун, изглежда близка, намирайки се 4.5 милиарда километра от звездата-майка. Роботизираната сонда Voyager 1 пък е изминала 20 милиарда километра от изстрелването си в Космоса.

Големият въпрос е дали V774104 се придвижва навътре като Ерида, или навън от сегашното си местоположение като транснептуновия обект Седна. Изследвания на орбитите на двете тела показват, че те ще се отдалечат още повече към дълбокия Космос - със съответно 66 милиарда и 140 милиарда километра. Модели на Слънчевата система предполагат, че тази обекти не са се формирали с такива странни орбити. Едно от обясненията е, че ексцентричните им орбити са резултат от гравитационното въздействие на преминаваща планета - може би планетата, изхвърлена от вътрешността на Слънчевата система в началото на историята й. Някои учени дори спекулират, че този обекти може да са “откраднати” от звезда, която се е формирала от същия облак от прах и газ като Слънцето преди 4.6 милиарда години.