Саудитска Арабия преследва екстремистите, но не и духовните им водачи

Рияд води сериозна битка с джихадистите на местна почва – хиляди са в затвора, на стотици не им е позволено да пътуват, финансовите им потоци са отрязани.

В същото време традиционната религия в Саудитска Арабия се смята за корена на международната джихадистка заплаха, която подпали Близкия изток и удари Париж миналата седмица.

Подходът на страната към духовенството действително повдига някои въпроси, отбелязва "Ройтерс". Рияд атакува идеологията на бойците, проповядващи джихад срещу еретиците и неверниците, но в същото време е в съюз с общност на духовници, която, макар да не призовава към насилие, не е толерантна към точно същите групи хора.

Уахабизмът – ултраконсервативната сунитска школа, смята шиитския ислям за еретичен, приветства концепцията за свещена война и насърчава омразата към неверниците. Уахабитските духовници управляват саудитската съдебна система и имат достатъчно средства да разпространяват учението ѝ в чужбина.

Съвременните джихадистки групировки – сред които са "Ислямска държава" и "Ал Кайда", изповядват екстремна интерпретация на салафитския клон на исляма, в който уахабитските идеи се радват на голямо влияние.

"Мюсюлманите трябва да се държат справедливо с не-мюсюлманите. Те могат да правят бизнес с тях и не бива да ги нападат. Но това не значи, че не трябва да ги мразят и да ги избягват", заяви саудитски проповедник пред "Ройтерс" миналата година.

Правителството стои на границата – то

приема омразата на духовниците и се бори срещу насилието на джихадистите.

Така властите запазват подкрепата на ултраконсервативната част от населението, като в същото време провеждат масови операции срещу бойците.

Преди клането в Париж последователите на "Ислямска държава" извършиха редица атентати в Саудитска Арабия, като се целеха предимно в шиитското малцинство.

Говорителят на саудитското вътрешно министерство ген. Мансур Турки отхвърли идеята, че уахабизмът е проблем сам по себе си и сравни 2144 саудитци, отишли в Сирия, с около 5000 европейски мюсюлмани, които са направи същото.

Той твърди, че хората, привличащи мюсюлманите към "Ислямска държава", живеят в териториите, контролирани от групировката, а не в самото кралство.

Великото мюфтийство и съветът на духовниците – най-висшите уахабитски институции, осъдиха атаките в Париж и от години твърдят, че радикалните бойци са девианти и еретици.

В същото време те открито критикуват шиитското учение  и дори

отказват да приемат, че шиитите са мюсюлмани.

Те проповядват, че джихадът е благословена дейност в защита на исляма срещу неверници и еретици и се различават от военните групировки само по това, че се нуждаят от одобрението на краля и на държавните религиозни институции.

Самата кралска династия зависи от уахабитското духовенство, което да подкрепя легитимността ѝ.   Най-големите исторически заплахи за стабилността на Саудитска Арабия са идвали от съпротивaта на консервативните ѝ слоеве срещу либерализацията.

 Армията на основателя на кралството Ибн Сауд се обръща срещу него заради договорите му с не-мюсюлмани. През 1975 г. крал Файсал бива убит от племенника си, който отмъщава за смъртта на брат си. Този брат бива убит от полицай през 1966 г., когато кралят допуска разпространието на телевизията в кралството и това довежда до бунтове.

 През 1979 г. група ислямисти, разгневени от навлизането на западните порядки в страната, нападат Великата джамия в Мека. През деветдесетте се провеждат масови ислямистки протести, а през последното десетилетие "Ал Кайда" провежда смъртоносни атаки.

 Стрелбите и взризовете, които костваха живота на стотици души, накараха предишният крал Абдулла се заеме с откровената войнственост сред духовниците и да въведе реформи, целящи по-голяма толерантност и заетост на младите саудитци.

Сред тях бе и стипендиантска програма, която прати стотици хиляди саудитци да учат в чужбина, даде повече работни места на жените, бързи реформи на съдебната и образователната системи и забрани дейността на стотици духовници.

Всичко това разгневи уахабитите. Наследникът на Абдулла – крал Салман, се разбира по-добре с духовенството..

Критиците на династията твърдят, че финансираните от държавата проповедници са по-отстъпчиви, отколкото изглеждат, и че

кралят се оправдава с тях, за да си спести провеждането на реформи,

които могат да заплашат властта му.

Те припомнят, че когато управниците на страната са правили отстъпки от страх, това само е засилило нетолерантността на консервативните духовници.

Основен проблем в опитите учението им да бъде смекчено е фактът, че уахабизмът е създаден с основната цел да сложи край на еретичните и грешни вярвания. Освен това през 18-ти век духовниците и принцовете сключват споразумение да си поделят властта. Борбата с който и да е от тези два принципа би била атака срещу фундаменталните вярвания на саудитското общество.

Позицията на държавното духовенство неохотно омеква с годините, като сега дори приема духовниците, които контактуват със Запада и модерните идеи. Междувременно, макар че именно Саудитска Арабия финансира духовници, джамии и медресета по света и макар че салафизмът е разпространен сред мюсюлманите в глобален мащаб, влиянието на Рияд в движението намаля.

Семинарията "Ум ал Кура" в Медина остава един от центровете на салафисткото обучение за международни студенти, но завършилите я не са по-влиятелни или уважавани от обучените в други институции.

"Салафитската сцена е толкова фрагментирана и разнообразна, че саудитците вече не я контролират", казва Стефан Лакру – автор на книги на салафизма и саудитския ислям.

Влиянието на Рияд сред бойците е още по-малко. Джихадистите често се обръщат към текстове на стари уахабитски учени и използват саудитското ораторство в проповедите си, но се подиграват на сегашните духовници в Саудитска Арабия защото ги смятат за марионетки на корумпиран и прозападен режим.

Прочети цялата новина http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/11/18/2651305_sauditska_arabiia_presledva_ekstremistite_no_ne_i/?ref=rss

Свързани новини: