Еврофондовете допринесли за 10% ръст на икономиката ни

Ако България не разполагаше с достъп до еврофондовете, днес брутният й вътрешен продукт щеше да е с 10.1 на сто по-нисък, отколкото е в момента, съобщи вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев при представянето на ефекта от инвестициите чрез фондовете на ЕС за периода 2007-2013 г. във вторник. Изчисленията са правени по макроикономически модел за оценка на въздействието на инвестициите, реализирани със средства от ЕС, и показват, че средствата от ЕС имат ключово значение за възстановяването на българската икономика от настъпилата през 2009-2010 г. финансова и икономическа криза. Те са помогнали и за повишаване конкурентоспособността на българската икономика, която се изразява и в нарастване на експортния потенциал на предприятията. В края на 2015 г. износът на България е по-висок с 1,6% спрямо сценарий, в който страната няма възможност да инвестира средства от европейските фондове, съобщиха от правителствената пресслужба. Един от най-важните ефекти от разходването на средствата по линия на Кохезионната политика в страната със силно положително дългосрочно въздействие върху българската икономика е кумулативното нарастване на обема на частните инвестиции с 32.8% към края на 2015 г. в сравнение с липсата на европейското финансиране. Налице е положително нетно въздействие върху бизнес индикаторите на предприятията. На национално ниво то се свежда до 35% по-високи нива на инвестициите във фирмите, 24% увеличение в разходите за възнаграждения, 20% нарастване в произведената продукция на предприятията, 11% нарастване на приходите от дейността. Мит е, че живеем само и единствено от еврофондовете, коментира Дончев. Вярно е, че те заемат близо 80% дял от публичните инвестиции, но наред с това, ако съпоставим европейското финансиране към публичните разходи изобщо за периода 2007-2013 г., то възлиза на 9%. България получава от европейския бюджет пет пъти повече, отколкото внася, а разликата между внесеното и реално полученото по линия на европейските фондове е минимум 6 млрд. евро, каза още вицепремиерът. Той посочи, че малко над 20 процента от средствата от програмния период са инвестирани в транспортна инфраструктура и са построени 20.7 км метролинии, 20 метростанции, купени са 28 влакове, изградени са 175 км магистрали, новоизградени 31 км първокласни пътища, рехабилитирани 250 км жп линии и др. Близо 18 процента са инвестициите в местно и регионално развитие, 12.7 на сто са инвестирани в човешки капитал, а в развитие на бизнеса - 12,2 на сто. До края на стария програмен период остават месец и половина. Средно на седмица плащанията са по около 50 млн. евро. Трудно е да се прогнозира как ще завърши програмният период, но можем да се надяваме на 95 процента изпълнение, коментира Томислав Дончев, като отбеляза, че към момента то е в рамките на 92-93 на сто. Според него данните от стария програмен период трябва да се ползват, за да имаме ефективно планиране и да кроим по-добре мерките в следващите години. В същото време той припомни, че интензивното финансиране от еврофондовете ще продължи не повече от още няколко години. За да гарантираме максимален ефект от инвестициите, е важно в каква пропорция инвестираме в тежка инфраструктура, меки мерки в социалната сфера, в образованието, допълни Дончев. По думите му, предстои различен тип финансиране – моделът на "рециклираните пари”, базиран на кредитни инструменти. Те позволяват средствата да се ползват отново и отново. Имаме опита, прилаган досега с този модел в бизнеса, предстои да работим по него и в сферите, в които досега не сме имали подобни инструменти, като например околна среда, каза заместник министър-председателят.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/evrofondovete-doprinesli-za-10-rast-na-ikonomikata-ni-news241937.html

Свързани новини: