Когато филмчетата на Дисни бяха на халюциногени

По едно време преди много години анимационните магнати поеха курс към радикалното и експериментално изкуство. Анимациите им продължаваха да бъдат насочени към децата и интересни за тях, но също така и имаха доста неуловими за малчуганите неща, пише Леонард Малтин за Би Би Си . Футурист, сюрреалист, абстрактен артист - това не са описания, които свързвате с Уолт Дисни, и въпреки това му пасват. Хората, които искат да го окачествят като доставчик на скучно забавление за цялото семейство, явно не са си направили труда да изгледат филмите му по-отблизо, особено онези от 40-те години. Дори само "Фантазия" би трябвало да затвори устите на тези, които виждат Дисни като комерсиален популист. 75 години след дебюта си на 13-и ноември 1940 г. тя остава една от най-стъписващите анимации в историята на Холивуд. Когато е пуснат наново по кината през 1969 г., съпътстван от психеделичен плакат, филмът се превръща във водещ за контра културата. Младите зрители, които тепърва откриват творбата, са убедени, че авторите му са били напушени, когато са го рисували. Аниматорът Арт Бабит, който дава живот на танцуващите гъби по време на сюитата на Лешникотрошачката, отбелязва: "Аз самият бях пристрастен към Feenamint и Ex-Lax" - вид разхлабително по предписание на границата на закона и дъвка. Яка работа, не халюциногени, са причината за този невероятен филм. За откриващата сцена, която визуализира звуците на оркестъра в абстрактна форма, Дисни наема един от най-великите графични артисти на своето време - Оскар Фишинфер, който е смятан за дегенерат от нацистите и е отговорен за серия крайно експериментални кратки анимации. В крайна сметка Фишингер се оказва твърде голям индивидуалист, за да си намери мястото в при Дисни, но много от идеите му са използвани за частта с "Токата и фуга", съчетаваща абстрактни образи с музиката на Бах. Комерсиалната американска публика не е виждала нищо подобно досега.  Пуританите на класическата музика не приемат някои от приумиците на Дисни от 1940-а година, натъжени че велики композиции като Бетовеновата "Пасторална симфония" и "Нощ на Плешивата планина" на Мусоргски са придружени от повествователни илюстрации. Но чистият изблик на въображение и изключително изпълнение могат да бъдат наблюдавани в отрязъци като "Пролетно тайнство" на Стравински, което показва появата на живота на Земята и достига кулминацията си с поразително изобразени динозаври, както и в Понкиеливия "Танц на хипопотамите", при който хипопотами, алигатори и щрауси танцуват балет. Всички тези моменти са смайващи. Но това не е просто творба, насочена към масовата публика, но реално пълна със съдържание за интелектуалните среди. Във "Фантазия" Дисни настоява да се използва стереофоничен звук , още едно нещо, в което той е пръв. Неговата аудио система "Фантазвук" ("Fantasound"), е инсталирана едва в шепа кина, но е поредно свидетелство, че Дисни е бил авангард на кинематографската технология.  Смели цветове "Фантазия" не е първото пътешествие на Уолт Дисни в териториите на авангарда. През 1930 г. той се радва на първия си голям успех е хвален от всички - от Сергей Айнщайн до Салвадор Дали. "Епосът на Чаплин е изгубеният рай на киното; епосът на Дисни е възвърнатият рай", казва Айнщайн, който смята Дисни за свой личен приятел. Критиците го възпяват, а публиката също се радва. Мики Маус става световна икона, а продукти с неговия образ и лице заливат пазара. Успехът не спира устрема на Дисни, който се опитва да направи всяко следващо филмче по-добро от предишното. Всеки продуцент в Холивуд през 1932 г. отказва да използва новият процес "Техниколор", но Дисни е съгласен да опита нещо ново - въпреки че ще му струва повече за продукция и няма да му донесе и петаче печалба отгоре. "Глупавата симфония" "Цветя и дървета"  вече е дадена за черно-бяла направа, но Уолт вижда неустоима възможност да направи нещо ново и вълнуващо. Сияеща с цветовете на дъгата, "Цветя и дървета" прави такова впечатление, че Американската филмова академия създава награда за най-добро късометражно анимационно филмче единствено за да почете постижението на Дисни. Той и неговите художници обаче осъзнават, че да използват цветовете буквално, не е смисълът на това, което правят - в крайна сметка те рисуват анимации, а не пресъздават истинския живот. Когато Големият лош вълк се опитва да издуха къщичката на трите прасенца, лицето му става синьо. Целувката кара всеки герой да се изчерви. А историята за летящата мишка  може да се развие в рамките на един ден, започвайки в окъпаната от слънце сутрин и преминавайки във все по-мрачна атмосфера с напредването на историята. Накрая с падането на нощта малкият герой бяга вкъщи при майка си, която го чака, обляна в топла светлина на прага на дома. Колкото и просто да изглежда, психологическото влияние на палитрата с цветове допринася много за емоционалното впечатление на тези анимации. Дисни непрекъснато кара художниците си да се развиват, той организира художествени класове и семинари, като в същото време се готви да издаде и първия си пълнометражен филм. Спецовете в индустрията отбелязват, че никой няма да седне на едно място и да изгледа анимационен филм. "Снежанка и седемте джуджета" доказва обратното и прокарва пътя за пълнометражното рисувано кино. Веселяшки филм, пълен с песни, които не можеш да си избиеш от главата и който има душевност. Когато аниматорите виждат публиката да реве на финала заедно с ронещия сълзи до ковчега на Снежанка Сърдитко, те разбират, че са постигнали нещо наистина невиждано. И в този случай Уолт отхвърля конвенционалната мисъл. Зрителите искат още от Глупчо, Док и останалите обичани герои от хитовата анимация, но за разлика от сегашните побъркани по продълженията студиа, Дисни не иска да се повтаря. Вместо това той се впуска в крайно амбициозен и почти със сигурност обречен на провал проект. Дъмбо и Дали "Фантазия" се появява след вечеря на Дисни с великия диригент Леополд Стоковски. Маестрото предлага сътрудничество с Мики Маус, което да вдъхне живот на класическата мелодия "Чиракът на магьосника" на Дюка, записана от Стоковски и оркестърът на Филаделфия. Идеята постепенно прераства в още по-голям проект. Въпреки че "Фантазия" се приема със смесени чувства и не възвръща вложените в себе си пари през 1940 г., идеята за венчавката на музиката с образа, остава с Уолт до края на десетилетието. Повечето от нещата в омнибуса му включват популярните за времето си  "Направи си сам музика" (1946) и "Време за мелодии" (1948), но подходът на автора към много сегменти е иновативен, както всичко във "Фантазия". Оживената интерпретация на Квартета на Бени Гудман на "След като си отидеш", част от "Направи си сам музика", е илюстрирана от игрива серия взаимодействия между антропоморфизиран кларинет, контрабас, пиано и барабани. "Бръмчащото буги" от "Време за мелодии" е дори още по-абстрактно и иновативно, където проследяваме полета на пчела сред сюрреалистичен пейзаж, докато я преследват чукчета за пиано и тем подобни. Всичкото това на фона на джаз версия на "Полета на бръмбара" от Римски-Корсаков. Сюрреални елементи са намерили и място в една от най-сладките анимации на Дисни - "Дъмбо" от 1941 г. Говорим за розовите слонове на парада с изскачащи очи. Показвал съм тази сцена на млада публика по много поводи и всеки път се наслаждавам на падането на ченетата им. Нищо от добре познатия образ на Дисни не може да ви подготви за налудничавите фантасмагорични визуални ефекти, вдъхновени от невинното и случайно напиване на Дъмбо. Нещо подобно има и в духа на "Тримата кабалерос" от 1945 г., който е реверанс към Централна и Южна Америка, финансиран от политиката за добросъседство на САЩ през ВСВ. Аниматорът Уард Кимбъл, който е част от студиото с десетилетия, казва, че най-много се гордее с работата си по Доналд Дък, Хосе Кариока и петела Панчито от филма. Лентата е динамично вариете, нашарено с необуздани, нелогични номера и хрумки, които - още веднъж - човек не би свързал с Дисни. Това, което е имало потенциала да стане най-големият експеримент на Уолт не става реалност половин век. В средата на 40-те години Салвадор Дали идва в студиото, за да работи по кратък проект на името "Дестино", по който изрисува добро количество рисунки. Той обаче напуска преди завършването на начинанието, въпреки че с Дисни си остават приятели. Почти 50 години по-късно, племенникът на Уолт - Рой Е. Дисни, възкресява творбата и с помощта на деветдесетгодишния артист Джон Хенч, който е работил с Дали, създава поразяващо кратко филмче , което е номирано за "Оскар". Благодарение на големия успех на "Пепеляшка" през 1950 г., Дисни разбира какво очаква от него публиката - забавни семейни анимации вместо смели полети на иновацията. Той се отдава на серия игрални филми и създаването на "Дисниленд", както и телевизионната поредица, която да го промотира. Креативността си остава запазена марка на анимациите му, но дръзката епоха на неговото творчество приключва. Провалът на "Фантазия" си остава болна тема за Дисни до края на живота му. "Фантазия" просто прави останалите ни продукции да изглеждат недорасли и дава първата насока какво би могло да бъде популярното бъдеще на това изкуство. Това, което аз виждам там, е твърде мъгляво, за да се обясни. Но то изглежда голямо и бляскащо. Това ми харесва в този бизнес - сигурността, че зад ъгъла винаги те чака нещо по-голямо и вълнуващо, а нищо друго не е сигурно", казва той по време на своя реч през 1940 г.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_593003.html

Свързани новини: